Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.05.2008 23:05 - 1:0 за котака
Автор: valsodar Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1201 Коментари: 4 Гласове:
0

Последна промяна: 29.05.2008 23:11


Деня приключва разведряващо.
Няколко дребни душици успяха да ме развеселят с опита си за интрига и коварство.
Какво да ги правиш и те душа носят, тепърва еволюция ги чака, ще им помагаме с каквото можем,
дори и за мезе ще се принесем, само и само мир да има.
Малко неща могат да ме ядосат, но много могат да ме подразнят.
Медитирам над това, защото е интересно в противоречието си.
Кога има дразнение ?
Когато , нещо извън нас е в дисонанс с нещо в нас !
Което ще рече...?
Ще рече, че сме допуснали от нас да стърчат твърде много трески, по които да се закачат дребнавите неща. :)
Интересно ми е що за човек ли ще е този, който нищо не може да го подразни?!
Достигнал нирвана или пълен темерут ?
Нещо не ми харесва налагания образ на достигналите нирвана.
Едни такива, с шкембенце и кльопнали ушички, досущ като Прасчо на среща с Мечо Пух.
По-добре ще е да е темерут !
От   рода на съседа на семейство Мейзга, голям чаровник бе, как му беше името... забравих.
Хм, а защо в анимационните филми лошите герои будят винаги по-голяма симпатия от добрите ?
Добрите се оказват далеч по-големи злодеи в проклетията си към добро от лошите.
Лошите следват единствено собствените си инстинкти и лошотия, а добрите освен тях следват и сценария, според който доброто винаги побеждава, независимо от това колко фалшиво ще звучи на финала.
 Може би и по-тази причина, по-трудно се помнят филми с хепи енд.
 То си е ясно и предвидимо от самото начало, добрия побеждава, опъва зрелищно най-красивата мома сред облак феромони и пуска 24 каратова реклама на паста за зъби  на финала, докато лошите са наврени в кучи гъз по най-садистичен начин.
 Харесвам си котака - откровен садист. Липсва му притворството присъщо на човека.
 Няма не искам, няма недей - мърмяу на вратата, две-три целувки на посрещане и давай борбата .
 Той е щастлив, а аз съм ободрен.
 Само една - две дерки от които сълзи леко кръв. Моята кръв, индигово синя.
 Толкова сме се били и драли в последните две години с него , че малко женски истерии могат да ме впечатлят вече .
 И сега сигурно, поредния решил да прочете всичко това се пита - Къде е смисъла ?
  Няма смисъл бре човек, защо сте решили, че във всичко което ви се поднася трябва да има смисъл ?
 Просто приемете, че понякога може да се пише и за удоволствие, без да се търси смисъл, поучение или поднасяне на поредната Велика Истина за Живота.
 То е просто, защото Велики Истини за Живота няма.
 Те са дребнички, простички и незабележими.
 Като тези, вкарани между редовете на белия лист, седящи на празните пейки в парка или разхождащи се самотни нощем.

 ПП След прочитането на текста посетете домашния си лекар, вашето психично здраве вече е сериозно увредено щом сте прочели даже и това !
 



Гласувай:
0
0



1. lightone1 - :)
30.05.2008 00:14
А ти не знам какво психическо състояние трябва да имаш за да го напишеш :)
цитирай
2. slavuncho - Айде, айде - всички сме от един дол дренки!
30.05.2008 07:56
:))))))))
цитирай
3. ciele - Добро утро!
30.05.2008 08:10
усмихна ме с този текст..,не може да сме угодни на всеки..,а и не трябва... :)))))
цитирай
4. valsodar - Угоден - годен за някои :)
30.05.2008 08:15
и т.н. годен за нечии цели.
Да права си, често се оказва че текста който се сипе след нас като прах през блога, не винаги може да утоли емоционалния глад на четящите го.

Нещо не ми иде мерак да описвам поетично сексуални си оргии тип Калигула или страданията на младия постсоциалистически Вернер, но колко му е - трябва да се развиваме , ако ще и в посредствена насока :))))

Те ония ... дето даряват ризите с дълги ръкави така и така от блог.бг си набират пациентите, таман ще видя кои са номинираните за тая година ! :)
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: valsodar
Категория: Лични дневници
Прочетен: 5353535
Постинги: 1711
Коментари: 18236
Гласове: 27454