Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.02.2010 16:30 - Думам ти жено - сещай се снахо!
Автор: valsodar Категория: Бизнес   
Прочетен: 4283 Коментари: 9 Гласове:
9

Последна промяна: 18.02.2010 16:48

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 Четете и мислете.


"Оригиналът е от Маркеторакъл.
[
www.marketoracle.co.uk]

Превод от английски на български
[www.marketoracle.co.uk] с помощта на
nacheff

 
Светът наблюдава дълговото представление на Гърция, докато икономиката на Латвия свива с 25%
Икономика / Глобална дългова криза
16-ти Февруари, 2010 - 04:24 AM

От: Michael_Hudson


  Проф. Майкъл Хъдсън и проф. Джеф Съмърс пишат: Световната икономическа криза: неолибералната Лудост на Латвия - Докато по-голяма част от световния печат се фокусира върху Гърция (а също и Испания, Ирландия и Португалия), като най-евро-размирни райони, много по-тежка, по - опустошителна и откровено смъртоносни криза в пост-съветските икономики, които са планирани да се присъединят към Еврозоната по някакъв начин избегна широкото обществено внимание.



   Няма съмнение, че това е така, защото това което им се случва в момента е обвинителен акт за разрушителните ужаси на неолиберализма, а също и на европейската политика на отношение към тези страни, която се различава съществено от обещаното и ни им помага да се развиват в Западно- Европейска насока, а биват третирани и като области, които да бъдат колонизиран като експортни пазари и банковите пазари, лишени от тяхната икономическа предимства и от квалифицираната им работа и въобще от население в трудоспособна възраст, от техните недвижими имоти и сгради, както и всичко, което бе наследено от съветската епоха.

  Латвия преживява една от най-лошите икономически кризи на света. Тя е не само икономическа, но и демографска. Нейният БВП преживя срив от 25,5% в само за последните две години (почти 20 процента само през миналата година), което представлява статистически двете най-лоши последователни години на спад. Собствени оптимистични прогнози на МВФ предвиждат още 4 на сто спад, което би поставило латвийски икономически преди колапса в САЩ от Голямата депресия. Лошата новина не свършва дотук, обаче. МВФ очаква, че през 2009 г. ще донесе общо дефицит по капиталовата и финансовата сметка от 4.2 млрд. евро, а допълнителни 1,5 млрд. евро, или 9 на сто от БВП, ще напуснат страната през 2010 година.

   Освен това, правителството на Латвия бързо натрупва дълг. От само 7,9% от БВП през 2007 г., дългът на Латвия се очаква да бъде 74% от БВП за тази година, вероятно стабилизирането на 89% през 2014 г. според най-добрия сценарий на Международния валутен фонд. Това ще постави страната далеч извън дълговите граници от Маастрихт за приемане на еврото. А именно постигането на целта за влизане в еврозоната е бил главен претекст на централната банка на Латвия за болезнените по строгост мерки, необходими за да запазят фиксирания курс на валутата. Поддържането на валутния борд е коствало опожарени планини на валутните резерви, които иначе биха могли да бъдат инвестирани във вътрешната икономика.

  Но никой на Запад още не си задава въпросът защо Латвия е претърпяла тази съдба, толкова типична за Балтийските страни и другите бивши постсъветски икономики, че дори и малко по-екстремни. Почти двадесет години след като тези страни постигнаха свобода от стария СССР през 1991 г., само съветската система едва ли би могла да бъдат обвиняванаи като единствената причина за проблемите им. Не само и корупцията дори може да бъде обвинявана - едно наследство от късния период на разпадане на Съветската епоха. Това беше една практика, която си възвеличи, задълбочи и дори беше насърчавана в нейната клептократска форма, която осигури поглъщането на богати тлъсти парчета за западните банкери и инвеститори. Именно Западните неолиберали бяха тези, които финасовизираха тези икономики с "приятелски към бизнеса реформи", така силно аплодирани от Световната банка, Вашингтон и Брюксел.

   Далеч по-ниски нива на корупция очевидно трябва да се желаят (но кому другиму би вярвал Западът), но едно драстично намаляване само би подобрило малко нещата до нивото на Естония по пътя и към дълговото евро крепостничество. Тези Балтийски съседни области също са претърпели драматична безработица, намаляване на растежа, намаляване на здравните стандарти и емиграцията, в рязък контраст с Скандинавия и Финландия.

   Джоузеф Стиглиц, Джеймс Тобин и други икономисти, радващи се на обществето внимание на Запада започнаха да обясняват, че има нещо коренно сбъркано в установените порядки, доминирани от тотално финансовизиране на отношенията и внесени в тези страни от западните идеологически търговци в началото на разпадането на СССР.
  Неолибералната икономика със сигурност не е пътят, по който пое Западна Европа след Втората световна война. Това е нов експеримент, чиято първа репетиция беше наложеното от Чикагските момчета първоначално на огневия рубеж в Чили. В Латвия, съветниците са от Джорджтаун, но идеологията е една и съща: разбиване на правителството и прехвърляне власта към други местни политици.

  За пост-съветското пространство беше предвидено прилагането на този жесток експеримент, като идеята беше да се даде на западни банки, финансови инвеститори, както и привидно принадлежащи на "свободния пазар" икономисти (използват се кавички защото те раздаваха публична собственост свободно, без данъци и дадоха нов смисъл на понятието "безплатен обяд"image карт бланш в голяма част от съветския блок за препроектиране на цели икономики. И както нещата излизат наяве, оказва се , че този проект е бил винаги един и същ. Имената на хората са различни, но повечето бяха свързани и финансирани от Вашингтон, Световната банка и Европейския съюз. И спонсорирани от финансови институции на Запад, при което човек едва ли трябва да се учудва, че те дойдоха с икономически проекти, които са в техен собствен финансов интерес.

   Това беше план, който нито едно демократично правителство на Запад нямаше да може да наложи. Публични предприятия са прехвърлени на доверени физически лица, които трябваше бързо да продадат на западни инвеститори и местни олигарси, които биха преместили парите си в безопасните Западни офшорни убежища. 
 
За реализиране на задачата, местните данъчни системи са така създадени, че двата основни типа клиенти на Западните банки, а именно собствениците на недвижими имоти и на естествената монополна инфраструктура – те са оставени почти без данъци. Това оставя техните наеми и приходите от монополното ценообразуване "свободни", като се изплащат лихви на западни банки, а не се използва като вътрешен данъчна основа да помагат за преструктурирането на тези икономики.

  Почти е нямало търговски банки в Съветския съюз. Вместо да помогне на тези страни да създават свои собствени банки, Западна Европа насърчава собствените си банки да раздават кредити и да създават натоварване на тези икономики с разходи за лихви - в евро и други твърди валути за защита на банките. Това нарушава основната аксиома на финансите: никога не деноминирайте дълговете си в твърда валута, когато приходите са деноминиран в една по-нестабилна валута.
 Но както в случая с Исландия, Европа обеща да помогне на тези страни да се присъединят към еврото чрез подходящи и полезни политики. Т.Н. "реформи" се състояха в това да се показва как да се свалят данъци от извъшване на бизнес и управление на недвижимите имоти (основни клиенти на Банката) и да се натовари труда, не само като плосък данък общ доход, но плосък данък "социална услуга", така че да се плащат социално осигуряване и здравеопазване чрез налагане на Потребителска такса върху наемния труд, а не чрез финансирани от общия бюджет в голяма степен чрез подоходно облагане на по-високите категории доходи.

  За разлика от Запада, не е имало значителен данък върху собственоста. Това задължава правителството да облага труда и промишлеността. Но за разлика от Запада, не е имало прогресивно подоходно облагане или данък богатство. Латвия има едно еквивалентно на 59% натоварване на труда чрез плосък данък в много случаи. (Ръководителите на Комитетите в Американския Конгрес и техните лобисти могат само да мечтаят за такъв наказателен данък върху труда, а това е такъв безплатен обяд за основните дарители на техните кампании!)
  С данък като този, европейските страни няма от какво да се страхува от икономиите, възникнали без данъци и без такси върху собствеността, натоворващи собствената си работна сила с данъци, с ниски разходи за жилища, с ниски разходи за дълг. Тези икономики бяха отровени от самото начало. Това е, което ги прави днес такъв "свободния пазар" и "приятелски към бизнеса" от гледна точка на ортодоксалната западна икономическа доктрина.

  Поради Липса на правомощия за облагане с данък на недвижими имоти и друга собственост - или дори да се наложи прогресивно облагане на доходите в по-високи групи - така правителствата бяха задължени да облагат труда и промишлеността. Тази обърната обратно фискална философия, предизвика рязкото увеличаване на цената на труда и капитала, превръщайки промишлеността и селското стопанство в неолиберализираните икономики в отрасли с толкова високи разходи, така че да са неконкурентноспособни със "Стара Европа". В резултат на това пост-съветските икономики са превърнати в зони за износ на стари промишлености на Европа и предлагане на банкови услуги.

  Западна Европа се разви чрез защитата на своята промишленост и наемен труд, чрез облагането на рентата на земята и на други приходи, които не са съотносими с необходимите разходи за производство. Пост-съветската икономика "освободи" тези приходи за да може същите да бъдат платени на Западно-европейски банки. Тези икономики - без дълг през 1991 г. - са били натоварени с дълг, деноминиран в твърда валута, а не в техните собствени валути. Западните банкови заеми не са били използвани за модернизиране на своите капиталови инвестиции, публичните инвестиции и жизнения стандарт. В голяма част от тези заеми бяха използвани за налични активи, наследени от съветския период. Новото строителство на недвижими имоти наистина е полетяло нагоре, но поради падащи цени голяма част от него вече е потънал в вид на отрицателно екуити (собствен капитал). И западните банки взискват Латвия и балтийците да платят за това чрез едно изстискване на икономически ресурси и с още по-неолиберални "реформи", които заплашват да подгонят извън страната дори останалите трудови ресурси, а техните икономики да се свият и бедността да се разпространи още повече.

  Развитието на един обществен модел с водещо място на управляваща клептокрация и дълбоко задлъжняла работническа класа – без наличие или пък слаби профсъюзи, със слаба Защита на работното място – всичко това беше аплодирано като един бизнес-приятелски модел, достоен за подражание от останалата част от света.       Пост-съветските икономики са основно "недоразвити," генериращи стоки и услуги при безнадеждно-висока цена и обикновено не могат да се конкурират на приблизително равни начала със своите западни съседи.

  Резултатът е един икономически експеримент привидно полудял, един дистопия, чиито жертви сега биват обвинявани за случилото се. Неолибералната идеология за закопаване на икономиката очевидно сега се подготвя за приложение в Европа и Северна Америка като се използва еднакво оптимистична реторика - а в действителност беше толкова икономически разрушителна, че резултатът щеше да е почти същият ако тези народи са били обект на военна агресия. Така че наистина е време да започнете да се притеснявате дали надянатата на Балтийските страни рокля за репетиция може да е същата, която се очаква да видиме и в Съединените щати.

  Думата "реформа" понастоящем е натоварена с изключително отрицателно съдържание в Балтийските страни, какъвто е случаят и в Русия. Тя се е превърнала в нещо означаващо дегенерация и обратно движение към феодална зависимост. Но докато старите феодали от Швеция и Германия са управлявали някога техните латвийски имения чрез силата на собственост върху земята, сега те контролират Балтийските страни чрез чуждестранни заеми във валута срещу ипотека върху недвижими имоти в региона. Дълговото Крепостничество си е направо заменя на робството. Ипотеки далеч над реалните пазарни стойности на имотите, които са паднаха с 50-70 на сто през изминалата година (в зависимост от типа жилище), също са далеч над възможностите на латвийски собственици да плащат. Обемът на дълга деноминиран в чуждестранна валута е далеч отвъд това, което тези страни могат да спечелят от износ на продукти от техния труд, индустрията и селското стопанство в Европа (рядко този износ не изисква предшестващ внос) или други региони на света, в който са поставени демократични правителства, които целят да защитават своята работна сила, не да я продавам навън или пък да я подлагата н а безпрецедентни програми на ограничения - всичко това в името на "свободния пазар."

  Няколко десетилетия вече изминаха от въвеждането на неолибералния ред и резултатите са катастрофални, ако не и почти престъпление срещу човечеството. Икономическият растеж не се случи. Активите, които са наследени от Съветската епоха просто са били натоварени с дълг. Това не е начинът, по който Западна Европа осъществи развитието си след Втората световна война като по-раншно историческо събитие, както го реализира Китай в наши дни. Тези страни преследват класическия път на защита на местното производство, обществени инфраструктурни разходи, прогресивното данъчно облагане, общественото здраве и безопасността на работното място чрез разпоредби, правни забрани срещу търговията с вътрешна информация и грабежите – всички, което се посреща с анатема от неолибералната идеология на свободния пазар.

  Това, което се поставя за (пре)разглеждане в актуалния дневен ред, са залегналите постулати, които лежат в основата на икономическия ред в света. В основата на днешната криза на икономическата теория и политика са всички позабравени категории и водещите понятия на класическата политическа икономия. Джордж Сорос, професор Стиглиц и други направиха описание на глобалнаото икономическо казино (Сорос със сигурност се обогатява играейки), в което финансите придобиват статута на отделно място от процеса на създаването на богатство. Финансовият сектор отправя големи, дори неподрежащи на плащане високи вземания към реалната икономика на стоки и услуги.

  Това е било притеснение и на класическите икономисти, когато те се съсредоточили върху проблема с рентиерите, собствениците на имоти и групи със специални привилегии, чиито приходи (без естествена връзка с всички необходими разходи за производство) е довело до де факто данък върху икономиката - в този случай, чрез налагане на дълг върху нея. Класическите икономисти признават необходимостта от отреждане на подчинена роля на финансовия сектор по отношние на потребностите на реалната икономика. Това е една философия, която ръководи процесите на извършване на банковото регулиране в САЩ през 1930-те и който Западна Европа и Япония следват от 1950-те години през 1970-те години в посока за насърчаване на инвестициите в производството. Вместо да се проверява способността на финансовия сектор за участие в допълнителни спекулативни дейности, Съединените щати извършват едно преобръщане на тези правила през 1980г. От малко под 5 на сто от общата печалба, която е генерирана в САЩ през 1982 г., делът на финансовия сектор в печалба след облагане с данъци нараства до безпрецедентните 41 на сто през 2007 година. В резултат на това извършването на някаква дейност, която представлява нула полезна работа налага един "данък" режийни разноски върху икономиката.

  Заедно с финансово преструктуриране, основният елемент в класическия набор от инструменти е и данъчната политика. Целта винаги е била да се възнагради труда и създаването на богатство, а за заплащане на "безплатния обяд" да се осъществи едно засмукване на ресурс от „външни" социални икономики, на които е гледано като на естествен източник на данъчна основа. Това е данъчната политика на намаляване на силата на тежестта върху получения доход (заплати и печалби). Земята е била разглеждана като предоставена от природата, без необходими трудови производствени разходи (и по тази причина без стойност). Но вместо тя да бъде превърната в естествена данъчна основа, правителствата разрешават на банките да я товарят с дълг, превръщайки покачване на стойността на рентата за земя в лихва. На основа на класическия понятиен апарат, резултатът от това третиране на нещата е налагането на един финансов данък върху обществото, който отива в приход на банката, а това са приходи, които обществото е трябвало да се събира като данъчна основа и да се инвестира в икономическата и социална инфраструктура, да направи обществото по-богато. Алтернативата е да се събира данък данък върху земя и промишлен капитал. И това от каето бирниците на данък са се отказали, сега банките го събират под формата на растящите цени на парцелите земя - цена, за които купувачите плащат лихви по ипотеки.

  Класическа икономика можеше да предвиди проблемите на Латвия. При липсата на прагове в областта на финанси или регулирането на монополното ценообразуване, липса на промишлена защита, приватизация на публичното пространство за създаване на "функциониращи икономики" и данъчна политика, която разорява труда, че дори и индустриалния капитал, докато възнаграждава спекулантите, естествено икономиката на Латвия е осъществила малко икономическо развитие. Това което е постигнато - и това спечели през годините бурни аплодисменти от Запада – е само готовността да се натовари страната с огромни дългове, които имат единственото предназначение да субсидира нейната икономическа катастрофа. Латвия има твърде малко индустрия, твърде малко земеделска модернизация, но за това пък над 9 млрд. лата в частен дълг - сега с риск да бъдат прехвърлени върху баланса на правителството, както вече се случи със Спасителните планове за банките в САЩ.

  Ако този кредит е бил усвоен продуктивно за изграждане на икономиката на Латвия, той би бил приемлив. Но той е бил предимно непродуктивен, предоставен за да подклажда инфлацията на цената на земята и да стимулира потреблението на луксозни стоки, което води до изпадане на Латвия в състояние на дългово робство. Това е нещо, което Сара Пейлин би нарекла "hopey-джаджа за промяна”, Националната банка на Латвия предполага, че дъното на кризата е било достигнато. Износът най-накрая са започнал да расте, но икономиката е все още в състояние на отчаяна нестабилност. Ако сегашните тенденции продължат, то няма да останат латвийци, които да бъдат свидетели на едно бъдещо икономическо съживяване. 

   Безработицата продължава да стои на повече от 22 на сто. Десетки хиляди са напуснали страната, а десетки хиляди други не са решили да имат деца. Това е естествената реакция на натоварването на страната с милиарди Läti обществен и частен дълг. Латвия не е на траекторията на западните нива на охолството, а и няма начин при сегашната си регресивна данъчната и антитрудова политика, но също и политика анти-индустрията и селското стопанство, нещо което неолиберализмът налага така насилствено от Брюксел, като условие за спасяване на Латвийската централна банка, така че тя да може да плати на шведски банки, които са предоставили такива непродуктивни и паразитни заеми.

  Алберт Айнщайн е казал, че "лудост [е] да правиш едно и също нещо отново и отново и  да се очакват различни резултати." Латвия е използвала същия саморазрушителен, анти-правителствен, анти-трудов, анти-промишлен, анти-селскостопански и изцяло "прозападен " и Про-Вашингтонски консенсус за период от почти 20 години, а резултатите отиват от зле на по-зле. Задачата на страна сега е да се освободи икономиката на Латвия от неолибералната и път към нео-крепостничество. Някой би помислил, че избраният път ще бъде един от начертаните от класическите икономисти от 19-ти век, които ръководят просперитета, който сега виждаме на Запад, а напоследък и в Източна Азия. Но това ще изисква промяна на икономическата философия, а това ще изисква промяна на правителството.

  Въпросът е, как ще реагират Европа и Западът. Ще си признаят грешката? Или нагло ще я търсят извън себе си? Признаци днес не са обещаващи. Западът казва, че наемният труд не е обеднял достатъчно, индустрията не е погладувала достатъчно и икономически пациентът не е достатъчно обезкървен.

  Ако това е, което Вашингтон и Брюксел казват на Балтийските страни, представете си, какво те са на път да направят за своите местни популации!
Майкъл Хъдсън е бивш Уолстрийт икономист, а сега и Уважаем професор в Университета на Мисури, Канзас Сити (UMKC) и президент на Института за изследване на дългосрочни икономически тенденции (ISLET). Той е автор на много книги, включително и Супер империализъм: за икономическа стратегия на американската империя (ново изд., Pluto Press, 2002) и "търговия, развитие и външен дълг: История на теории на Поляризацията срещу Сближаване "в световната икономика. Той може да бъде контактуван чрез своя уебсайт,
mh@michael-hudson.com
Джефри Съмърс е съръководител на изследователска група в ISLET и гост преподавател в Стокхолмския училище по икономика в Рига. Той може да бъде контактуван jeffrey.sommers @ fulbrightmail.org
Майкъл Хъдсън е чест автор в Глобални изследвания. Global Research членове от Майкъл Хъдсън

© Copyright Майкъл Хъдсън, Global Research, 2010



Гласувай:
9
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. lado - Изкористиха хубавата идея!:))...
18.02.2010 16:35
Изкористиха хубавата идея!:)))
Така казваха за комунизма - идеята била готина, но хората я опропастили!
Поздрави!
(Когато се нахраня ,ставам философ, а гладен ставам зъл)
цитирай
2. valsodar - Има някои моменти в статията, които ...
18.02.2010 17:14
Има някои моменти в статията, които повдигат завесата на поголовното кредитиране от предходните години.
Просто... в Европа никой не ти прави добро за сините очи.
цитирай
3. lado - Да, алтруизъм в чист вид струи от ЕС ...
18.02.2010 18:09
Да, алтруизъм в чист вид струи от ЕС към малките, или да си отгледаш конкуренция. Даже има максима,че ако работиш за конкуренцията, работиш за себе си. Дрън -дрън, тогава за чий съдят и глобяват за картелните споразумения?
Целта е канализиране и контролиране на потенциалите ,за да няма изненади.
цитирай
4. rakurs - в хора на немите и моя фалшив глас е перфектен
18.02.2010 21:18
http://rakurs.blog.bg/politika/2010/02/10/alo-
До тук никой не каза за "фалита" на банковата система.Точно това беше червейчето на кукичката.Много от нас имаха дълг към банките а останалите участваха във високолихвени спестявания.Всички които си изплатиха дълговете или изплатиха панелките си с една-две месечни заплати се чувстваха участници в голямото надлъгване,както итези които удвояваха парите си с лихви.Всички мълчаливо пресмятахме лесните печалби, а мълчанието ни беше капитализирано от тези който събраха парите ни и завладяха властта.Никой не ни е виновен за агнешкото поведение.


цитирай
5. injir - Акули. Какво да очакваш от тях.
19.02.2010 01:00
Акули. Какво да очакваш от тях.
цитирай
6. анонимен - ehhh ...
19.02.2010 15:57
Виж кой чете блога/ сайта ти и какво чете с http://www.nouri.sh
Пробвай - напълно безплатно и много приятно!
цитирай
7. haralanov - Здрасти!
19.02.2010 21:13
Изобщо не ме интересува неолиберализма!Нито 300 млрд.дълг на Гърция!Икономическите проблеми на Латвия-още по-малко!Има една простичка истина,която задължително трябва да бъде прилагана навсякъде!Никой да няма правото да потребява повече отколкото е произвел!Трупането на дълг е като да изяждаш продукт,преди да си го произвел!Последиците почти винаги са повече от неприятни!
цитирай
8. shtirlic - интересно
22.02.2010 07:54
Много ми е интересно да видя какъв сценарий са подготвили за нас :), то е ясно, че никой няма да се вдигне безплатно да си защитава правата /понеже всеки труд би трябвало да се заплати/ . След закона за ГМО все повече си мисля, че запада май иска просто да ни изтрие от лицето на земята, имам чувството, че се изпълнява втора част на плана на Хитлер с газовите камери не се получи, но с ГМО със сигурност ще има резултати, да видим, да видим.
цитирай
9. анонимен - Heel lifts
27.10.2012 12:51
heel Lifts might be prescribed when the tendon is affected by disease or injury or even once the muscles are underused and also the tendon begins to tighten involuntarily
<a href="http://58.213.133.121/groups/tim/wiki/bdbc8/The_Truth_Concerning_Leg_Lengthening.html">heel lifts</a>
http://twacho.com/read_blog/216930/you-don't-need-to-be-shorter
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: valsodar
Категория: Лични дневници
Прочетен: 4946101
Постинги: 1697
Коментари: 18201
Гласове: 27364