Пет минути, това е максималното време, с което обикновенно разполагам да събера мислите си, да реша кое най много ме притиска отвътре, за да го пусна да излезе, да се разположи комфортно на белия лист и да ме запита накрая безцеремонно и надменно - Ха, видя ли с"я каква я свърши ?

Цели 5 минути, в които влиза и времето да направя лека редакция, да поизтрия тафтологията, да поогледам поне малко за правилна пунктуация и с малко повечко късмет да си оправя и правописните грешки.
Обожавам фонетиката, така само с едно леко движение минаваш от латиница на кирилица, а и си е добра гимнастика за пръстите.
Някой ден и като секретарка може да работя, дотам ми се е подобрила скоростта на писане,  покрай тия петминутни прозорчета свобода.
За пет минути може да се каже точно всичко или нищо.
Всичко, защото важните неща обикновенно се събират само в няколко изречения, а всичкото около тях е подготовка, увертюра, встъпление.
После малко се понакъдря за хепиенд за да не звучи грубо към читателя, слага се по едно въпросче за медитация и постинга е готов.
Постинги аламинути. Петминутки.
Петминутни са повечето неща вече в живота ни.
Време за телефонен разговор, да разменим надве-натри думи с приятел , който не сме виждали отдавна или да решим какво ще правим днес.
Не са много, не са и малко.
Просто пет минути.

Щадете себе си.
Видяхте колко глупости могат да се изприказват за 5 минути.
А сега си представете, че го правите цял ден ! :)