Звучи като анахронизъм - Да умреш за България !? - Как ли пък не ?!!
Кой днес би дал живота си за отечеството ? Кой и защо ?
Някак си , подобни каузи и саможертви са останали далеч в миналото и се присещаме за тях само в дни на патос и умиление, когато дойде ден за поднасяне на поредния венец и поредните патриотични речи за признателност и почит пред делото на предците ни. И дано никога не се събудят от вечния си сън, за да не видят какви наследници са се родили след тях.

 Те са имали кауза, стремеж, една свята цел и непоклатими убеждения.
А ние ?
Какво имаме от всичко това, което са имали те ?

Кауза ?
Отдавна нямаме една обща кауза.
Още от момента, в който се разделихме на червени , сини, оранжеви , кафяви и какви ли още не цветове.
Изгубихме каузата си за национално обединение в момента, в който започнахме да избираме лагера в който да сме по емоционални подбуди, водени от желание за отмъщение и изгоди.

Саможертва ?
Кой нормален човек изобщо би дал живота си за държава, която ненавижда ?
Държава отдавна разядена от рака на корупция, беззаконност и бандитизъм превзели я изцяло и необратимо.
 За кого да си дадем живота - за благото на олигарсите, за имиджа на президента или за рахатлъка на парламента. Въпреки че и в наши дни , живота у нас все още се продава.
 Така както продаваме живота на "омиротворителите" си, изпращайки ги на смърт да омиротворяват там, където американците са осрали пейзажа в ролята си на завоюватели. И посрещайки ковчезите им с чувство на гордост, можем ли да кажем , че животът им бе даден за България ?
 Едва ли ?!
Просто ще е твърде цинично и безнравствено.

Убеждения ?
Имаме ли такива във века на всеобщите медийни манипулации ?
Може ли да се нарече убеждение всеобщата хамелеонщина на която сме свидетели - Осанна и Разпни го ! - се сменят толкова бързо, че понякога даже бъркаме реда им в желанието си да сме актуални.
 Вярваме ли в нещо ?
Имаме ли изобщо някаква останала капчица надежда в това, че има бъдеще за страната ни, за това , че ще се появи обединителна кауза , за която си заслужава дори и да дадеш живота си ?!

 Надали .
Животът си тече ден за ден, изтерзан в ежедневието си и досадно предвидим.
С робски ропот вървим към края на дните.
Отдавна погребали апостолите си, отрекли се от будителите си в името на материалния комфорт и благополучие. Които все ги чакаме да дойдат и все отиват при други.
 Просто защото сме безпаметни.
Забравили кои сме, откъде идваме и за какви каузи са умирали предците ни.

Просто... българи от ново време.

но и на мен ми идват бая мрачни мисли по тези въпроси...
От друга страна, при днешните комуникации, информации, глобализации и т.н., и т.п. за какъв патриотизъм и родолюбиие да говорим?!
Не ти харесва в България! Ами иди в Италия, примерно. Някой от там ще дойде тук, други - някъде там, други - някъде тук... Европейски съюз... Нов световен ред... От кой да пазим Мила Родино?! Та то вече я няма! Част от Европейския съюз - една махала в световното село...

та за какво наистина да си имаме държава ?
Едните ни "пазят" разполагайки си военните бази на наша територия и взимайки си десятъка в пушечно месо, а другите ни хранят.
Е , засега нахраниха само някои по върховете с програмите си , но който успял - окрал !

Цялата идея за държава е някакъв анахронизъм, щом чакаме на чужди държавници да вкарат ред в държавата ни :)

Родината за мен започва от Рода, от моето семейство, децата, родителите ми, приятелите ми! Само заради тях бих устоявала на всичко; да ги защитя от посегателства върху честта и достойнството им! Не ми е нужна друга мотивация, нито по-велика кауза!
Поздрави!:)
една жена

Ако си позволяваш да не вярваш в родината, дълга към рода си остава. Поне за хората за които дума като чест все още има съдържание.

Бих се борил за една по-различна България, в окопите бих стоял...
Но не и за тази :)))

Аз бих...за мен страна и държава са различни понятия. Поздравления, Валсодар!!!

Нямаме национална кауза около която да се сплотим - това е кардиналния проблем на съвремието ни.
Имаме си партийни цели, бизнес интереси, борба за физическо и духовно оцеляване на индивида, но национална кауза си нямаме.

Кое ще ни сплоти тогава ?
Борбата за еврофондовете ли ? - Смехотворно !
Поредния конгрес на Бузлуджа ли ? - Трагично !
Внуците на Царя, които ще оправят България на трона ? - Абсурдно !

Коя е каузата, около която можем да се сплотим като нация, пренебрегвайки различията си ?!

И докато не я открием, нямаме моралното право да се възприемаме като независима суверенна държава.
Такава, която си заслужава да браниш, дори и с цената на живота си, ако времето го изисква.

" Да не умират предците в спомените ни , да ни има и да не се срамят децата ни." :)

Дали е мания това да се отричаш от родината си или е стремеж да се издигнеш над пошлостта? Май е време всички ние да си зададем този въпрос и да преосмислим собствения си принос за изграждането на българската нация...

Защото човек може да остане с убеждението , че са няколко.
Една за пред света, втора за пред управниците ни и трета за нас.
Та коя е истинската България все пак ?

За мен въпросът никога не е стоял, а за вас?

към мнението на gothic, че страна и държава са различни понятия. Но от кого зависи да направим нашата държава по-добра? От политиците ли?! Надали. От нас си зависи. Ако престанем да хитруваме на дребно, ако почнем да спазваме и малките правилца, ако не махваме снизходително или отчаяно с ръка - тогава правим първа крачка към така бленуваното гражданско общество.
А има ли го и силно ли е - тогава и политиците ще се съобразяват с него. И надали така ще си разиграват коня. Това мисля.

Съгласен съм. Политиците са на служба. За нас това е родината ни. За този които обича родината си посоката я има.

ще се формират няколко структури от обединени държави на планетата. По-нататъшното развитие е логично. Не си представям на това ниво на развитие на човечеството запазването на държавата в националните й граници. Нашата отговорност, според мен, е да пренесем през времето родовата си памет, да съхраним - до когато е възможно, идентичността си на българи. Колкото по-разнообразни са компонентите, които ще изградят бъдещото общество на планетата, толкова по-добре за него. Проблема е, дали това бъдеще ще успее да се справи с проблемите на насотящето - политически, икономически и морални. Ако това не стане ще започнем отначало:
- Здравей! Аз съм Хам!
- Здравей! Аз съм Хум!
И, айде - бой с тоягите по главите :)

Славунчо е прав на 1000% !!!

Остава ни избора :
а) музеен експонат, поука за бъдещи поколения.
б) родът български оцелял за пореден път

ГЛАСУВАЙТЕ !!! :)

от кауза. Това е жалко. Но е обяснимо погледнато исторически, поне така ми се струва...аз поне не знам ние българите да сме се обединявали (в буквалния смисъл) освен по военно време.
Изцяло споделям мнението на kalbotobg - ако не се изпада във философизми, нещата са ясни. Ако някой си позволи да заплашва правото на живот на близките точно тук, на родната ни територия, мога и аз да стрелям.
Поздрави, Валсодар, за темата.

само че, имам чувството че сме изгубили националната си идентичност, щом трябваше да я преоткриваме с конкурс за символ на "България".

Да, границите тепърва се прекрояват, по-умните се обединяват, а по-изостаналите се разцепват, всички нации търсят своето място под слънцето - нормално е.

Интересно ми е, дали след 50 години ще има и спомен за България с темповете, с които се обезличаваме ?

Де факто нямаме вече национален суверинитет, възприемайки правилата на ЕС, чийто член сме.
Каквото кажат отгоре - това ще е.
И след като придвижването на хора с течение на времето ще става все по-лесно и на все по-далечни разстояния - ще оцелеят ли самите държави в познатият ни вид ?

Езиково и културно може и да се различаваме помежду си, но всички ние се унифицираме постепенно в налагания образ на "масов потребител" - универсалната човешка единица на бъдещето.

Не знам как е при вас момчета, но аз имам две дъщери, внучка. След някой месец чакам и внуче.
За много неща отстъпвам на щерките, а покрай тях и на зетьовете, но има неща, на които ще държа докато съм жив. Това са българските имена, българският език и култура, българското самосъзнание. Доколкото познавам децата си - нямам проблеми в това отношение.
Може да звучи помпозно, но е така!
Шо се отнася до нашите родови символи - за мен на първо място е воина-конник, след него лъва :)

Поздрави за поста Валсодар. Славунчо е прав защото родовата памет винаги остава. Тя е фундаменталното, а не националната кауза, която разбира се е необходима на това съвсем объркано население. Само, че национална кауза се формира от политика и политици - следователно е нещо преходно, често конюнктурно. Духовност ни трябва.

За Българщината иде реч - това , което ни е крепяло и ни крепи.
Здравите устои, а не вменените за такива.
Не евроценностни модели за подражание, а общочовешки добродетели.
Благодарности, към всички включили се до момента - не спирайте, чета ви с интерес ! :)

Славунчо, аз имам син, малък син...И го възпитавам както и мене тате(лека му пръст) ме възпитаваше - най-напред да съм Мъж, след това да съм Българин, пък останалото по-нататък....

Аз имам една кауза за която си заслужава да се ЖИВЕЕ а не да се умира., но зависи как ще я разберете. Тази кауза е ЖИВОТ ИЗПЪЛНЕН С ЛЮБОВ И ДОБРО - ЖИВО ПОКОЛЕНИЕ! Сегашното поколение е ''мъртво''. Не ви ли харесва тази дума? Така е - безучастните хора са мъртви. Не ходиш да гласуваш - ами значи си мъртъв. Нямаш правото и да протестираш. България е една - Божията България. Тя не принадлежи на никоя партия, на никое поколение. Вие сте онези които сте мрели за мечтаната България и вие сега сте онези в чиито дух живее мисълта, че не да се умира а да се живее трябва. Да се живее доблестно, съвестно. Да бъдем Българи - такива каквито искаме да са другите. България не е думата която трябва да спрягате - а народа и поколението което я мърси, като започнете от себе си.. За Чиста и Свята Република са мрели дедите ни и ние сме които трябва да я направим такава - Без-Цар, без - Господар. Имате я точно такава. Нито Цар - нито Господар. - Вие гласувате за тези ''шарените'' Не винете никой друг освен себе си. И аз съм виновна, колкото и вие. Но аз имам идеи за които съм тук в чужбина и ги следвам. Ако Бог е решил - ще успея и ще променя България така, че тя да промени СВЕТА!
Нима нашите предци които са мрели за България са я имали такава каквато са я искали? ТЕ СА УМИРАЛИ ЗА ДА Я НАПРАВЯТ ПО-ДОБРА ЗА НАС И ВЪПРЕКИ ТОВА, НЕ СА УСПЯЛИ НИТО ДА Я ВИДЯТ ТАКАВА, КАКВАТО СА Я МЕЧТАЛИ, НИТО СЕГА Е ТАКАВА.
Това е сега проблема - че НИЕ НЕ ИСКАМЕ ДА Я ПРОМЕНИМ И НАПРАВИМ ТАКАВА КАКВАТО ТРЯБВА ДА Е. СЕГА НЕ ТРЯБВА ДА МРЕМ - СЕГА ТРЯБВА ДА ЖИВЕЕМ И ДА ДЕЙСТВАМЕ. Не ни трябват цветове и партий а личности. В парламента трябва да влизат личности без никакъв съпровождаш колектив.
Това партийното гласуване е нещо като да ти кажат ''продавам ти хубавата овца ама ще вземеш и десетте болни''. Ще кажете ами като няма избор - ИМА - Аз бих платила цената за десетте плюс хубавата, но бих взела само хубавата. Защо? Защото болните могат да разболеят и хубавата.
БЪЛГАРИЯ Е ТВЪРДЕ МАЛКА ЗА ДА СЕ ГЛАСУВА за ПАРТИЙНО правителство. Ето това е пътя. Но трябват духом силни и волеви, млади и умни хора да се организират и поискат това. Народът трябва да е организиран долу. Ние сме краката на това правителство. Куца ли? - ние сме келавите..
Може да ви звуча грубо, но вие сте които ме предизвиквате с вашите упреци към МОЯТА БЪЛГАРИЯ и още по-лошо - за вашата България.
Не само България а целият Свят е за промяна. Ето ви още една притча - Ако в едно село наречено ''Свят'' всички моми наречени
''държави'' са проститутки и смятат състоянието си за нормално, - освен една ''наречена България'', все още добра - то каква ще стане добрата мома? и няма ли тя да го приеме за нормално? Ето в това положение е света а не България.
Престанете да се плюете и вините!
Направете едно малко, незначимо и невидимо нещо за България и се наричайте с гордост Българи - Това незначително нещо е - Молитва за България. Единствено БОГ може да я направи такава каквато я искаме - но ние трябва да го поискаме - А НИЕ ПРАВИМ ЛИ ГО? АКО НЕ МОЖЕМ ДА ГО НАПРАВИМ - МОЛИМ ЛИ СЕ ПОНЕ?

Амин!

Все едно да направя дете и да го оставя в някой дом - едни да го гледат други да го хранят. А аз да се търкалям на плажа и от време на време да отскачам до кенефа с ясното съзнание,че оставям нещо след себеси в дупката. А Бог помага само на смелите.

За смелите става въпрос, защото надали има по-смела нация от нашата.
Всеки път знаем какво ни очаква, но това не ни спира да рискуваме вабанк, с надеждата за чудото, което ще ни спаси от самите нас.

А то само злорадо се усмихва и ни гледа сеира.
Типично по български.
Та нали Бог е българин, как иначе да ни гледа ?!
:)))

Не се знае, не се знае...
Дай Боже да не се налага днес да проверяваме в реална ситуация до колко бихме се саможертвали..
Мисля, че липсата на сюблимен момент за проверка води до това недоверие и по отношение на своите, а и по отношение на реакциите на останалите българи.

Като освободители.
Свикнали сме.
Все чакаме някой да ни освободи... от самите нас. :)))

Виждам ви как говорите - а това не е малко - Свещенната война е словестната - Само тук сред отзивите по този постинг намирам повече от 5 мислещи много позитивно и родолюбиво - само тук в един постинг - така, че дерзайте Българи - Иисус казва - Където са двама и трима в мое име - Там съм и аз.....

По важно е къде си ти - сред нас до Бог, или нейде по средата. Изобщо с нас ли си ?

Може да ви изглежда смешно и странно, Но Бога и Дявола са във всеки от нас. По силен е онзи-чиито желания изпълняваме. Има една индианска притча за двата вълка в нас, ако сте я чели. Да аз съм с Вас, макар и надалеч от родината си. Аз просто трябваше да съм тук, защото никой не е светец в собствената си родина.... А Бога в мене казва:
'' Ах този изтормозен и развратен свят, отворил безполезната си уста като бездна, в която сам пропада, Ах този алчен хуманоид, самоизяждащ се отвътре, превърнал в Ад земята Райска и самообрекъл се на смърт. Ах този трепещ се от работа човек, забравил безработният си брат, приел да бъде роб за нищо а братът си принудил да краде.... и колко още ах.. Ах как може един да работи 16 часа за половин заплата а друг да няма и това. Не сте ли всички равни? Ах как можеш да платиш стотинки на човека трепещ се да ти направи живота по красив а милионите от книжки да стискаш в банков сейф, сякаш пред мене няма да дойдеш ти на съд нищожество такова? ''.. е стига толкова, че Бога ми се ядоса :) хаха
П>П> Един икономист сметнал, че ако всеки работоспособен по света работи по 5 часа на ден заработва достатъчно продукция, която да осигури двама души... Тогава защо работим като луди. Защо някой си мисли че е минал някои плащайки зле - ами ако утре той се прероди в бедняка работил му до смърт за къшей хляб... Защо трупаме ненужни богатства когато с едно земетресение Бог прибира всичко... Как никой не се замисля за вечният живот /това е духовното същество което се преражда в нови тела и живее по един век/ и колко жалки сме всички ако се погледнем отгоре...
Понякога плача за този жалък лош човек, който забравя, че ще напусне този свят по-гол отколкото е в банята.... и се моля Бог да го помилва и промени към добро тук на земята... там в отвъдното няма промяна - там има рециклиране..
Помолих Бог да ми покаже Ада или Пъкъла така както са в действителност, а не както ни са описани в книгите - Получих го, нооооооо след три секунди съжалих за искането си и молех да ме измъкне оттам........ Не моля невярващите да ми вярват... Че казвам истината имам един свидетел само - БОГ!

Нещата са много прости – България е имала каузи, но са били все грешни. Или мааалко по-нереални. Което отнесено към народонаселението си е баш същото.
Какво нещо е каузата? Това е обща цел, символ верую на група хора, голяма група хора и народ (много голяма група хора). Тази цел може да е най-различна – „Левски” в Шампионската лига, България на три морета, utremer с 2000 лв. заплата. Когато каузата е благородна (обикновено така се казва, когато ти искат пари), всичко е наред. Когато не е – не е наред. Кои са нашите каузи, я да поразсъждаваме:

- Византия ке падне. Средновековен блян на нашите ханове и царе. „Мръсни ромеи” и „византийски номера” – това е останало от бляновете за балканска хегемония териториална. Симеон и Иван Асен II осъществили тия национални щения, за да се появят некадърните им роднини и всичко да остане постарому, а именно в пожелателно време. В резултат първо пада не Византия, а България.

- Преклонена главица остра сабя не е я сече. И тъпа не я сече, когато е навряна между краката. Подобен идеал ни е подарил 20 поколения Османско присъствие. Няма хайдутин, който не е предаден. Няма бивш опълченец, който да не е умрял в мизерия. „Бедни Македонски, защо не умря при Гредетин ....” , ще изхлипа Вазов години след Освобождението.

- Луно, Луно, земьо Македонска. Като малък много често ми обираха лимките. Мине не мине някой дангалак и като ни види да хвърляме топчетата, се развикваше: „Капак” и ги прибираше в джоба си. Сума ти лимки заминаха по този начин. Особено ми беше жал за един бияч, много беше готин. Колкото повече минаваше времето, толкова по-страхотен стана тоя бияч в съзнанието ми. Докато не започнах да играя на капачки – модата на лимките отмина.

Каузите са хубаво нещо, когато са трезви и реалнопостижими. Защото колкото и да му се иска на всеки да се събуди обладател на Ферари и Анджелина Джоли (може и в обратен ред), реалността е малко по-предориенталска, а именно Фиат и Ангелина Димитрова. Което пък може и да е за добро.

С това безпорно съм съгласен, както би се съгласил и всеки един трезвомислещ човек, който те е прочел ! :)

В много интересна посока си подкарал темата и наистина си заслужава да си поразсъждава човек, как националните идеали се израждат в управленски безумия за нечия изгода - нагледен пример националните катастрофи в които ни вкарва цар Фердинанд.
Едно умело възползване от въжделенията на нация от идеалисти и трагичния им завършек.

И може би именно печалния опит , който имаме в крушенията ни пречи да формираме националната си кауза.
Такава каквато каза ти - Трезва и Реалнодостижима.
Нямаме ли идея около, която да сме сплотени, всеки ще може да ни разединява и противопоставя по древноримски почин :)))

Каузата не е нищо друго освен измислена причина, която временно приема реалност и като лавина от върха на планината /правителството/ пада към низините / народа/ и повлича всичко лабилно по пътя си. А като падне в низините и се успокои картината е позната - всичко лабилно е срутено и земята е странно чиста и тиха :).. До следващата лавина.. А как идва тя? - Сега ред е на низината /народа/ , от нея отеква вик /протест/ и върхът /павителството/ се разтриса.. тръгва нова лавина.... и къде се изсипва? пак върху низината /народа/ После следва затишие - снегът в планината е свършил /правителството се е наговорило и е разделило кокала/ а низината /народа/ пази тишина от страх или защото лавината е убила и последният, който би дръзнал да протестира, а и защото знае къде пада лавината - върху низината.
Каквото и да се прави и променя е на плещите на народа - на средните и бедните класи мили сънародници. Ето затова не се плюе нагоре, каквото правите вие сега. Докато правителството ни е виновно и го сменяме ще си патим. Приличаме на човек който си сменя главите. Ще се извиня за откровените думи, но Управителният връх е Курвар под прикритие и си сменя жените - /правителствата/ под претект, че са лоши. Докато Главата не стане подчинена на тялото - или според свети Георги - докато не обезглавим змея - той ще ни яде.
И така Правителството трябеа да е по-горно от президента. А народа - по-горен от правителството. Президента трябва да е само изпълнител на решенията му. А сега по-надолу да погледнем - в изборите не ни трябват партии и цветове /сега ако ушием дрешка на правителството с цветовете му ще се получи циганска шарена и одърпана рокля хаха/ . Трябва ни избор поединично и личностно - което значи гласуване само за една личност която се кандидатиора за определен пост. А не като сега - гласуваме за торба с лайна и един сребърен лев във нея, а после се сърдим кое лайно къде се е лепнало и че не му е там мястото.
Извинявам се за притчите, но аз съм учител по природа, Икономист по професия и чистачка по стечение на обстоятелствата. хаха - Иначе права ли съм според вас? Ето това е моята кауза и винаги е била - Както казва Левски - без цар - без господар - чиста и свята република - ето това е република :) И като стане нещо долу в тялото - нервите /правителствените работници/ трябва със скоростта на светлината да кажат на главата и тя да търси решение на проблема.. и така нататък...
Права ли съм

И колкото и да не ни се иска да е така - така си е.
Просто, явно не сме достигнали до дъното на пропастта, защото все се намират ентусиасти , които да продължат да копаят.

Мажоритерен вот ?
Интересна идея, но и той не е гаранция , че няма да бъдем подведени.
По-скоро се иска друго - пряка отговорност на всеки избран, за действията които е предприел и не е предприел, след като е бил избран.
Докато няма контрол, ще има беззаконие.

На идея нещата се получават, но за да станат добре на практика се иска ''професионален'' план /разработка за преустройство без да се руши старото преди да е изградено новото/ , изпълнители ''професионалисти'' /власт перфектна/, материал висококачествен /народ отговорен и чист отвътре/... Къде да ги намеря :)

Проблемът е, че просто не се допускат професионалисти в управлението , които да го осъществят.
Дискутирахме със Славунчо преди време, че един от най-големите куриози е, как хора без ден трудов стаж поемат кормилото на държавата в ръцете си, а после се чудим защо пак сме заседнали на плитчините и влиза вода в трюма ?! :)))

Аз донякъде се съгласявам че едно царство с цар е възможно да се справи със властта и управлението по-добре от правителство и кабинети които се сменят като носни кърпи. Царете поне са обучавани от деца за тази 'работа'. Т,Е, навъртат трудов стаж от деца. Но всяка съществувала власт има недостатъци и затова и отпада... А да не говорим за парите които неминуемо са обекта на сядащите на власт... Отвратително...