На тези настроени на тема окултизъм и спиритически сеанси им го казвам още от сега - тук няма да става въпрос за това което си мислите прочитайки заглавието , а за нещо съвсем друго. 
 Така че , ако сте решили, че темата ще спомогне за духовното ви възвисяване, по начина по който сте свикнали - леко сте в грешка .

  Става въпрос за нещо съвсем друго, заради което последните часове трескаво сърфирам , но... оказа се че няма снимка на една от най-ценните творби на изкуството, която съм съзирал някъде.

 Дотолкова неповторима в съвършенството и покоя си, че дори и самия Огюст Роден е възкликлнал пред нея "България е малка за този автор!" .

  Някои вече, може би се сещат за какво искам да говоря днес , други тънат в неведение.

  Нека да потърпят малко , защото всичко си има предистория, а както някой вече се оплака в блога ми - Човек не може да проследи мисълта ми - смятам да остана верен на себе си и тоя път .

  Така както оставам верен на любовта си към една скулптура и към една картина, от на пръв поглед двама много различни автори.

  Как започна всичко ?
Започна с едно изключително добре запазено немско списание за мода, архитектура, изкуство  и още нещо от 30-те години на миналия век, което случайно открих докато си препрочитах старите броеве на списание "Космос" , преподреждайки стаята си преди много време.

 

Изключително е вълнуващо да прелистваш подобен артефакт, оцелял през една световна и една студена война , надживял отдавна тези,  които за първи път са разгръщали страниците му , с тихи въздишки по недостижимите за тях неща.

Да се докоснеш до нечии мечти, да се завърнеш в една отдавна отминала епоха, привличаща те в очарованието и простотата си.

Разлиствайки, страница по страница, в един момент замръзнах и онемях пред една от илюстрациите – разкошна черно-бяла фотография на „Дух и Материя”.

Трудно е да се опишат чувствата, които разпали в мен, просто я съзерцавах неподвижно притаил дъх – едно видение от друг свят, от друго време.

Огромно бе изумлението ми, когато разбрах , че това не е скулптура на Роден, Рафаело или на някой друг познат ми дотогава колос в изкуството. Не.

 Авторът й се оказа Андрей Николов, един напълно непознат творец за мен до този момент.

Каква пародия, да откриваш родните си титани по такъв начин !

 

 И едно странно чувство имам и до днес , че съм го познавал, че съм бил негов съвременник, толкова познато ми изглежда „непознатия” на портрета.

 

За мое огромно огорчение , не можах да открия фотос на „Дух и Материя” , но поне намерих на една не по-малко значима негова творба - „Копнеж”,  за да придобиете поне една бегла представа за това, какви чувства може да внуши това което той е одухотворил, чрез досега си с камъка.

 

ПП . Дай боже да си открия въпросното списание, че да мога да я сканирам, оказва се ... че в нета няма снимка на една от най-ценните творби на културното ни наследство ??!

 

А ето и още нещо което ме плени тогава, пак от същата находка J

Един любим художник – Густав Климт целуващ всички вас :)

 P.S. Снимката е добавена благодарение на danidan

 

 

 

Картината наистина е пленително красива...:)
Струва си търсенето, Търсачо на находки:)))
Както и скулптурата "Копнеж" - копнежно, нежно, красиво състояние...
Поздрави за поста!:)

Не съм се отказал да я търся, въпреки че образът и е завинаги запечатан в мен - словото е безсилно да опише това, което могат да съзрат очите.

Едно от малкото неща, които съм рисувал и от което съм доволен бе именно тази скулптура.
Дай боже, скоро да я открия - търся я ! :)

А за Густав Климт - невероятен художник, събрал хиляди късчета щастие и тъга в една картина :)

Все пак, направи си един експеримент. Попитай сред познатите си кой е и с какво се е занимавал и кажи какъв е процента на знаещите :).
Sic transit gloria mundi...

Всички нации издигат гениите си на пиедестал, а ние ги обричаме на забрава, може би защото бог ги е посял най-щедро по нашите земи ?

а в оригинал може да се види "Дух и материя" на Андрей Николов в постоянната експозиция на Националната художествена галерия.

Мой любим човек-скулптор е Вера Недкова.