Не мога да се събудя, а и една част от  мен упорито крещи - Недей, правиш грешка !!?
Коя е нашата реалност, тази тук или онази там ? 
Не виждам разликата, двете са се слели в призрачна мъгла.
В едната сме свободни, а в другата донякъде хора.
И цялото тяло се чувства натежало, усилвайки излишно гравитацията , само и само да задържи духа в себе си.
Сутрешния блок по тв-то не помага, напротив, засилва и без това силното желание, да се върнеш в едно място без лъжи и лицемерие, място където деня не започва в това да ти се обяснява какъв глупав гласоподавател си бил и още колко глупави вота ще дадеш срещу себе си.
 Една рошава гарга си влачи стъкълцата и манистата.
 Показва ги гордо пред екрана.
 Прости стъкълца, но гаргата си грачи гордо и ги обявява за диаманти.
 След нея изпълзява поредния плужек в стойка "Г" и започва гордо да разяснява, как това е единствената правилна стойка за да се успее в живота.
 Проспивам и него, на другото място в небето летят орли, разперили горди крила в синевата.
 Опитите за събуждане продължават.
 От шкафчето до мен започва да се носи аромат на кафе.
 На силно турско кафе, с гъст каймак в бледосиня чаша на слънца и маргаритки.
 Една част от мен осъзнава, че може да го достигне.
 Присягам се бавно и отпивам.
 Първо една малка глътка , а после и по-голяма.
 Пия, за да забравя, това което бе отвъд.
 Отпивам отново за  да се залъжа, че този свят в който влизам всяка сутрин, може да стане като онзи.
 Там където сме добри и истински, наивни и безгрижни.
 Мястото където всички сме с крила, а ангелите бродят по земята.
 Сутрин на събуждане.
 С чаша горещо кафе.

а може би тук в реалността си заработваме крилете.. ;)

Възможно е. Напълно е възможно ангелче .

Сънят е реалност, не по-малко истинска от нашата.
Зависи от дълбочината на потапяне, а аз си бележа рекорди.

Може да съм изплувал твърде рязко тази сутрин, още съм зашеметен :)

И тук, и там е нашата реалност.
Редуването им създава разнообразие :)
Иначе щеше да бъде по-еднообразно и неинтересно май :)

Аз не започвам деня си със сутрешните програми защото са банални и скучни!Виж , кафетое задължително.Всичко останало си го правя така , че на мен да ми харесва.Гледам да се заредя позитивно .Хубава музика и добро четиво за 30 мин са като добър афродизиак за душата.Нещо ме помързява с физическите упражнения но ще се позамисля и над това.Поздрав!

Към В : Много съм се измъчвала да проумея защо толкова трудно ставам сутрин. Може би проблема е в това , че много сънувам и не искам да оставя света на сънищата. Възможно е да съм в постоянна депресия / чела съм някъде за връзката м/у желанието да станеш сутрин и депресията/. И другата теория е, че хората били два типа според нервната си система - сови и чучулиги. Ние явно сме от вторите. Но както и да е, не спирам да си обещавам години наред, че утре със сигурност ще стана рано . И все не ставам. Сънува ми се ...

Няма юлско утро, има по-скоро летни безсъници :)