Нямаме вече герой да ни води,

нямаме  Левски, ни Ботев дори.

Преродихме се всички в простаци,

гледащи хитро с лукави очи.

И от екрана  се сипе доволно помия,

в дискусии всякакви – в „Сблъсък” дори.

Щедро досипваме в нашта чиния,

за още сме гладни дори.

Нямаме вече герой да ни води,

но туй ни не плаши, при нас е Азис ?!

Травестит определя нашата воля,

а ние покорни мълчим.

Гей управлява надменно отгоре,

благо говори, с усмивка нали ?.

Щом той си го казва , то тъй и ще бъде -

така се живее доволно  в  покварени дни

И някак си, изгубваме през дните,

това което ние сме били.

Забравяме с ленност и с охота,

споминалите се предци.

Тез същите, които

с любов умираха за таз земя.

Не питаха за Левски те, за Ботев –

и бяха с горди , вдигнати чела.