Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.12.2011 14:33 - Какво е искал да каже Авторът?
Автор: valsodar Категория: Изкуство   
Прочетен: 8488 Коментари: 23 Гласове:
25

Последна промяна: 17.12.2011 02:10

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
  " Какво е искал да каже Авторът в творбата си ... ? " - признавам, това бе най-безумният въпрос, който някога са ми задавали в ученическите ми години. 
 Той не знае, какво е искал да каже, а ти трябва да отгатнеш наместно него - е това, не е ли безумно вече? Безумно ми се виждаше тогава, без да подозирам, че един ден и аз може да се наредя в редиците на авторите, а още по-безумно ми се вижда сега, когато препрочитам любимите си неща и се питам, - А бе, какво съм искал да кажа с това?
 Нищо!   Нищо не съм искал да кажа.
- Е как така, как може да напишеш нещо и нищо да не искаш да кажеш с него на читателя си? - това е въпросът, който не само вие бихте задали, но който и аз си задавам гледайки от дистанция към себе си.
 За да мога да си отговоря на него, просто се връщам в моментите, в които наистина съм творял. Които са малко на брой и твърде отдалечени един от друг във времето, може би по причина, че те не идват от собственото ти желание. Не може в един момент да седнеш и да си речеш - днес ще творя, сега ще седна и ще напиша нещо хубаво - не става така, както при концерт по желание.  Получава се нещо като форма на обсебване, прихващаш образ, звук, картина от някакъв свят, в който хем си, хем и не си. Виждаш през очите на героите си, усещаш океанът от чувства и страст, който бушува в тях, страдаш и се радваш редом с изпитанията през които минават, но някак си всичко е като насън - знаеш, че във всеки един момент може да се събудиш и да изтървеш този невероятен шанс, в който си за малко в един странен, причудлив и незабравим свят.
 Бързаш да запишеш видяното, дори и това да е с цената на правописни грешки в текста, тафтология и прочие бъгове, за които си казваш, че ще оправиш после на спокойствие. Едва насмогваш да следваш темпото, което налагат събитията разиграващи се пред очите си. Казваш си - Още малко, още съвсем малко, ето краят му вече се види.- и в този момент те търпят такъв неочакван обрат, който те изненадва напълно, не по-малко от читателят ти.
 Какво можеш да кажеш в такъв момент?
 Аз искам да ви развълнувам!??
 Не, ти просто си предал собственото си вълнение от видяното в съзнанието ти. от доловеното вълшебство на слизащият от неведомият свят разказ за една история, която си съпреживял с героите от нея. Като само може да се ядосваш на себе си, че не намираш онези думи, с които най-точно може да описваш случващото се пред теб и в теб, докато тя се разиграва.
 Изпитвайки огромно облекчение от простичкият факт, че си и помогнал да слезе в царството на сенките, което обитаваме. Даваща му малко повече цвят и възможност да мечтае. За денят, в който отново ще се срещнат двата ни свята - този, в който всичко следва естествения ход на логиката и този, в който всичко е възможно.
 Дори и това, да се пренесеш изцяло там, та дори и за кратко през образите на героите, в който обличаш себе си.
 Та какво е искал да каже Авторът, когато просто е стоял безмълвен пред красотата и величието на един свят, до който единствено истинският процес на творчество може да го отведе?
 Нищо, абсолютно нищо.
 Пред този свят, всеки е безмълвен.







Тагове:   лунна река,


Гласувай:
25



Следващ постинг
Предишен постинг

1. анонимен - Радо, може и да съм разсеян (най-...
16.12.2011 17:37
Радо, може и да съм разсеян (най-вероятно), но прочетох написаното няколко пъти и не можах да го разбера.
цитирай
2. valsodar - Не се притеснявайм, това е в рамките ...
16.12.2011 19:12
Не се притеснявайм, това е в рамките на нормалното - да не разбереш, за какво говори авторът. ( Под секрет, често и той самият не знае! )

:)))
цитирай
3. mt46 - Да, прав си...
16.12.2011 19:13
По-уместни са въпросите: "Какво внушава ТВОРБАТА?", "Какво е посланието /идеята/ на творбата според вас?"... Или - какво казва, разкрива /а не какво е искал да каже/ авторът...
цитирай
4. evrazol - Какво МИ казва авторът?
17.12.2011 10:37
Естествено, казва ми онова, което съм в състояние да разбера. Нали истината е в устите на децата и на лудите.Авторът ми разказва за съседната килия или съседната планета, които без него няма как да видя. Авторът ми казво за себе си, което /неговото "себе си"/ аз няма как да бъда. Ако ние с автора /като мироглед, манталитет и емоционална постройка/ сме две пресичащи се окръжности, можем да си разказваме как сектора на пресичане изглежда от гледната точка на индивидуалността.
Авторът не може да ми казва нещо, на неразбираем за мене език. Авторът е разбираем само в индивидуалния диапазон на читателската възможност за възприятие.
Просто казано, авторът и читателят съществуват един чрез друг. Иначе анихилират.
Авторът иска да каже. Но може ли, успява ли?
Читателят иска да разбере. Но може ли?
Авторът, когото разбираме на 100% е банален. Този, който ни кара да мислим е мъдър, а оставащия неразбран може да е всичко и нищо.
Всички сме автори в някакъв смисъл. И излъчваме сигнал, като някаква антена. Глупаво е излъчващата антена да не е настроена на честотата на приемниците. Процесът е силно зависим от индивидуалностите.
А в четвърти клас по геометрия учим за взаимното положение на две окръжности и отношенията и метричните зависимости между тях:))
Няма значение какво е искал да каже авторът. Важно е какво е успял да каже.
Много сериозна тема!!
цитирай
5. syrmaepon - авторът често има
17.12.2011 10:38
желание просто да излее навън натрупани емоции и мисли,ако има такива.Хубавото можеби и целта на такова споделяне е че те могат да заразят и читателя и да събудят неговото въображение,чувства и да провокират неговото мислене....а какво е имал предвид авторът ще остане вечна загадка.И да въпросът е глупав,но го задават тези ,които желаят да ни внушат точно техните мисли ,не авторските..
цитирай
6. анонимен - Какво е искал да каже...
17.12.2011 11:17
На един приемен изпит по литература във висше учебно заведение задали тази тема.
Един от кандидатите бил скъсан, тъй като не бил разбрал автора. Огорчен, той отпътувал при автора и се оказало, че го е изтълкувал правилно.
Развръзката - от тогава на сетне не задавали теми по живи автори...
цитирай
7. blackpredator - хаха,
17.12.2011 11:26
изкефи ме последният коментар на 6
браво, на шест!
цитирай
8. lubara - Поздрави, valsodar!
17.12.2011 11:52
Един рецезент написа за мен:
"Не зная доколко могат да бъдат наречени разкази нещата на Любомир Николов. Някои от тях са наброски, някакви кратички размисли, други са малко по-обемни. Интересното е, че точно разказването в тях ги прави не-разкази. Вижда се, че на автора не му е трудно да пише. Обаче трудното за него е да каже. Доста фриволно употребява писатели и заглавия, разбира се перифразирани. Забележима е липсата на идея, и не защото нещата са кратки и многобройни, А ЗАЩОТО ПО ПРИНЦИП НЕ Е НАЯСНО КАКВО И ИСКА ЛИ ВЪОБЩЕ ДА КАЖЕ."

С две думи, ако такъв въпрос те мъчи, ще те свържа с този литературен корифей, и всичко ще ти бъде ОБЯСНЕНО.
цитирай
9. asthfghl - ...
17.12.2011 12:02
Почти не се сещам за случай, когато сядам да пиша нещо, без да искам да кажа нещо конкретно.
цитирай
10. svet2011 - valsodar
17.12.2011 12:09
Понякога, много рядко се разбира какво искаме да кажем /пишейки/. Става с кратки и ясни изречения. Строен текст. Сложните изречения също вършат работа, но много се мисли, отиват много калории и в крайна сметка човек огладнява повече, отколкото е необходимо.
цитирай
11. valsodar - Ако не ме лъже паметта, авторът е бил Вазов?
17.12.2011 13:05
анонимен написа:
На един приемен изпит по литература във висше учебно заведение задали тази тема.
Един от кандидатите бил скъсан, тъй като не бил разбрал автора. Огорчен, той отпътувал при автора и се оказало, че го е изтълкувал правилно.
Развръзката - от тогава на сетне не задавали теми по живи автори...


Има го и този момент - критиците да са знаещите, а авторите тези, на които да им се обясни, какво е вярното знание.

Лубарата, много точно го е подкрепил с пример, аз самият съм съгласен с това.

Много често ми се е случвало, да си мисля, че искам да кажа едно, а аудиторията ми да разбере съвсем друго, това ме кара да търся по-добри изразни средства, правилните думи и правилната им подредба, така че хем да изразя мисълта си, хем и ако може тя да направи нужният резонанс, с тази при читателят.

Хубавото на блог платформата е, че тя е отворена към коментари, т.е. дава ти уникалният шанс в реално време да видиш кой и как е разбрал прочетеното от теб. Какъв отклик има насреща, доколко вярно си уцелил точната струна, за да зададеш верният тон. Което донякъде си е едно живо изкуство на манипулацията, защото добрите автори умеят да водят аудиторията си след себе си.
А гениалните, просто й позволяват да влезе в тях и да види светът през техните очи - такъв, какъвто те наистина го виждат.

За съжаление наборът от думи е безкрайно ограничен и често е недостатъчен, за да отрази правилно това, което искаме да кажем, искаме да изразим, искаме да споделим.

В такива моменти си мисля, че ако един ден телепатията стане масова, то всички писменни изкуства ще изчезнат изведнъж.
цитирай
12. trubadur - Авторът може и нищо да не иска да каже!!!
17.12.2011 14:13
Изкуството е ирационаллно, игра на фантазията, истинският творец се забавлява, пишейки, творчеството е изпразване на духа, но някои елементарности започват да търсят смисъл във всичко и празните им глави не допускат, че килим може да се преде и слънцето може да грее през нощта. В изкуството няма смисъл, какъвто се влага в живота.
цитирай
13. valsodar - Така е, съгласен съм с теб, че изк...
17.12.2011 14:27
Така е, съгласен съм с теб, че изкуството е ирационално в същността си, но всяка една творба носи някакво послание със себе си, което е различно за всеки един докоснал се до нея, в зависимост какво ще срещне тя в него, с кои негови чувста и мисли ще резонира и съответно, какви ще породи от своя страна.

Евразол е казал нещо, за което съм му благодарен и то е за разбираемостта.
Ако чуем нещо, което вече знаем, ще е банално.
Ако чуем нещо, за което нищо не знаем, ще е неразбираемо.
Въпросът е да намерим това, за което хем знаем, хем не знаем :)

Малко както във вицът за Настрадин Ходжа и правоверните.

Излязъл ходжата за вечерната молитва и се провикнал от минарето:
- О-о-о правоверни чеда на Аллаха, знаете ли какво имам да ви кажа тази вечер?
- Не знаем ходжа, не знаем.
- Ами след като не знаете, аз за какво ли съм дошъл тук? - казал и слязъл.
На следващият ден, отново задал същият въпрос, а тълпата хорово отговорила:
- Знаем, знаем, Настрадин ходжа.
- Ами, като знаете, аз за какво ли съм дошъл тук? - казал и отново си слязъл.
На третият ден, правоверните се наговорили помежду си и половината започнали да викат, че знаят, а другата половина, че не знаят.
- А, чудесно тогава! Нека в този случай, тези които знаят, да обяснят на тези, които не знаят, а аз да си ходя - отвърнал хитрият ходжа.
цитирай
14. liliyanaandreeva - И вместо мен един Перперикон в От...
17.12.2011 14:34
И вместо мен един Перперикон в Откровения.бг отгатва какво съм искала да кажа аз, а аз не съм искала да кажа нищо , от това, което той е " разбрал" и си е помислил , че аз искам да кажа! Поздрав за хубавата статия и уместно повдигнатия проблем!
цитирай
15. valsodar - Това си има и добра страна в опред...
17.12.2011 14:41
Това си има и добра страна в определни моменти - виждаш част от текста в друга светлина. Ти си мислиш, че си писала едно, а те... прочели нещо съвсем друго? :)))
цитирай
16. trubadur - Именно, и аз това казвам -
17.12.2011 14:43
не може да има универсално тълкуване на един текст, всеки влага в него различен смисъл, но понякога авторът просто си играе, не влага нищо в него, такова е цялото абстрактно изкуство.
цитирай
17. liliyanaandreeva - http://otkrovenia. com/forum...
17.12.2011 19:49
http://otkrovenia.com/forum/index.php?topic=3684.msg40542;topicseen#msg40542 - Това е коментарът, а ето и поводът:

ИЗЛЕЗНАХ НА ДАЛАВЕРА…

Излезнах на супер далавера,
купих си чисто нова гарсониера –
там на двайстия етаж
до магазини “Бриколаж”…
Продадох си нивите, лозята,
къщата на село с липите и асмата…
Сега ще слагам сателит –
готвят манджи по канала с апетит…
Гледам и турист – травел
между стените на бетонния панел…
А пък модисти леле – мале –
акъла все са ми вземале:
то са шапки, флинтифлюшки,
голи гърбове, прашки и ботушки!...
Айде много да не ви говора,
че тока спря и заседнах в асансьора…
Пеша ще слезна аз за хлебче меко,
за едно яйце и кофичка с млеко…
Не стигат паричките за масълцето краве,
айде вие останете си със здраве…
Ще почерпя за гарсониерата в моя чест
когато се пенсионирам на шейсет и шест!...
цитирай
18. evrazol - Аз друго исках да кажа, ама :))))))))))))))))
17.12.2011 19:59
За да прави човек нещо - нужна му е съответната култура. Поне на ниво аудитория.
Бетон да бъркаш с лопата - и там трябва култура на ниво. Ако я нямаш, излагацията е в кърпа вързана.
Мисля, че е безспорен факт, интелигентните читатели да са повече от интелигентните автори. Това вдига сериозно летвата пред авторите, за да ги отличи от графоманите. Едните казват на хората. Някои класици са разбрани едва от пра внуците си.
Другите приказват, белким започнат да разбират себе си.

Ако трябва да се гадае какво е искал да каже автора, следва, че автора не е успял да каже онова, което е искал. Аз таквизи автори ни чита.
Има и такива автори, дето с всяко следващо прочитане, сякаш нови врати ти отварят. И това е изкуство.
За това и в блогбегето има такава категория. И аз там чета и си вдигам културния уровен и после коментирам из блоговете компетентно и " бес правописни грежки".

Мм, да!
цитирай
19. valsodar - Сега вече, разбрах какво точно е ...
17.12.2011 22:39
Сега вече, разбрах какво точно е искал да каже авторът. :)))
Радвам се, че не оставихме това разяснение на плещите на поколението след нас, а го открихме още в наши дни :)))

Прав си Евразоле, напълно си прав, но... интересното е, че когато преди време съм писал нещо воден от определена идея, тогава ми е звучало по един начин, а днес, след 2-3 години време ( не пиша от много време ), по съвсем друг.
Текстът си е същият, ако изключим правописните грешки премахнати от него - е без изменения, - но звучи по друг начин, с по-различен смисъл.
Може би, тогава съм си казвал едно, а днес чувам друго - знае ли човек?

А за графоманите, де и едно изречение не мойш им разбра - те са клиничен случай, който изключвам от категорията "автори", при тях няма процес на творчество, а просто изсипват една купчина от думи в хаотичен безпорядък, очаквайки овации за словесната диария, която са сервирали.
цитирай
20. valsodar - Коментарът е наистина една вели...
18.12.2011 14:47
Коментарът е наистина една великолепна шега, както пише в послесловът му, наситен с доста добро чувство за хумор, в приятно шеговит тон - мен лично подобен анализ на мое стихотворение би ме накарал по-скоро да се усмихна, отколкото да му се мръщя.
Не вярвам да си писала това стихотворение, с идеята за участие в поетичен конкурс, така че гледай на анализа, като на една забавна гледна точка, различна от твоята ! :)))
цитирай
21. atil - Ако е за литература или киноизку...
18.12.2011 16:28
Ако е за литература или киноизкуство понякога самия автор може да бъде и приятно изненадан от някой разбирач( литературен или кинокритик),тънък психолог и познавач на нещата.
Пародията идва с пълна сила ,когато става дума за история и за "тълкуване" на думите или намеренията на еди кого си...Например какво искал да каже Гоце Делчев, когато казал ,че е българин..., или какво е искал да каже или си е помислил автора на превода на Манасиевата хроника,че се хванал да слага от себе си глоси(добавки)..И кой му е наредил.
Да не говорим за тълкувателните разсъждения и генералните изводи от чуждите източници!! Които ако авторите на хрониките ги чуят сигурно собственоръчно ще заколят съвременните си "разбирачи" и "изследователи"!
Да..., това е интересно попадение, идеята да се помисли върху този феномен - "Какво е искал да каже автора?" Според мен авторите каквото искат са го казали, летописците и историческите личности също
цитирай
22. makont - Това ми хареса,
19.12.2011 22:56
никога няма да забравя как трябваше да пиша на сина ми нещо за някакво стихотворение, мисля, че на Николай Лилиев. Човекът написал стих за пролетния дъжд, критиците чак революция видяха в това, което е искал да каже. Изобщо смешка. Но все пак, съгласи се, колко интересни са интерпретациите на другите. Колко много неща си искал да кажеш, когато примерно не си искал да кажеш нищо. Е, да помълчим на същата тема, пък да видим критиката какво ще измисли. Хубави Коледни празници!
цитирай
23. valsodar - Преди доста години към една фонд...
20.12.2011 14:38
Преди доста години към една фондация водих нещо като курс по реклама ( даже и проект спечелихме ), та покрай него на една от девойките и писах едно есе по литература ( анализ някакъв - не помня ) - писаха и 5+ единствено за това, че се изгъбарках на финала с " браво българи юнаци - гордеем се с вас ". :)))
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: valsodar
Категория: Лични дневници
Прочетен: 7392501
Постинги: 1738
Коментари: 18276
Гласове: 27880
Архив