Хм, колко ли бързо ще мога да напиша това, преди пак да ме е прекъснала съдбата ?
Както тя обича да си го прави, без предупреждение, рязко , изведнъж и всеки път по един непознат и различен начин ?
 Просто си има дни и моменти, в които човек и да иска да каже нещо, е по-добре да го не пише в блога си.
 Първоначално се ядосваш за изтървания момент, за пропуснатата възможност и отлетялата муза , но после виждаш, че в крайна сметка е било за по-добро.
 И самата съдба ми се явява редактор
 Изчакай, не сега му е момента - това си идва като усет и отговор на въпроса, защо една тема веднъж се получава, а друг път не.
 Явно, преплетените линии на съдбите тук са твърде много, за да можем със същата лекота да задоволяваме прищевките си и да говорим несвързано, само за удоволствието да чуем собствения си глас.
 Но понякога, става нещо странно.
 Получава се резонанс.
 И виждаш, как това което тебе те вълнува отеква в другия отсреща и се връща променено, невидяно в тази светлина.
 Променяйки другите , променяме и себе си и може би точно за това Съдбата се е заела да ми е ... Редактор.