Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.05.2008 16:33 - На разходка с .. котка !
Автор: valsodar Категория: Лични дневници   
Прочетен: 5594 Коментари: 17 Гласове:
1

Последна промяна: 19.05.2008 17:09


Откак пукна пролетта и все с надежда гледам към балкана.
А днес, а утре - то или дъжд завали, или ще съм на работа - едва вчера ми се отвори възможност да се кача към Плана.

Хората излизат на пикник, кой с жена, кой с куче или с друг приятел на човека, а аз...
 В момента, в който му сложих чантата в коридора и мачорока се настани веднага в нея в очакване на пътешествието.
 В чантата стоя само докато го сваля до колата , а там веднага започна да си избира идеалното място за пътуване, като малко поспорихме за шофьорското с него. Все пак няма книжка, а е и малко късичък, не стига добре педалите. а и нервак си пада, все с мръсна газ отлепя от място.
 Заключих стъклата на тръгване, защото пущината вече се научи и тях да отваря и малко стряска колегите шофьори като им мячи злорадо на изпреварване.
 Добрахме се до Плана, а там ми ти едно слънчице пекнало, едно спокойствие, а до наземната космическа станция кьорав човек се не види - пълен рахатлък.
 Слизаме аз, моето чудо и котьо от колата, а той вместо да се израдва на пейзажа веднага взе да обдушва колата.
- Споко бре, нашта си е - няма нужда да я препикаваш , ще си я познаем на връщане.
 Ще си я познаем, ама за по-сигурно си я обиколи кучето му с куче ...
 Куче ли, се питате вече ?
 Ами , честно казано вече и аз не знам що за добитък си имам в къщата.
 Когато навремето правих проучвания за породата му ( Бомбай ) хората предвидливо си бяха отбелязали - Ако не знаете, какво точно искате, куче , маймуна или котка, то най-добре вземете си Бомбай.
 Като малък, четейки "Легенда за джунглата" си мечтаех да се разхождам с черна пантера от рода на Багира, но нали ни тресе оскудацията ( за справка Зона Замфирова ), наместо пантера съдбата ми предостави олекотената й версия - черен котарак порода Бомбай с гордо полюлявани маслинки тип супермамут.
 И да не си помисли някой, че издръжката му е по лека от тази на пантерата в зоопарка.
 Може да не яде повече от нея ( а бе понякога може и да яде ), но с неговото деликатно стомахче, набива такива лускозни храни, все едно всеки ден да си карам на бел леп с чер хайвер.
 И тоалетната държи да му се сменя редовно, всеки път ходи след мене да ме инспектира като инспектор от ХЕИ. Няма да отбелязвам , че най-добрите места в къщата отдавана са неговите, то това се подразбира.
 Развил е манталитета на куче - посреща и изпраща всички, като не пропуска проверка на багажа им. Все още не вие срещу луната, но предполагам , че и това е въпрос на време.

Май допуснах огромна грешка , че го захраних с кучешка храна навремето – хапе бързо като мангуста и увисва на захапания крайник като питбул.

Та със същия тоя дзвер се изтипосах аз насред балкана.

Първоначално му сложихме каишката.

То първия път си бе за клип на ужасите с нея, то не бяха фъндъци улево и удесно, не бяха къчове като на родео, като мазен турски питон се изхлузваше от нея. Явно проектантите са я мислили за някоя котка умряла на два дена вкочанясана , а не за дзвер като моя фучащ гневно и дрещящ безобразно всяква плът.

С течение на времето и с много бинт и лепенки за ръцете ми, свикна да я носи.

Тоя път я прие без възражение, даже и позволи негово височество да го понося на ръце, за да огледа новите си владения от високо.

Поогледа се, поослуша се, видя че не преминава влак и с мощно забиване на ноктите в гърба ми подсказа на роба  да коленичи, за да може да слезе на земята.

Слезе.

Избърсах си бликналата влага от очите и реших все пак да се насладя на пейзажа.

Добрахме се до желаната част на поляната, като през цялото време той водеше групата, гордо вдигнал опашка и чат-пат поглеждащ иззад рамо дали го следва антуража.

Реших да поседна и се започна.

Тука има – тука нема. Познай в коя част на тревата съм и кой клати храстите,

Една черна светкавица преминаваше на заешки подскоци около мене, опашката завита на една страна , а ушите плътно прибрани до главата за по-добра аеродинамика. Мустака настръхнал напреде, а очите присвити - гледка страшна и впечатляуща.

Явно празнуваме котешката нова година, с тая мисъл приех стоически галопа му около мене и започнах да се оглеждам за челядинки.

Посъбрах като за една супичка, като през цялото време бях наблюдаван и държан под контрол, да не би случайно да откъсна някоя халюцигенна гъбка. А там и халюцигенни гъбки има, едни такива чернички, досущ като челядинката.

Миналата година някакви момчета с отнесен вид в бурканчета си ги събираха и още в колата бяха започнали процеса на сушене. ( Още една резервна идея за бизнес в България )

Топур-топур-р-р, чернокрилия отмъстител профучава около мене, подводница космата прави пътека из тревите, а слънцето си препича ли препича.

Разгеле, тръгнахме по едно време да се прибираме обратно, а на пътя ни мило семейство с невинни розовобузести дечица .

-               Тате, тате-е-е-е Коте !

-               Къде бе татковото ?

-               Ми ей там в тревата . Мога ли да го погаля ?
В тоя миг поизтръпнах малко, представих си мангуста в атака, дерки, писъци, съдебни дела...

Размина се – бащата прояви трезв разсъдък, недопускайки невинната си рожба до изчадието адово.

Таман се израдвах, че моя вампир се държи като джентълмен и тоя взе че се разрева :

-               Елата ме вземета, лапите ме болят, писна ми да подскачам в тая трева висока-а-а !

Рев , та рев котешки. Всеки , който ми се чуди, как го разбирам, нека поживее известно време със звяр като него и сам ще се учуди, колко много думи от котешкия речник е започнал да разбира. 
   
Пльосна се в колата където бе занесен на ръце и положен нежно
   До днес сутринта не е спирал да се упражнава в дисциплината „тилен лек със контрашпиц”.

Днес само ме поизгледа с едно око от леглото и дотам ни бе сбогуването сутринта.

Лежи и пъшка.

Но не знае, че вече всяка седмица ще го взимам с мен в балкана.

Та, ако случайно срещнете изподран турист с черен котарак в балкана , не се чудете много ами дайте път !

Това сме ние двамата с него.

 

 

 



Тагове:   котка,


Гласувай:
1



1. bella2008 - Той твоя господар много мяза на моя Муцьо
19.05.2008 16:47
И на вид и по характер. Да не излезем накрая роднини с тебе:)

Поздрави на двама ви от Муцьо и мен! (Той понякога лично си пише кореспонденцията, ама в момента практикува маратонско спане - ще подобряваме рекордите в Гинес, та е възложил на мен секретарската работа.)
цитирай
2. valsodar - Интересни животни са.
19.05.2008 16:52
И по-умни от нас.
Я си представи че някой ни обгрижва, както ние тях - Ех какъв живот до всяко едно същество, да застане по още едно ! - както се пееше в оная песен, но надали автора й е подозирал за слугинаж като нас. :)

Преди много години имах една много странна случка с един друг котарак на име Лъки (градска, сериозно подобрена) , не вярвах че такива неща са възможни, като живот след смъртта,... но това коте ме накара да приемам света по друг начин оттогава насам.

Както и да е - това явно ще е тема на друг разказ :)
цитирай
3. cocolina - хееее страхотен постинг:)
19.05.2008 22:52
Обичам котки и челядинки също, да не говорим за покоряване на баири.Само че не съм опитвала да взема моята си котка а и не съм сигурна, дали ще се върне, тя си е женска, и не е много вярна...като едното нищо ще ме зареже и ще тръгне да търси котараци...:)
цитирай
4. valsodar - cocolina, няма да избяга
20.05.2008 08:52
Но, за всеки случай си избери по-голяма поляна където да си поддържаш визуален контакт с нея.
Ако няма други хора не се пищисват и си щръклеят на воля :)
Така хем добичето ще каталяса малко и няма да ти дивее в къщата, хем и ти ще си направиш разходката.
Само дето по някакъв начин трябва да я убедиш, че шофираш по-добре от нея - моя ми прави забележки за силата на уредбата и за ниските предавки.
цитирай
5. slavuncho - Мъжът трябва да има кола (вместо коня),
20.05.2008 08:52
компютър (вместо доспехите, меча и т.н.), място където да живее - по възможност негово - за да не е между фикуса и вратата, където духа (не тъщата, естествено). Мъжът трябва да има куче (вместо кучето, което е имал преди това). До тук добре.
Следва голямата, животоспасяващата, сакралната дилема - котка или жена. Тук не смея да давам препоръки, но...
Има порода изключително смели мъже - за тях се разказват легенди и певците песни пеят. Те имат и котка, и жена!
Боже упази!
цитирай
6. valsodar - Съдейки по характера на котката
20.05.2008 09:13
Съдейки по характера на котката, човек открива удивителни аналогии с този на жената :
- Безотказно намира слабите ти места и се възползва максимално от тях
- Умее да се умилква, когато трябва да изкопчи нещо от теб, за което по-късно ще съжаляваш
- Удивителна памет, в добро и в лошо отношение, един път да им стъпиш накриво и цял живот ще ти се натяква
- Изискват уважение и любов, а не разбиране - неведоми са делата им, противоречиви с логиката човешка, но за сметка на това удивително ефективни.
- Почти през целия ден все ще се намери какво да не харесат по себе си и все ще търсят начини да го приведат в ред.
- Сутрин винаги са будни преди теб, но странно защо винаги са готови с тоалета си след тебе
- Времето, необходимо им да преминат от добро в ужасно настроение понякога е по-късо от една наносекунда.
- Каквото и да правиш винаги ще се окаже, че има поне едно тяхно желание , което да не си удовлетворил и още 100 за които не знаеш.

Така че, ако всеки си има тотем в живота за жените богинята котка Бастет, явно е водещото им начало :)

И който може да живее с котка, няма проблем да го прави и с жена - школовката си му е същата :)

Апропо имам си и кучета таман 3 ( порода френски булдог ), но не са при мен в момента - отминаха времената на домашните паноптикуми в стил Джералд Даръл.
цитирай
7. slavuncho - Може би изпускаш
20.05.2008 09:31
още едно-две:
- къщата е нейна, а не твоя;
- нахранването приема като твое задължение, което се подразбира;
- жената понякога си отива, котката никога (с котараците е малко по-различно).
цитирай
8. valsodar - къщата е нейна, а не твоя
20.05.2008 12:18
Мд-а-а, и все ще се окаже че най-добрите места са все заети преди тебе и все настъпваш някоя по опашката, когато се опитваш да си отвоюваш обратно част от завладяната територия.

Интересното е , че котките лекуват.
Жените дали го могат ?
И двете същества надушват безпогрешно болните ти места... ( да не коментирам нататъка, че ще вземат някои да се засегнат )
:)

И за нахранването си прав - многo ме кефи въпроса след многобройните заръки - И да не забравиш да вземеш.... ! - последващия въпрос - И за какво си изхарчи запалатата ?! :D
цитирай
9. slavuncho - Жените дали лекуват?!
20.05.2008 13:08
Че как хубавия дебел портфейл става елегантно портмоненце?! Кой е най-големият познавач на диети от всякакъв вид? Ми сега най-модерната е шопинг. Много успокоявало...
цитирай
10. valsodar - За хубавия дебел портфейл ...
20.05.2008 16:21
Сещам се, как като студенти режехме вестници и слагахме по 5 лв най-отпред, за да впечатляваме.
Че впечатлявахме - впечатлявахме си, при това сериозно.
Ама що все като дойдеше време за сметката всички единодушно се обръщаха към нас с думите - Той плаща ! :)
цитирай
11. verde - valsodar,
21.05.2008 15:10
имах неблагоразумието да прочета този твой постинг в работно време. Сега колежката ми, дето е нещо като шефско око и ухо, ме поглежда и явно се чуди защо имам сълзи на очите и странно се треса. Е как не - едва се сдържам да не започна да се смея на глас. Такива описания правиш, че все едно и аз съм там на поляната, наблюдавайки твоя черен терминатор :)))) Браво, поздрав за постинга. Юнак си ти, щом издържаш с тоя котак! Апропо, обожавам котките, нищо че са капризни, зли, своенравни и често неверни.
цитирай
12. valsodar - В ръцете съм като Ин и Ян
21.05.2008 15:19
Лявата ми ръка е само с една дерка - тя показва спечелените битки.
Дясната е цялата в дерки, навсякъде носи подписа му под бележката " Слаб 2 - надран си "
Какво да го правя, като обича да прави двойно салто с троен толуп, завършващо обикновенно с приземяване върху ръката ми и демо на системата 4-4-2
( 4 лапи - 4 дерки - 2 реда зъби )
Правих му и снимки на Плана, но не ми е оставало време да ги сваля от телефона , за да ги кача в галерията - стане ли, ще пусна линка.
В интерес на истината топуркането му не можа да бъде документирано, май ще трябва да закупя накаква свръхскоростна камера за да го хвана в кадър, толкова бързо се носеше, че движенията му се сливаха.
Стив Болдуин от "Сянката" може достойно да му завиди.
Жалко ,че не можем да се прераждаме в животни, бих си избрал поне 2-3 живота в неговата роля.
Апропо, заниманията с котка подобряват уменията и в сферата на бойните изкуства, после ми се чудят с изненада отде са тия рефлекси.
Ми да ми питат личния треньор - котака !
цитирай
13. cocolina - сещам се
21.05.2008 17:20
за котката на моята приятелка - тя пък, всеки път, когато стопанката и си извади сака и почва да го приготвя за път, се изпикаваше в него, нещо като протест защо и тя няма да е с нея:) А иначе да, и аз си нося белезите и раните:))))))Но не мисля че искам да се преродя, нито в куче, нито в котка. Е, ако си избера и стопаните предварително, тогава може!:)
цитирай
14. valsodar - И аз имах такова коте
21.05.2008 17:28
Бе си нарочило обувките на баща ми.
Познай от три пъти, колко време се задържа ?

Инак този серсемин е чистофайник. Носил съм го да го гледат в къща с двор по време на отпуската ми - по цял ден си е обикалял из двора, а като му дойде на зор все припка да си търси котешката тоалетна. Силикагелова, че от бентонита ходи после като бетоновоз из къщи.
Знае гада, че е скъп консуматив и ми гледа сеира ! :)

Котките не случайно са били на почит в Египет, предполагало се е , че могат свободно да се движат между световете на живите и мъртвите.
Моя засега е усвоил безпогрешно маршрута легло-хладилник - тоалетна :)
цитирай
15. cocolina - мойта котка лежи пред хладилника, през по-голямата част от времето
21.05.2008 17:52
Пази го от кучето:) И безпогрешно улавя какво отварям, независимо от това кое време от денонощието е - всеки звук е запечатан в съзнанието и и знае кога да доприпка:) А за бетоновоза си прав, все едно че майстор е шетал из къщи, след като тя е била там:) И и измислих друг начин, обменихме ноу хау с други собственици, по-скоро те ми дадоха тяхното:)))
цитирай
16. valsodar - Дървените трици са добър вариант
21.05.2008 17:56
Пробвала ли си с тях ?
Хигиенични са, а и не се вдига голям шум след полунощ, когато на гадинката й скимне да търси съкровището на Сандокан там :)

Правих му една равносметка , че ми излиза по-скъпо от един пенсионер на ден, само дето пенсионера ще може и някаква полезна работа да ми свърши :)

Но, като ми е седнал по турски на сърцето - трая си го :)
цитирай
17. cocolina - Не, защото може да тръгне да търси съкровище в тях, знам ли я...
21.05.2008 18:12
и да ги изкара всички от легенчето, пробвали сме подобен вариант преди време:)
Що се отнася до издръжката, отдавна съм престанала да правя сметки, щото няма да е в техен интерес:) Но има нещо много интересно, лично за мен. По повод какво ни дават, освен лежането на сърцето:) Мога в чисто материален план или просто като стечение на обстоятелства, в основата на които стои кучето ми, да кажа, че ми е донесло много много повече, отколкото му давам. Категорична съм тук:))))))Не визирам кучешките акота:)))
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: valsodar
Категория: Лични дневници
Прочетен: 7392231
Постинги: 1738
Коментари: 18276
Гласове: 27880
Архив