Когато сутрин ставам за работа, той ме изглежда сънливо и се обръща на другата страна да си доспи.
Единствено , когато иска да се убеди, че няма да смущавам сутрешната му дрямка идва да ме изпрати дo вратата, за да е сигурен в заминаването ми.
Не се безпокои за бъдещето си, не го вълнува глобалното затопляне, инфлацията и възможните санкции на ЕС.
Не следи криминалните хроники и не го е страх да излиза вечер.
Отминава с безразличие сутрешните политически блокове по телевизията, подсмихвайки се под мустак на коментарите на водещите.
Той не иска да бъде информиран, защото той вече знае.
Понякога тихичко му завиждам.
Той няма моите терзания , грижи и неволи.
Защото той е по-умния от двама ни.
И когато се прибирам след тежък ден, той винаги идва да ме успокои и да ми вдъхне малко надежда.
Поглежда ме в очите и в погледа му се чете - За какво се безпокоиш, всичко е преходно ?!
Успокоява ме , защото знам че винаги познава бъдещето ми.
Безпогрешно.
По-умният от двама ни.

Чудя се защо хората така се стресират, ако им мине черна котка път? Гледай само какво хубаво коте!!

Чаровник си ми е той :)

Радваме се да се запознаем с друг котешки "блогър"...
Нищо, че е черен, нас суеверие не ни гони :):):)