Надали някога ще мога да им се издължа.
 Те ми дадоха много повече , от колкото можех да взема.
 Помагаха ми, подкрепяха ме.
 Вдъхваха ми надежда в миг на безнадежност, вяра във времена на безверие и сила в момент на слабост.
 Някакво странно чувство на любов и благодарност ме изпълва всеки един път, когато си спомня за тях.
 И те живеят в мен - всяка една различна,незаменима и несравнима сама по себе си.
 Не са една и две, но някои блестят по ярко от останалите.
 Може би защото, тяхната поява в живота ми, е съумявала да го тласне в едно друго русло по-близко до предначертаното му.
 И помня.
 Помня лицата им, аромата им, усещането да са до мен.
 Думите им, въпросите, шегите и закачките зад които прозираха съкровенните въпроси.
 Погледа, усмивката, главата леко наклонена на една страна, вслушващи се тихо в мен.
 Промениха много.
 Може би добрата ми половина е тяхната половина, там където те все още са, лудувайки и бъбрейки си безгрижно на воля.

 Първата ме научи на Мъдрост - как да търся себе си. 
 Да не се осланям на написаното и казаното преди мен, а да си задавам въпроса - А, аз какво мисля, какво чувствам ?! 
 Защо другите са това, което са и колко много болка, тъга и щастие се крият неизречени между редовете.

 Втората ме научи на Истина.
 Да я ценя и отстоявам.
 Да не спирам да я търся, и колкото и да боли, да съм й верен. Лъжите се изричат лесно, но трудно се отмиват. Истината се изрича трудно, но осветява пътя след себе си.
 А истината никога не е само една, всеки от нас си носи късче от нея в сърцето и сме по близо до цялото допирайки си събраните парченца от калейдоскопа на живота ни.

 Третата ме научи на Любов.
 Научи ме на това, какво е да се чувстваш щастлив, от шанса да обичаш.
 Просто да обичаш, без да чакаш да бъдеш обикнат.
 Как човек може да понесе цялата вселена в себе си и да лети окрилен от щастие.

 И единствената, - тази която ме научи на Живот.
 За нея... може и много и малко да се каже, но може би тя ме промени най-много.
 Показа ми, че и в мигове на най-голямото страдание, човек не трябва да престава да се радва на живота, да го цени и изживее в цялост. Защото единствения смисъл на живота който водим е в неговото пълноценно изживяване.
 И може би именно заради нея, дори и в трудните моменти се радвам искренно на всеки миг живот.
 За мен.
 И за тези, които вече го нямат. Като нея.
 В сферата на този ни живот си взехме сбогом, за да се срещнем отново към края му.
 Отново същите.

Защо ги споменавам ли ?
Може би заради това, че винаги ще съм им длъжник,  за това което ми дадоха.
Късче от себе си, което да ми свети в мрака. :)

С магаре като мен, да не мислиш, че само една може да се справи ?
Нужен е екип ! :)))

Дори и да е бил грешен бих го изживявал отново и отново, стига да е с тях.

И не си мисли само за секса, не той движи света ! :)

:)))

Мисля че този пост е посредствен;

И ако си посредствен в същността си, единствено и посредственост ще съзираш :)