Усмихни се !
Не спирай, дори и да падаш !
Я виж, по коленете издрани
какви дивни рисунки 
със линии странни чертае съдбата ?
Усмихни се, 
теб някой отдавна те чака 
да се завърнеш от здрача.
Усмихни се,
и пътя отново напред се извива
към нови надежди той ще те  води. 
Усмихни се,
сълзичките малки и твои
в усмивката лека
на розички нежни си стават :)
Усмихваш се ?!
Браво !
Усмивката твоя
по Пътя  ме води
тя светлинката е тиха,
която ме кара
със сълзи от щастие
аз да заплача :) 

опитвам се... :)
поздрави за чудесния стих!

Обожавам поезията. Тя ме кара да се взема в ръце, да релаксирам по най-добрия начин. Ще си го копирам. Надявам се нямаш нищо против. }}}

Поезията е във всеки от нас.
Тя ни се дава с първата ни глътка Живот.
И винаги си е търсила някаква малка пукнатинка в нас, за да излезе навън.
И според това, дали ще я пуснем на воля, тя ни радва и успокоява изтерзаните ни души :)

Така че, стиховете идват и си отиват.
От нас зависи, доколко ще ги уловим :)
Не са мои, не знам и на кого са :)
Те идват, а аз само се опитвам да им дам път навън.
Понякога успявам навреме :)

...Ухае на рози...
...Светло е...
...Тиха светлинка по пътя на твоите стихове...Даряват и светят!...
...Още се усмихвам...:)

И твоята усмивка
топи леда във мен.
Едно докосване
разпуква Пролет :)

Да де. Точно навреме пусна това стихотворение, да го прочета. Между другото усмивката е важно нещо, но говоря за онази -истинската, която човек наистина не може да обърка с другата. Макар и понякога наистина да грешим. Нека обаче тя бъде стимул, без излишни натоварвания. Стимулът е важен. }}}

И този повод , просто открехна една вратичка.
Сега , дори да пожелая няма да е същия.
Просто ще е нещо друго и различно.
И както всеки един миг ни променя неусетно
така и ние променяме мига :)

Кое е по-малко мигът или момента и каква е все пак разликата между двете. Бях чела че е момента, но някак си не мога да го определя точно. Хората все пак живеят с миговете от живота си, не с моментите. Така е установено.

Поне така официално се води.
Докато мига е доста относителен, може да е наносекунда, а може и вечност - зависи от наблюдателя и от естеството на усещанията му.
Когато са приятни, вечността е миг.
Когато са неприятни, мига е вечност :)

... е по-правилно да се каже "Живей за момента", но се казва "Живей за мига". Имаш и математически познания. Мен в математиката хич ме няма. Докато намеря хикса, трябва да направя един куп изчисления и то сложни. Винаги минавам по по-трудния начин, докато има по-прости. Цъ, математиката е суха наука, но не знам защо дробите са ми особено приятни за решаване. Не всички обаче. }}}}}

Усмихнах се,
защото
нежна е нощта.
Усмихнах се,
защото
ти така ми каза,
и подаде ми ръка.
Усмихнах се,
не в онзи миг,
едва сега.
И ако после
скришом
си поплача,
сълзите ми
ще са от щастие :)

прекрасно стихотворение!!!
Поздравления и букет от рози за теб!

И сега ми се усмихват.
С вашите усмивки :)