Днес покрай риенето в плявата си намерих още едно бисерче - Монах и крадец , което ме накара за пореден път да се замисля, защо едни неща на които много държим, упорито избягват да се случат и обратното, как без да си даваме сметка понякога постигаме чудеса.

Едва ли когато Месията е произнасял "Бъдете като децата" е имал впредвид, да тропаме разочаровано с крак , когато не е на нашето и да хленчим било пред приятели, било в блога си.
По-скоро е било, да запазим в себе си откривателския дух и усърдието, с което децата откриват живота за себе си. И както стъпка по стъпка, с цената на поредните одрани колена и лакти те се учат да вървят, така и ние стъпка по стъпка, постепенно и търпеливо да преследваме целите си.
 Без да искаме резултат, незабавно, на мига и веднага... и ако може.. без никакви усилия положени от нас за целта. За съжаление субкултурата на всеобщия ненаситен консуматор ни влияе зле в това отношение, приучавайки ни да вярваме, че нещата които получаваме в живота ни , ни се дават даром.
 Не, за всичко се плаща.
 И по-страшното е , че за повечето не се плаща с пари.
 Не може с пари да си купиш изживения опит, приятелите, тъжните и щастливи моменти в живота си.
 Парите могат само донякъде да намалят съпротивлението по трасето, но не и да заместят усилията които трябва да положим, за да излезем с вдигната глава от поредното изпитание, което поднася живота ни.

 Чудите се вече, що за дълго встъпление е това, нали ?
 Е, и аз се чудя, но просто така си върви мисълта ми днес - на приливи и на отливи, на вълни прескачащи през многобройни асоциации и неща навеждали ме на размисъл преди това.

 За това, защо нещата се случват, едва когато вече ни е почти безразлично за тях.
Може би в момента в който се дистанцираме от крайната цел и спрем да насилваме нещата които правим, те си напасват по местата, всичко си е съградено качествено и навреме, и започва постепенно да изплува образа на търсения резултат. 
 Тухличка по тухличка, бавно и с постоянство напредваме, без да гледаме с постоянна  тревога напред и без да изпадаме в излишно самодоволство пред постигнатото до момента.

 Хубавите неща не са планирани. Те просто се случват от самосебе си , когато ние сме им създали нужните условия за да се проявят.
 Никога досега, когато съм си казвал - Дай сега да направим нещо умно, нещо красиво ! - не се е получавало.
 Защо ли ?!
Може би защото с настройката си да направиш нещо изключително, нещо уникално и неповторимо сам затваряш за себе си вратата водеща към него.
И забравяш най-важното.
Хубавите неща стават неусетно.
Ей така, между другото.
От нас се иска единствено волята да вървим напред, усърдието да правим нещата такива , че първо на нас да ни харесват и търпението да дочакваме резултата на труда си.
Невъзможни неща просто няма.
Има единствено такива, за които не сме подготвени добре.

Златната лампа - знанието (просветлението)
Парцалчето с което я лъскат - делничното битие
Крадеца - пишман последователите, които искат знание за света и за живота, даром, без да са го изстрадали.
Стената - стената вътре в нас, между това което си мислим че сме и това което в действителност сме.

Ти не си слагаш лепящи се бележки из къщата ?
А моя блог си е моята къща, дори и виртуална.
Слагам си една бележка ,за нещо над което да си медитирам по-нататъка.

А бе, хем ти се иска хем не ти стиска - хем се дразниш, хем да те подразня ?!!
Не спираш да ме удивляваш ? :)))

Видно е, че притчата на Людмил много те е впечатлила и провокирала, paste-нал си и прозрението си на 1-ва линия;)
А всъщност само часове преди това ти сам си написал текст, макар и продиктуван от други размисли, в които ключови са ИСКАМ, ЗНАЯ, МОГА, ВОЛЯ и ТЪРПЕНИЕ.
Май наистина вчера си намерил ключа от бараката:)
ОТКЛЮЧВАЙ СМЕЛО!

Просто притчата която е дал Людмил ми е подействала като катализатор, за неща които си ги мисля от години :)
Огромно удоволствие е за мен, да чета автори, които те карат да се замислиш над същността на нещата и по тоя начин сам да си намериш нужните отговори :)

"сам да си намериш нужните отговори":)
Поздрав!

Подарените знания лесно сдават багажа от неправилно възприемане :)

както си ми предложил в последния си коментар към "Монах и крадец" и прочетох този твой постинг. Още веднъж ми стана приятно, че притчата толкова те е впечатлила, но реших следващата да я пействам след ден-два, за да не се размива преживяването ми на тази радост, която ми донесе диалога с теб и Цвета след "Монах и крадец".
Сега във връзка с разсъжднията ти за парите в първата част на този постинг ще ти напиша една известна китайска поговорка:
"С пари можеш да си купиш къща, но не и дом; компания, но не и приятели; жена, но не и любима; гробно място, но не и място на небето "
До писане!

Прав си, нека се насладим пълноценно първо на едното, а сетна на другото , за да не преситим сетивата си :)