Нямам си отново и идея 
за какво ще иде реч,
тихичко започвам да разказвам
леко, бавно, отдалеч

Просто песничка си слушам,
песничка от филм  забравен и любим, 
Песен ,що е  мен напълно променила
и  отново прави ме щастлив.

Какво ли в нея се разказва,
аз не искам и да знам,
но мелодията нежна,
пак отнася ме отново там.

В мястото където ,
винаги съм бил  дете -
гледащ жадно 
и с възхита 
звездното небе

Там където всичко е прекрасно
и отново грее първата любов
Виждаш го за сетен път  тъй ясно,
че примира в сладка болка твоето сърце.

И отново ти политаш,
яхнал детските мечти
Прашен, гол и бос се скиташ,
прекосил загубени земи.

А е само приказка една -
приказка за мен, 
за теб и всички нас,
колко пъстър е живота,
в този миг и този звезден час.

Приказка без край е тя ,
продължаваща един живот,
ласкаво напред те води
и подкрепя те в беда.
 
Песента си леко зазвучава -
ще си тръгвам аз комай.
Няма пак да ви смущавам -
Потопете се и вие
в тази 
Приказка без край !

( ПП Ако и на теб ти се запее
както пях си аз 
тук и текста ще намериш
да попееш в късен час 
 http://www.youtube.com/watch?v=5czNM1OTYno )

:)

Като детски сън :)