Постинг
04.06.2008 17:15 -
Пак се убеждавам в едно !
Автор: valsodar
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1014 Коментари: 4 Гласове:
Последна промяна: 04.06.2008 17:16
Прочетен: 1014 Коментари: 4 Гласове:
0
Последна промяна: 04.06.2008 17:16
Нещата си стават, не когато ги искаш, а когато им дойде времето.
От няколко месеца ми е спряло да ми пука, дали следващия месец ще съм на работа и каква ще ми е заплатата, получвам днес фиша и пак някаква премия като миналия месец от 50% ??!
Лошо няма, но не искам да свиквам на нея. Нека да си остане изненада !
Парите и повечето неща в този живот са нещо преходно, днес ги има утре ги няма.
Възстановими са, съдбата винаги се стреми да внесе баланс в живота ти, и ако известно време си бил лишаван от нещо, после ти се дава с лихвите, стига да не се окажеш прекомерно голямо мрънкало и да я откажеш с воплите си. Съдбата.
Вчера си доставих поредната порция радост, намерих си интересна книжка за четене.
И интересното бе, че автора просто е изложил в роман, неща които са ме навеждали към размисъл почти едно към едно спрямо сюжетната му линия.
Само дето той, първи е набрал куража да го напише.
Приятен е за четене, пише добре и си мисля , че е справедливо тази идея, която сме доловили и двамата той пръв да я опише :) Така спечелват всички.
Няма нищо случайно.
Идеите се носят в ефира около нас и според чувствителността си и настройката към съответната вълна просто ги приемаме под формата на мисли.
От това доколко сме ерудирани и подготвени в областта, зависи до каква степен ще ги сведем в този им чист вид в който са достигнали до нас и доколко ще ги изопачим в неумението си да ги материализираме на белия лист.
Според мен, добрата поезия е именно в това - да я долавяш в чист вид , да пропускаш непроменени ритъма и думите през себе си, да позволяваш без да се съпротивляваш на финните форми докосващи съзнанието ти да застинат в танц красив на листа бял.
*( мога и по-дълги изречения , но това ви стига ! :) )
Обикновенно, по-склонни към поезия са хора преживяли лична драма.
Защо ли ?
Може би защото болката е тоя инструмент, който спомага за разчупването на дебелокорието ни и пренастройва сетивата ни, в един по-фин диапазон на доловимост ...
Не ви склонявам към мазохизъм, да не вземете сега да си спретнете някой сакатлък само и само да влезете в топлистата на най-четените.
Недейте !
Ще вземе да се окаже, че в текста ми има я печатна, я граматическа грешка, с които обикновенно си изобилства и после язък за светлото ви бъдеще :)
Не ми слагайте и тази карма, стига ми и тая на котарака вкъщи.
Хайде да не ви мъча повече с мислите си, а ?
Става нали ?! :))
От няколко месеца ми е спряло да ми пука, дали следващия месец ще съм на работа и каква ще ми е заплатата, получвам днес фиша и пак някаква премия като миналия месец от 50% ??!
Лошо няма, но не искам да свиквам на нея. Нека да си остане изненада !
Парите и повечето неща в този живот са нещо преходно, днес ги има утре ги няма.
Възстановими са, съдбата винаги се стреми да внесе баланс в живота ти, и ако известно време си бил лишаван от нещо, после ти се дава с лихвите, стига да не се окажеш прекомерно голямо мрънкало и да я откажеш с воплите си. Съдбата.
Вчера си доставих поредната порция радост, намерих си интересна книжка за четене.
И интересното бе, че автора просто е изложил в роман, неща които са ме навеждали към размисъл почти едно към едно спрямо сюжетната му линия.
Само дето той, първи е набрал куража да го напише.
Приятен е за четене, пише добре и си мисля , че е справедливо тази идея, която сме доловили и двамата той пръв да я опише :) Така спечелват всички.
Няма нищо случайно.
Идеите се носят в ефира около нас и според чувствителността си и настройката към съответната вълна просто ги приемаме под формата на мисли.
От това доколко сме ерудирани и подготвени в областта, зависи до каква степен ще ги сведем в този им чист вид в който са достигнали до нас и доколко ще ги изопачим в неумението си да ги материализираме на белия лист.
Според мен, добрата поезия е именно в това - да я долавяш в чист вид , да пропускаш непроменени ритъма и думите през себе си, да позволяваш без да се съпротивляваш на финните форми докосващи съзнанието ти да застинат в танц красив на листа бял.
*( мога и по-дълги изречения , но това ви стига ! :) )
Обикновенно, по-склонни към поезия са хора преживяли лична драма.
Защо ли ?
Може би защото болката е тоя инструмент, който спомага за разчупването на дебелокорието ни и пренастройва сетивата ни, в един по-фин диапазон на доловимост ...
Не ви склонявам към мазохизъм, да не вземете сега да си спретнете някой сакатлък само и само да влезете в топлистата на най-четените.
Недейте !
Ще вземе да се окаже, че в текста ми има я печатна, я граматическа грешка, с които обикновенно си изобилства и после язък за светлото ви бъдеще :)
Не ми слагайте и тази карма, стига ми и тая на котарака вкъщи.
Хайде да не ви мъча повече с мислите си, а ?
Става нали ?! :))
точно така е...Да оставим нещата...Да вървим по пътя си...И всичко, което трябва да се случи, ще се случи...Да правим нещата с неправене!... Важното е сетивата ни да са отворени, чисти...И да сме преизпълнени с позитивни мисли...
Ето, една истинска фея-орисница се съгласи с теб!:)))
цитирайЕто, една истинска фея-орисница се съгласи с теб!:)))
2.
анонимен -
Аз мисля ,
04.06.2008 21:39
04.06.2008 21:39
че /без да имам претенции/ не съм преживяла нещо кой знае какво драматично в живота си.
По ми е лесно да се изразявам стихотворно, пък и отнема по - малко време.
Чудя се , и се възхищавам на търпението на блогърите , които пишат дълги разкази, истории или статии...
ПП Можеше да споделиш автора и романа :))
цитирайПо ми е лесно да се изразявам стихотворно, пък и отнема по - малко време.
Чудя се , и се възхищавам на търпението на блогърите , които пишат дълги разкази, истории или статии...
ПП Можеше да споделиш автора и романа :))
на това да оставиш техниката да тече през теб....Когато даваме всичко от себе си нещата трябва да стават без усилие-естествено.
цитирайГоляма радост е за мен,
след тежък ден
отново да ви зърна.
И носи се следа от вас
на розов аромат.
На зреещи жита
в летни нощи,
и надали аз трудно ще заспя.
Ще ви сънувам пак
и ще прегръщам
един отминал вече блян.
В детството си
свое се завръщам,
откриващ
позабравена мечта. :)
ПП утре ще е ден за проза
след тренировка съм сега,
навярно някой удар тежък
размътил ще е моята глава :)
цитирайслед тежък ден
отново да ви зърна.
И носи се следа от вас
на розов аромат.
На зреещи жита
в летни нощи,
и надали аз трудно ще заспя.
Ще ви сънувам пак
и ще прегръщам
един отминал вече блян.
В детството си
свое се завръщам,
откриващ
позабравена мечта. :)
ПП утре ще е ден за проза
след тренировка съм сега,
навярно някой удар тежък
размътил ще е моята глава :)
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 27880
Блогрол
1. най-доброто до тук
2. Овчи хроники
3. Техническо прекъсване
4. Воаяж
5. Пирин
6. Любовен демон
7. Разговори с Мефистотел
8. Адвокат на Дявола
9. Лечителят
10. Весела
11. Звезден прах
12. Horror story
13. Генетичен пират
14. Аз Пенсионерът
2. Овчи хроники
3. Техническо прекъсване
4. Воаяж
5. Пирин
6. Любовен демон
7. Разговори с Мефистотел
8. Адвокат на Дявола
9. Лечителят
10. Весела
11. Звезден прах
12. Horror story
13. Генетичен пират
14. Аз Пенсионерът