Понякога много се изкушавам текста да се придружи със снимка.
 Става по-нагледно и по смилаемо.
 Но от друга страна се питам, добре, а как се раждат спомените ?
 Не е ли точно от начина, по който си описваме нещата за себе си ?
 Ако ние не можем да си ги опишем така събитията в живота, сякаш току що ни се случват пред очите, ясно , образно и въздействащо, сякаш отново минаваме през тях... ако не можем , как тогава ще ги запомним ?!

 Що за спомен е това ? - Беше ми добре !
 От кое се почуствах добре ?
 От близостта ти топла , от докосването до кожата ти прохладно гладка , от аромата ти на нежност , от кое точно ?
 Какъв цвят бяха очите ти  искрящи , как си бе наклонила главата на една страна докато ме гледаше насмешливо, отмятаща непокорни кичури  ?
 Какво ми каза, и аз защо се засмях в отговор на думите ми ?

 Да, беше ми добре - но това изречение не може да обхване и обгърне бурята от чувства, впечатления, възторг и опиянение от досега ми с теб.
 И от това - "Беше ми добре" , сега само ми е само тъжно.
 Защото в ръцете си държа  парченца счупени от огледало.
 Онова огледало на взаимност, в което се оглеждахме с теб и се смеехме заедно , лудешки кикот, истеричен смях, лудост споделена.

  И сега се уча.
  Уча се да гледам на всеки един миг от живота си като на последен.
  Да го попивам в себе си и да се разтварям в него , - мисли, звуци, ... аромат, нюанси настроения..
  И неусетно мига става завършен и цялостен, а с него и аз самият.

  Вече не търся спомените.
  До лявото ми рамо кротко си дреме смърта в очакване, а зад дясното непокорно наднича живота.
  А по средата е врата към вечността.

 Застинал съм в колебание с ръка на дръжката.
 Окрехнал съм я леко, а в пролуката зад нея , са всичките мои забравени мечти и надежди :)


P.S. Смее ли човек да ви откаже нещо ?! :)))
Добавено в 12.32

 

да видя как си го представяш това :)))
поздрав !

А не съм рисувал почти от ... много години, което говори зле за свободното ми време.
Жалко, но явно пак повтарям една и съща грешка от предните си животи. Нищо, свикнал съм й вече. :)

Чудя се... не е ли време пак да почна да си рисувам за удоволствие ?
И каква ли комбинация би се получила , защото снимките са застинала даденост, а инак се получава комплексно усещане като емоции...??!

Само не ме карай да пея в акомпанимент, че травмите ще са трайни и непоправими ! :D

Вече си буден!
Понякога спомените ни натъжават, друг път ни развеселяват. Всичко зависи от това, какво търсиш в тях!

Подкрепям данидан :)))

Преди време си бях направил един.
Не знам в какво настроение се бях уцелил, но след него всички полтергайсти се скатаха за месец - подейства им стресиращо.
С друг, се оказа че човека не можел да заспи - с какъв акъл си го е закачила над леглото не знам - постоянно се будела с усещането, че я гледам .

Нали знаеш за онова усещане, че някой те гледа ?
Избягвам автопорети, има и по-интересни неща за рисуване :)

Смее ли човек да ви откаже нещо :)
Ще видя в обедната почивка дали ще се получи нещо, ако стане го пускам през скенера :)

Честно казано, това е първото хващане на химикалката за тези цели от... 8 години.
Поотвикнала ми е ръката, но усещането да си припомниш как се прави е невероятно.
Имам лошия навик да си рисувам в малък формат, нещо като минатюри, при това с химикалка, защото винаги под ръка съм имал само късче от лист.
Горе-долу е както поезията , или става или не става. В случая е... поносимо за такъв период на прекъсване :)

Както с повечето неща.
Оказва се по-лесно да го направиш, отколкото да го обясниш.
Драснах го за две-три минутки, а сетне половин час се чудих в какъв формат да го сканирам, че да се качи :)

:)