Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.08.2011 22:37 - Великият
Автор: valsodar Категория: Изкуство   
Прочетен: 1928 Коментари: 12 Гласове:
9

Последна промяна: 25.08.2011 16:03

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
  Той бе един велик писател.
И не само това, него го Четяха. При това много, наистина много ако може да се вярва на броячите в сайтовете, където той публикуваше най-новите си творби, написани както той обичаше да се изразява "от ръцете му шарещи трескаво по клавиатурата, докато умът му си почива", изпаднал в състояние близко до делириум-тременс, познат му не само от медицинската литература.
 Той бе един наистина велик писател и го осъзнаваше много добре. В кратките мигове, в които си позволяваше да изпита и капка съмнение в себе си, винаги се появяваше поне един негов ревностен читател, който да го увери в нестихващото му с времето негово величие и това определено го успокояваше. Останалите, тези които редом с него изпитваха същите съмнения, те просто не смущаваха покоят му. Отдавна бе решил да им отнеме правото на глас, защото се бе убедил, че само това което казва вътрешният му глас е правилното, а всичко останало е злостна и завистлива критика, на хора желаещи да отнемат от величието му за себе си.
 Тъкмо се любуваше на своят нестихващ талант, питайки се дали за следващата му книга "Любов под шипковият храст" да избере корица с космарлаци на шипков фон или на шипки насред космарлаци и телефонът рязко прозвъня.
 Секнат от неочакваното прекъсване на медитацията му, той нервно го вдигна и троснато запита:
- Да, кой е?
- Извинете вие ли сте Великият...
- Да, аз съм Великият! Казвайте какво има набързо, че ми прекъсвате творческият процес!
- Така ли, много съжалявам тогава, ще се опитам да обясня набързо - се чу от отсрещната страна и видно човекът вече се бе притеснил. Както си бе и редно, не може току-така да се говори с негово литературно Величие и да не изпиташ и капка притеснение, нали?
- Вижте, аз се обаждам от маркетинговата агенция "Хемаз-хемти", започваме една нова рекламна кампания и наистина много се нуждаем от вашето съдействие за нея!
- А-а-а, това ли било? - малко по-спокойно прозвуча гласът му. Да наистина, то в тая работа с рекламите хляб казват че имало, въпреки че в последната реклама, в която участва преди години не му заплатиха много добре. Накараха го да стои с противогаз до едни отточни тръби под мотото "А как мирише само", за рекламирането на ароматизатори за тоалетни, но... все пак човек може да стане известен  по много начини, а тогава... тогава още не бе Велик Писател, така че - грешки на младостта, така да се каже.
- Виждате ли, ние искаме да публикуваме каквото и да е от вас, в това число и неща които вие може да не считате особенно добри, важното е думите да са във формат който да ги събира в ред от 10 см широчина. Така да се каже колонка, ако може да се получи. Около 20-тина метра на произведения, а ако имате нещо по дълго, може да го издадем и на части. Шестнадесет части в пакет, осем части, дори и четири, ако е по-късичко.
 Писателят в него закима доволно - Така, така... форматът няма значение. Както кажат, така ще им го съберем текста, важното е да те издават, че нещо издателствата бяха взели да се позапъват напоследък с отвратителните мотиви, че се повтарял, че нещо е започнал да става предивидим, все едни такива груби  изказвания, ама едно си е да публикуваш в нета, а съвсем друго на хартиен носител, както обичаше да казва един негов дебелогъз приятел, шеф на една мазна издателска къща.
- И какъв ще е хонорарът ? - не издържа той. - Как ще се формира той? На авторско право, на тираж, на бройка...
- О-о, за хонорарът ще се разберем веднага, не се безпокойте за него! Получавате по 15% от крайната цена на всяко едно наше изделие, което вярно не е много скъпо, но забележете, в изключително голям тираж! Средно по 50 милинен тираж на година постигаме, без да смятаме продукцията за износ, но на първо време с вас искаме да покрием вътрешният ни пазар, а при успех можем да помислим и за външният.
 ПЕТДЕСЕТ МИЛИОНА!  Цифрата направо го накара да се втрещи, да подскочи от изумление  и за малко да изтърве телефона.
- Извинете, правилно ли ви разбрах - с далек по-мек и почти мяукащ тон попита той - наистина ли смятате да ме издавате в такъв тираж? На хартия? Та дори и Стивън Кинг няма постигнати такива високи тиражи, а аз... аз ...
- Естествено и това ще е само началото! - отговориха му леко развеселено от отсрещната страна. На първо време петдесет, а ако нещата потръгнат добре ще сключим дългосрочен договор, с твърд ангажимет за нови издания напред в годините, да речем десет, устройват ли ви?
 Тук устата му вече съвсем пресъхна от вълнение и почти насън проведе остатъка от разговора си. Споразумяха се да им изпрати по мейла последната си книга  "Любов под шипковият храст" , а те от своя страна да му изпратят първото копие от нея.
 За договора и останалото щяха да се разберат адвокатите им, както и стана. 
 Зачака.
 Почти спря да се храни и съвсем заприлича на експонат от списъка на Шиндлер, докато пък неговата половинка Маминка пълнееше от вълнение.
 Чакаха. Чакаха да видят увенчано делото на неговият живот, венецът в славната му кариера. Несравнима и ненадмината дори от тези пред чиито тиражи се кланяше довчера и на чиято слава понякога се усещаше, че завижда.

 Един летен слънчев ден на вратата му се позвъни.
 Невзрачен куриер на Спиди му подаде леко обемист пакет ненаподобяващ такъв с книга, изчака го да се разпише на обратната разписка и също така незабележимо изчезна.
 С треперещи ръце започна да отваря пакета и от него изпаднаха няколко ролки с тоалетна хартия.  Вдигна една от земята и видя на нея заглавието  "Любов под шипковият храст" . Цветово декорирана с розов шипков цвят и бледо зелени листенца като фон, а над него с едър, черен,  мазен шрифт бе отпечатан романът му. 
 Точно според указанията - десет сантиметра в широчина и близо 20 метра дължина.
 Пакет с 16 ролки хартия, номерирани съответно от глава първа до глава последна.
- Ама как? Ама...
 Втрещен и онемял, почти на границата на безумието видя да се подава от плика и един лист със ситно изписан ръкописен текст за него.

 
Здравейте уважаеми Писателю!
 Извиняваме се за това, че не споменахме в предварителният си разговор за странният наглед начин, по който ще издадем книгите ви, но с всеки един друг автор с който започвахме преговори  по темата ни отказваше предварително, само при мисълта, че той ще се печата на тоалетна хартия. 
 Е, какво толкова? Нали все пак ви отпечатваме на хартия, а и човек когато е в тоалетната  все нещо  трябва да чете! Защо не и вас?
 Епохата на грубите вестници отдавна отмина, време е за нежната проза.
 А по-добър от вас в нея наистина няма - вие сте най-добрият клозетен автор, който ни препоръчаха, така че с нетърпение очакваме и следващите ви творби

 С уважение
 ...... 
 рекламна агенция "Хемаз-хемти"



Гласувай:
12
3



1. joysii - Хахаха! В първото изречение аз ...
24.08.2011 23:44
Хахаха!
В първото изречение аз бих казала: "Той бе един велик блогбегейски историк - СпОрчо."
Всичко останало идеално пасва и за него.
цитирай
2. valsodar - Минусът е от една негова много ре...
24.08.2011 23:51
Минусът е от една негова много ревностна читателка, очаквам и други в скоро време, ако не са ги погребали междувременно.

А инак за "геният" прегради няма открити и проявленията му са всеобхватни. ;)
цитирай
3. valsodar - Първо ще се пуска в аптеките, като ...
25.08.2011 01:41
Първо ще се пуска в аптеките, като разслабително.
Словесната диария водела и до физическа такава според последните медицински проучвания. Единственото, което можело да намали ефекта й при приемане е интелектуалният запек на повечето ни мастити автори.
цитирай
4. syrmaepon - Само с българския писател не се бъзикайте
25.08.2011 09:52
Той е Жрецът на Словото!
цитирай
5. joysii - 2. valsodar
25.08.2011 10:45
Коза.
Коя е?
цитирай
6. valsodar - Кой бил Жрец на словото?
25.08.2011 11:58
syrmaepon написа:
Той е Жрецът на Словото!



Драскачите в интернет или световно неизвестните писатели, охотно раздващи си награди помежду си?
Стига глупости.
цитирай
7. valsodar - Без значение е.
25.08.2011 12:00
joysii написа:
Коза.
Коя е?


Изтрещели са, водени в пристрастията си :)
цитирай
8. анонимен - ...
25.08.2011 15:21
syrmaepon написа:
Той е Жрецът на Словото!


То е "Жрец на словото", Тя е "Весталка на словото", а другото То е "Пазител на словото".
цитирай
9. valsodar - В крайна сметка - изнасилват Сло...
25.08.2011 15:41
В крайна сметка - изнасилват Словото.
цитирай
10. valsodar - Поредният облизвач на Цървула мина ...
25.08.2011 19:54
Поредният облизвач на Цървула мина да си сложи минуса, за който искренно благодаря - това е знак, че всички много добре сте разпознали героят на разказа и описанието му съответства правилно на действителното му амплоа.
Благодаря, ще продължавам да пиша все така!
:)
цитирай
11. syrmaepon - Изнасилват не изнасилват ама после Златен век и прочие ))))))
26.08.2011 09:33
valsodar написа:
В крайна сметка - изнасилват Словото.


Майтапих се ))) Обаче в шегата винаги има зрънце истина.Просто по нашите земи така се възприема писателското изкуство,а творящите - като полубогове.
цитирай
12. анонимен - В крайна сметка - изнасилват Сло...
26.08.2011 11:37
valsodar написа:
В крайна сметка - изнасилват Словото.

.............
Ако имаш предвид оня хаотичен драскач Цефула,прав си.
Той просто пише и пише разни думи,в чиято съвкупност няма нито идея, нито тема, пък за талант въобще да не говорим.
Чудя се този човек няма ли си работа - професия, занимание в ежедневието ,с което да си изкарва прехраната, че по цял ден само драска глупости в постинги?
И, остави, ами има и хора дето го харесват!! Толкова странно!!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: valsodar
Категория: Лични дневници
Прочетен: 4847765
Постинги: 1693
Коментари: 18192
Гласове: 27341