Постинг
29.05.2008 23:05 -
1:0 за котака
Автор: valsodar
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1772 Коментари: 4 Гласове:
Последна промяна: 29.05.2008 23:11
Прочетен: 1772 Коментари: 4 Гласове:
0
Последна промяна: 29.05.2008 23:11
Деня приключва разведряващо.
Няколко дребни душици успяха да ме развеселят с опита си за интрига и коварство.
Какво да ги правиш и те душа носят, тепърва еволюция ги чака, ще им помагаме с каквото можем,
дори и за мезе ще се принесем, само и само мир да има.
Малко неща могат да ме ядосат, но много могат да ме подразнят.
Медитирам над това, защото е интересно в противоречието си.
Кога има дразнение ?
Когато , нещо извън нас е в дисонанс с нещо в нас !
Което ще рече...?
Ще рече, че сме допуснали от нас да стърчат твърде много трески, по които да се закачат дребнавите неща. :)
Интересно ми е що за човек ли ще е този, който нищо не може да го подразни?!
Достигнал нирвана или пълен темерут ?
Нещо не ми харесва налагания образ на достигналите нирвана.
Едни такива, с шкембенце и кльопнали ушички, досущ като Прасчо на среща с Мечо Пух.
По-добре ще е да е темерут !
От рода на съседа на семейство Мейзга, голям чаровник бе, как му беше името... забравих.
Хм, а защо в анимационните филми лошите герои будят винаги по-голяма симпатия от добрите ?
Добрите се оказват далеч по-големи злодеи в проклетията си към добро от лошите.
Лошите следват единствено собствените си инстинкти и лошотия, а добрите освен тях следват и сценария, според който доброто винаги побеждава, независимо от това колко фалшиво ще звучи на финала.
Може би и по-тази причина, по-трудно се помнят филми с хепи енд.
То си е ясно и предвидимо от самото начало, добрия побеждава, опъва зрелищно най-красивата мома сред облак феромони и пуска 24 каратова реклама на паста за зъби на финала, докато лошите са наврени в кучи гъз по най-садистичен начин.
Харесвам си котака - откровен садист. Липсва му притворството присъщо на човека.
Няма не искам, няма недей - мърмяу на вратата, две-три целувки на посрещане и давай борбата .
Той е щастлив, а аз съм ободрен.
Само една - две дерки от които сълзи леко кръв. Моята кръв, индигово синя.
Толкова сме се били и драли в последните две години с него , че малко женски истерии могат да ме впечатлят вече .
И сега сигурно, поредния решил да прочете всичко това се пита - Къде е смисъла ?
Няма смисъл бре човек, защо сте решили, че във всичко което ви се поднася трябва да има смисъл ?
Просто приемете, че понякога може да се пише и за удоволствие, без да се търси смисъл, поучение или поднасяне на поредната Велика Истина за Живота.
То е просто, защото Велики Истини за Живота няма.
Те са дребнички, простички и незабележими.
Като тези, вкарани между редовете на белия лист, седящи на празните пейки в парка или разхождащи се самотни нощем.
ПП След прочитането на текста посетете домашния си лекар, вашето психично здраве вече е сериозно увредено щом сте прочели даже и това !
Няколко дребни душици успяха да ме развеселят с опита си за интрига и коварство.
Какво да ги правиш и те душа носят, тепърва еволюция ги чака, ще им помагаме с каквото можем,
дори и за мезе ще се принесем, само и само мир да има.
Малко неща могат да ме ядосат, но много могат да ме подразнят.
Медитирам над това, защото е интересно в противоречието си.
Кога има дразнение ?
Когато , нещо извън нас е в дисонанс с нещо в нас !
Което ще рече...?
Ще рече, че сме допуснали от нас да стърчат твърде много трески, по които да се закачат дребнавите неща. :)
Интересно ми е що за човек ли ще е този, който нищо не може да го подразни?!
Достигнал нирвана или пълен темерут ?
Нещо не ми харесва налагания образ на достигналите нирвана.
Едни такива, с шкембенце и кльопнали ушички, досущ като Прасчо на среща с Мечо Пух.
По-добре ще е да е темерут !
От рода на съседа на семейство Мейзга, голям чаровник бе, как му беше името... забравих.
Хм, а защо в анимационните филми лошите герои будят винаги по-голяма симпатия от добрите ?
Добрите се оказват далеч по-големи злодеи в проклетията си към добро от лошите.
Лошите следват единствено собствените си инстинкти и лошотия, а добрите освен тях следват и сценария, според който доброто винаги побеждава, независимо от това колко фалшиво ще звучи на финала.
Може би и по-тази причина, по-трудно се помнят филми с хепи енд.
То си е ясно и предвидимо от самото начало, добрия побеждава, опъва зрелищно най-красивата мома сред облак феромони и пуска 24 каратова реклама на паста за зъби на финала, докато лошите са наврени в кучи гъз по най-садистичен начин.
Харесвам си котака - откровен садист. Липсва му притворството присъщо на човека.
Няма не искам, няма недей - мърмяу на вратата, две-три целувки на посрещане и давай борбата .
Той е щастлив, а аз съм ободрен.
Само една - две дерки от които сълзи леко кръв. Моята кръв, индигово синя.
Толкова сме се били и драли в последните две години с него , че малко женски истерии могат да ме впечатлят вече .
И сега сигурно, поредния решил да прочете всичко това се пита - Къде е смисъла ?
Няма смисъл бре човек, защо сте решили, че във всичко което ви се поднася трябва да има смисъл ?
Просто приемете, че понякога може да се пише и за удоволствие, без да се търси смисъл, поучение или поднасяне на поредната Велика Истина за Живота.
То е просто, защото Велики Истини за Живота няма.
Те са дребнички, простички и незабележими.
Като тези, вкарани между редовете на белия лист, седящи на празните пейки в парка или разхождащи се самотни нощем.
ПП След прочитането на текста посетете домашния си лекар, вашето психично здраве вече е сериозно увредено щом сте прочели даже и това !
А ти не знам какво психическо състояние трябва да имаш за да го напишеш :)
цитирай:))))))))
цитирайусмихна ме с този текст..,не може да сме угодни на всеки..,а и не трябва... :)))))
цитирайи т.н. годен за нечии цели.
Да права си, често се оказва че текста който се сипе след нас като прах през блога, не винаги може да утоли емоционалния глад на четящите го.
Нещо не ми иде мерак да описвам поетично сексуални си оргии тип Калигула или страданията на младия постсоциалистически Вернер, но колко му е - трябва да се развиваме , ако ще и в посредствена насока :))))
Те ония ... дето даряват ризите с дълги ръкави така и така от блог.бг си набират пациентите, таман ще видя кои са номинираните за тая година ! :)
цитирайДа права си, често се оказва че текста който се сипе след нас като прах през блога, не винаги може да утоли емоционалния глад на четящите го.
Нещо не ми иде мерак да описвам поетично сексуални си оргии тип Калигула или страданията на младия постсоциалистически Вернер, но колко му е - трябва да се развиваме , ако ще и в посредствена насока :))))
Те ония ... дето даряват ризите с дълги ръкави така и така от блог.бг си набират пациентите, таман ще видя кои са номинираните за тая година ! :)
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 27883
Блогрол
1. най-доброто до тук
2. Овчи хроники
3. Техническо прекъсване
4. Воаяж
5. Пирин
6. Любовен демон
7. Разговори с Мефистотел
8. Адвокат на Дявола
9. Лечителят
10. Весела
11. Звезден прах
12. Horror story
13. Генетичен пират
14. Аз Пенсионерът
2. Овчи хроники
3. Техническо прекъсване
4. Воаяж
5. Пирин
6. Любовен демон
7. Разговори с Мефистотел
8. Адвокат на Дявола
9. Лечителят
10. Весела
11. Звезден прах
12. Horror story
13. Генетичен пират
14. Аз Пенсионерът