Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.03.2010 21:05 - Храм неръкотворен.
Автор: valsodar Категория: История   
Прочетен: 3306 Коментари: 10 Гласове:
6


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
image Храм в софийското метро Разкриха параклис от VI век при разкопаването в участъка пред ЦУМ

Добре е, че в новините се промъкват и подобни интересни новини за да си зададе и човек като мен въпросът - От кога датира християнството по нашите земи?

Не заради друго, ами заради един спомен от уроците по история - за цар Борис, който се покръства тайно през IX век, защото по законите тогава ханът е и първожрец на държавата.
 Не мога да си представя до какви морални дилеми е довела постъпката му, но пък за сметка на това, съвсем случайно открих една наистина интересна публикация, която с удоволствие ще споделя тук!


РАННОТО ХРИСТИЯНСТВО НА БАЛКАНИТЕ

Светлана Вълкова

 

Християнството на Балканския полуостров се утвърждава още през първите три века след Христос. Самият апостол Павел основава църкви в македонските градове Филипи (днес развалини на север от Кавала), Берия (съвременния гръцки град Верия на юг от Воден), Солун и в гръцките градове Атина и Коринт. За църквата във Филипи през втори век се грижи Поликарп Смирненски, а църквата в Гърция е спомената в указа на император Антоний Пий (138-160).

В Коринтската църква през ІІ в. работи епископ Дионисий. Евсевий Кесарийски (ІV в.), водеща фигура сред църковните историци в древността, пише в своята “Църковна история”: “Преди всичко трябва да кажа за Дионисий. На него било поверено епископството в Коринт. Плодовете на вдъхновеното си трудолюбие той споделял не само със своето паство, но и с чужденците. Вселенските му послания са особено полезни за църквите.” Евсевий споменава Посланието на Дионисий към атиняните, в което той ги упреква в лекомислие. След като техният водач Пуплий умира като мъченик по време на гонението, те са готови да отпаднат от вярата. Евсевий пише и за Кодрат, който е епископ след мъченика Пуплий: чрез неговото старание християните отново са събрани и вярата им пак се възпламенява. След това историкът сочи, че Дионисий Ареопагит, за когото в Деяния на апостолите се казва, че е обърнат във вярата от апостол Павел, е първият епископ на Атина. През първата половина на ІІІ в. и александрийският богослов Ориген посещава Атина.

Не е известно някой от апостолите да е проповядвал в Тракия. Според преданието апостол Павел, който се грижи за църквите в близките до Тракия градове Солун и Филипи, не оставя без внимание и някои тракийски селища. Предания гласят, че във Филипопол (Пловдив) пръв епископ е неговият ученик Ерм, а в Тракийска Верея (Стара Загора) - Карп.

Епископски седалища през втората половина на ІІ в. има в град Девелт (западно от Бургас) и Анхиало (Поморие). В Девелт епископ е Елий Публий Юлий (ок. 190 г.), в Анхиало - Сотас. И двамата се борят с ереста, наречена монтанизъм.

Евсевий цитира Аполинарий, който пише за тази ерес: “В Мизия на границата с Фригия има селище Ардава. Казват, че някой си Монтан от местните новоповярвали (това е по времето на Грат, управител на Азия) в безмерната си страст към първенство позволява на врага да влезе у него. Като изпада внезапно в изстъпление, той започва да говори нещо странно, да пророчества въпреки отдавнашния, запазен през годините обичай на Църквата… Азийските вярващи обявяват това учение за нечисто и отхвърлят ереста, като отлъчват последователите й от Църквата.” Книгите на Аполинарий против монтанизма, написани четиридесет години след като Монтан започва да пророкува, споменава и Серапион, тогавашният епископ на Антиохийската църква, приемник на Максимин. В писмото на Серапион към Карик и Понтик има подписи с кратки бележки на някои епископи, негови единомишленици. Една от тях звучи така: “Елий Публий Юлий, епископ на Девелт, Тракийска колония. Жив е Бог на небесата: Сотас, блаженият Анхиалски епископ, искаше да изгони демона от Прискила, но лицемерите не му дадоха.”

Съдбата на християнството в Тракия през ІІІ в. не е много ясна. Вероятно то се разпространява и в други градове. Достоверни документи от времето на гонението при император Диоклециан (ІV в.) свидетелстват за християни, които загиват като мъченици в тракийските градове Епиват, Адрианопол и Друзипара. През тези години (303-305) са убити епископ Филип, неговият дякон Хермес и свещеник Север от град Хераклия. Телата на епископа и дякона са хвърлени в р. Марица, но одринските християни ги изваждат и погребват. На Първия вселенски събор (325 г.) в Никея присъстват двама одрински епископи и епископът на Хераклия, който участва с права на митрополит. Подчинен на него е епископът на Византион (старото име на Константинопол). Явно през това време има епископско седалище и във Византион, където не е известно кога е основана църква. Преданието, че църквата във Византион е основана от апостол Андрей и че Стахий, ученикът на апостол Павел, е първият епископ тук, датира от ІV в., когато император Констанций (в 357 г.) пренася в града костите на апостол Андрей от Патрас (Пелопонес). По времето на Първия вселенски събор начело на епископията във Византион е епископ Митрофан или Александър.

През този период християнството достига и Северна България (Мизия). Късните предания гласят, че в Одесос (Варна) епископ е Амплий, вероятно ученик на апостол Павел. От достоверни документи, описващи мъченическа смърт, личи, че християни има в Доростол (Силистра), Томи (Кюстенджа) и Аксиопол. В Доростол по време на гонението при Диоклециан са убити епископ Дасий и шест римски войници. През първата четвърт на ІV в. епископски седалища има в Сердика (София) и Марцианопол (днес развалини до с. Девня, Провадийско). На Първия вселенски събор присъства епископът на Сердика Протоген и епископът на Марцианопол.

През V в. християнството се разпространява почти из целия Балкански полуостров: първо сред гърците, населяващи морските брегове, после сред романизираните и елинизирани трако-илирийци, а накрая и сред самите местни жители: неелинизираните и нероманизирани трако-илирийци. Тракийското племе беси, живеещо в Родопите, през V в. разполага с книгите на Свещеното Писание на своя език, на който и извършва богослуженията. Известен разпространител на християнството между бесите, гетите, скитите и други тракийски племена през втората половина на ІV в. и първата половина на V в. е Никита Ремезиански (Ремезиана се намира между Ниш и Пирот и днес се нарича Бела Паланка).

За степента на разпространението на християнството на Балканския полуостров през разглеждания период говори обстоятелството, че той е разделен на две църковно-административни единици: на Илирик, който обхваща земите на запад от река Вит и се управлява от папата чрез негов викарий в Солун, и другата част (Изток), която се простира на изток от тази река и се намира под юрисдикцията на цариградския патриарх.

 

По материали от: Евсевий Кесарийски, Църковна история.

Динков, К. История на Българската църква. Враца, Духовно възраждане, 1953





Гласувай:
6
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. flyco - ...
16.03.2010 21:12
Какво всъщност ти направи впечатление?
цитирай
2. evrazol - от Уикипедия
17.03.2010 01:04
Кубрат прекарва известно време в Константинопол, където е покръстен и се сближава с император Ираклий. Изворите сочат, че изгнанието на Кубрат се наложило поради междуособните борби възникнали в Западнотюркския каганат.

Свидетелства за вероятното покръстване на българския владетел бяха открити при разкопките на неговия некропол в Малая Перешчепина, в Украйна. Дали християнството е било отстоявано от него след бъдещото му издигане, или е било изоставено като несъвместимо с положението му е неясно, но най-вероятно е било следвано от него до смъртта му, предвид придружаващите погребението му предмети, указващи това.
цитирай
3. lado - Само да вметна, че Филипи всъщност е ...
17.03.2010 07:56
Само да вметна,че Филипи всъщност е Филипопол.
Апостол Павел е напуснал града Филипи с лодка , което няма как да стане в тракийско Филипи(не гръцко, както им се иска на братята гърци)
Може да се прочете в изворите(старите хронисти-съвременници на събитията или най-близо до тях)
В Ниш също има апостолска църква.
Впоследствие християнството по нашите земи е широко прието, но попада под влиянието на Арий.
Чак до Х век,а може би и по-късно.
Обособява се така нареченото "особено българско битие" и Българоубиец го толерира с декрети.
Въпроса е много интересен и обследването му е благодатно, но трябва да се опираме единствено на хронистите, а и те са знаели какво е пропаганда в полза на нечии интереси.
Поздрави!
цитирай
4. gothic - До колкото знам има изображения на ...
17.03.2010 13:16
До колкото знам има изображения на кан Тервел с християнски символи. При всички положения то е било прознато по нашите земи доста преди "официалното" покръстване....
цитирай
5. mglishev - E, ръкотворен е :)
17.03.2010 20:14
Много бивши римски провинции са покръствани на два пъти - веднъж преди V в. и веднъж след това. Причината е нахлуването на варварските народи, много от чиито представители не са християни към V в.
Сред българите може би е имало и християни - Кубрат и Тервел доста вероятно са такива. Гонения срещу християните в България има по времето на Крум и Омуртаг, което свидетелства, че политиката на българите към християнството е била променлива. А съществуват и надписите на българските владетели, които говорят за това: "Българите направиха много добрини на християните, а християните забравиха..." на Пресиан, като и: "Покръсти се от Бога даденият владетел Борис, преименуван Михаил".

А Филипи в северна Гърция е близо до морето и е достъпно откъм брега. Ако апостолът беше искал да напише послание до "филипополитяните", щеше да го направи. Филипи не е Филипопол (както и Никея не е Никопол).

Но новината за параклиса до Халите е наистина интересна. Колко ли старини са съсипани при строежите на ЦУМ и околните соц-чудовища...
цитирай
6. evrazol - което свидетелства, че политиката на българите към християнството е била променлива
17.03.2010 22:22
И май че още е.
цитирай
7. lado - Бъгнато е редактирането на коме...
18.03.2010 09:21
Бъгнато е редактирането на коментарите. Не мога да си редактирам коментарите, а пък тук не е мястото да се изясняваме, затова пускам един пост със статия на Чилингиров по въпроса.
цитирай
8. lado - Съмнение предизвиква само инте...
18.03.2010 10:48
Съмнение предизвиква само интерпретацията на този разказ, тъй както тя е възприета и установена от традицията на римокатолическата и на гръцката православна църква. Според тази традиция пътуването на апостолите Павел и Сила е до малкия и незначителен град Филипи, отстоящ само на 15 клм от Кавала.

Противоречие между разказа и неговото тълкувание намираме обаче още при споменаването целта на пътуването: страната на македонците, а не административната единица, носеща името Македония, където, според всички коментатори на текста, протича мисионерското пътуване на апостол Павел. Но противоречие съдържа и първото изречение, в което се казва, че Филипи бил „първият град (πρότο πολίς) на Македония - римска колония” - а това не е вярно, защото първият град в страната на македонците не е Филипи, който не е и първият град, посетен от апостол Павел в Европа, защото този град е Неапол/Кавала, нито пък първият град на провинцията Македония, който е Амфиполис. Ако туй противоречие и да е забелязано от някои историци5, които го тълкуват като преувеличаване значението на града във връзка с мисията на апостол Павел, другите обстоятелства, свързани с това и със следващото негово пътуване до този град, както и противоречията, които те водят след себе си, остават от изследователите незабелязани или само умишлено премълчани. А това се отнася преди всичко за институциите на римската администрация - седалището на княза и затвора, каквито не е имало в малкото градче Филипи6, - но преди всичко реката, спомената в разказа, която играе важна роля при първото и второто пътуване на апостол Павел (гл. 20, 6).

При първото си пътуване Павел и Сила отиват в съботния ден „при реката край града”, като се надяват да намерят там юдейски молитвен дом; там те срещат жената на име Лидия, която е и първата, възприела от апостол Павел на европейска земя светото кръщение - тук не трябва да забравяме за значението, което християнската традиция отдава на първенството, съдържащо се в титлите „първомъченик”, „първоапостол” или „първозвани”. Тази жена, заедно със семейството на тъмничаря, стават членове на първата християнска община в европейския континент. Но реката играе важна роля и при второто пътуване на апостол Павел в Македония. Когато той научава, че юдеите искат да го убият по време на пътуването му за Троя, той се отказва да замине по море и избира значително по-дългия речен път през Македония, качва се във Филипи на кораб и отплува за Троя, където пристига след петдневно пътуване. Всичко това се съобщава в разказа за Деянията на апостолите просто и ясно. Само че при Филипи няма - а не е имало и в миналото - никаква река, по която да са плували кораби и която междувременно да е пресъхнала! През цялата античност и чак до средновековието на Балканския полуостров има само две плавателни реки - Дунав и Марица (гр. EÜroj, бълг. Хебър), от чието име произлиза и гръцкото название на нашия континент. И както е добре известно, на тази река се е намирал Филипопол - или по български език Пловдив. И от този град се е пътувало по реката пет дни до Троя - колкото време е било нужно и на апостол Павел за завръщането му.
цитирай
9. valsodar - Благодаря за коментарите
18.03.2010 12:24
Чета ги с интерес, най-малкото поради любовта си към историята ни.
цитирай
10. panazea - Постинга е интересен!
18.03.2010 17:41
Благодаря , за представянето!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: valsodar
Категория: Лични дневници
Прочетен: 5278314
Постинги: 1709
Коментари: 18234
Гласове: 27442