Прочетен: 8878 Коментари: 28 Гласове:
Последна промяна: 15.06.2008 16:20
Не знам отде ми влезе мухата, да подхвана едно считано за женско занимание
и да реша от бетонния балкон да си направя цветна градина .
Може би, защото е твърде тягостно и подтискащо вечер да излезеш на по цигара
и погледа да отскача от една бетонна сива грамада към друга ли ?
Или просто ми бе нужен един неутрален фокус в който да се концентрирам, за да мога да събирам мислите си вечер ?
А всичко си започна съвсем невинно, с едно наследено на терасата ъглово бетонно сандъче, пълно с прашоляк и едни умиращи алпийски рози наврени в далечното кюше на терасата, оцелели като по чудо.
Лилиума винаги ме е привличал, та без много да му мисля взех една огромна кашпа, подхождаща по скоро за някой бор и без да му мисля много я напълних с качествена тор догоре.
Бучнах няколко луковици и започнах да си го чакам да покаже.
С всяко ново листенце , с поредната показваща се пъпка цвят, започнах да изпитвам някакво странно удоволствие и умиротворение в себе си.
Някъде около средата на лятото кашпата се изпълни цялата с цъфтящ лилиум в огнено оранжеви и червени цветове.
Стоях си, почти с часове и му се любувах
Гордо разпращах снимките му като ММS-и през телефона да подразня и да се похваля.
Е, и в двете успях.
Лилиума ми се видя нещо самотен.
Реших да си направя завеса от грамофончета.
Намерих си канап, прокарах нишки от всяко едно коренче до тавана на терасата и завесата си стана изпъстрена с бледорозови, нежно лилави и теменужено сини цветове.
Нещо продължаваше да ми липсва.
Случайно, минавайки през Метро, попаднах на една странна холандска роза - лилипут.
Някакво клонче, един пръст дебело, а на върха му разклонения на роза - досущ като розово дръвче.
Поредната кашпа - все пак розата иска място за корените си. Едни малки декоративни листенца покара, едни нежни бели цветове - напълни ми се душата. Подредих около основата й шуплести камъни и между тях посадих диви ягоди събрани от Плана.
Комбинацията се получи невероятна - нежен фойервек от цветове сред пищна ягодова основа.
Е имаше и разочарования.
Като глоксинията например, която посадих с корените нагоре и цяла година се чудех защо не иска да покълне. А тя горката се мъчела със световъртеж.
Не ми липсва и помощник в начинанията ми - да ви запозная с Мишо Градинаров, шампион в минирането на саксии !
Ето и още няколко от тазгодишната феерия :)
Поздрави за красотата, която е на терасата ти!
Едно петишонче съм му бутнал за компания и малко риган :)
Единствения ми проблем е, че забравям къде какво съм сял и в един момент ми е много трудно да различа цветята от бурените :)
Успях да превърна един приятел в градинар, подвеждайки го, че само трябва да ги полива.
Стигна се до там, че през вечер ми рапортуваше как върви цъфтежа :) - справи се блестящо.
С всяка следваща година човек научава все повече и има все по ясна идея през зимата, какво ще посади и как ще изглежда през лятото.
Покрай цялата история с озеленяване на терасата, добрата страна бе, че засрамих женурята във входа и сега пред блока всичко е озеленено и цъфти. А си имаме и теми за разговор де, нищо че ми е все още трудно да запомня всички имена на цветята които си отглеждам на тераската.
За догодина, ще си правя един малко по-специален стелаж за да може да се терасират в дълбочина. Англичаните са майстори в мини градините - имат някои много добри идеи.
Заинтригува ме !
Поздрави !
Търся от предните години снимки на описанията, но нейде съм ги забутал, инак си заслужават да се видят, като ги изкопам ще ги сложа през редакция :)
Засега се радвам, че само на две женски занимания съм се спрял - готвене и цветарство :)
Добро хоби са - едното за душата, а другото и за тялото :)
С котьо засега сме постигнали паритет от кое да пасе и от кое не, че по едно време ухаеше на лавандула и карамфил :)
и да знаеш, че ми прехвърли мухата. Сега вали, но познай какво ще правя следващия уикенд...Ще те търся за консултация. :)))
Балконът много точно си го нарекъл: оазис на спокойствието. Мечтая да си пия там сутрешното кафе сред свежест, цвят и зеленина!
Моя котак и той си има едно любимо цвете за похапване..ама как се казваше сега забравих.С едни дълги, тънки, остри листа и става на туфи! Отделила съм му го специално за него и той си знае! Друго не пипа!:))
Ефекта е.. интересен - един миниатюрен остров е до мен, почти се опира в капака на лаптопа и закачливо наднича в екрана :)
А инак, виж само на какво място смяташ да ги слагаш - има си слънцелюбиви има си и тропически искащи повече сянка, но не изпадай в много теория, опита е най-добрия учител :)
А инак си е много приятно да излезеш за малко на терасата, да погалиш едно, да се приведеш над друго за да вдъхнеш от аромата му.. феерията е безконечна :)
Жал ми е за тигровата петуния дето погина в името на един английски бодил, нещо не се разбраха за място под слънцето.
Цветята и хората си приличаме - виреем на групи, но всеки си държи на личното пространство :)
Има в разсадниците също много голям избор от петунии, но си е друго да ти излезе от собственоръчно посято семенце, гордостта и доволствието са далач по - големи :)))
Моят дзвер пасе палми. :(
Не знам защо, но на котките много им допадат палмите - две вече изяде, а на третата само търси съкровища в саксията й. Голям вредител се оказа, далеч по-опасен от листните въшки.
Всяка година сменям пръста напълно и дезинфекцирам с белина поне една саксия, заради неговите теории за интензивно наторяване през зимата.
Ама си го трая, кво да го правиш - гадинка градинарска :)
Тук има жени,които биха завидяли на уменията ти.Не за друго,а защото не им се занимава с цветя.Какво е българския дом без цветя?!:))
Да искат грижи, но за всеки характер и темперамент си има по нужното цвете :)
Честно казано, много им завиждам на хората с големи дворове пред къщите имащи достатъчно площ и въображение за цял парк :)
Някой ден и това ще стане, като приключи бетонната ми карма :)
Важно е желание да има, покрай него си тръгва удоволствието и неусетно си става крастичка да се занимаваш с цветя .
15.06.2008 18:25
Търсейки с какво да си запълня времето пред рс-то, след като си ограничих присъствието тук, попаднах на този форум http://forum.flowersnet.info/index.php
Сигурна съм, че ще намериш интересни неща :)
15.06.2008 22:02
Винаги може и по-добре и точно в това му е очарованието всяка година, освен тези цветя на които си се радвал през предната да добавиш и нещо ново.
Единствения ми проблем за тази година бе, че садих някакви семена донесени ми от Англия и покрай интересните китки, пораснаха и два-три огромни бодила със сини цветове.
Там може и да им се радват, като на екзотични цветя, но докато ги разпозная като плевели, бая китки си изпозагинаха покрай тях - големи вампири се оказаха :)
Евче, чувството наистина е невероятно - действа ти страхотно разтоварващо и освежаващо.
Дали сутрин на събуждане докато си пиеш кафето и се радваш на слънцето, дали вечер на залез - удоволствието определено си заслужава.
И се убедих с времето , че не бройката прави градината , а разнообразието от цветове и съчетаването им като цвят и аромат. :)
16.06.2008 11:43
16.06.2008 16:02
Цветята не искат кой знае колко грижи и не те вкарват в големи разходи - само редовно поливане , чат-пат леко наторяване и прочистване от треволяк и сухи листа :)
Големия ми зор бе само докато разбера кои от цветята са дуракоустойчиви и слънцелюбиви, останалите останаха в хрониката на несполучливите експерименти :)))
Покрай котака вече започнах да избирам и такива издържащи и на котешки ласки и торене , та списъка е съвсем оптимизиран вече :)
2. Овчи хроники
3. Техническо прекъсване
4. Воаяж
5. Пирин
6. Любовен демон
7. Разговори с Мефистотел
8. Адвокат на Дявола
9. Лечителят
10. Весела
11. Звезден прах
12. Horror story
13. Генетичен пират
14. Аз Пенсионерът