Постинг
08.08.2008 15:47 -
За да оцелея.
Автор: valsodar
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1017 Коментари: 4 Гласове:
Последна промяна: 08.08.2008 17:46
Прочетен: 1017 Коментари: 4 Гласове:
0
Последна промяна: 08.08.2008 17:46
Днес не мога да бъда позитивен. Не ви препоръчвам да ме четете, защото не искам да ви развалям настроението с мислите и чувствата, които са ме обзели.
Просто днес , направих грешка.
Голяма грешка.
Допуснах да остана без защитата, която градях толкова дълго и упорито в себе си.
Няма я преградата крепяща се на убеждението - Това мен не ме засяга !
Усетих болката на Бога.
А него го боли неистово.
Боли го за всяко едно човешко същество , което умира сега в една безсмислена война.
Останала незабелязана на фона на дребнавите ни проблеми.
Той ни направи по негово подобие и вложи частица от себе си, във всеки един от нас.
Радва се с нас, когато откриваме Човешкото в себе си и страда за нас, когато започнем да се отдалечаваме от същността си.
Преражда се, с всяко едно добро дело в живота ни, с всеки един акт на хуманност.
И умира.
С всеки един акт на несправедливост, който подминаваме с пренебрежение , увлечени в мисли по себе си, по нашите си проблеми.
И вглъбени в себе си, всеки ден стената, която изграждаме между себе си и него става все по-дебела и непреодолима.
Днес , тя просто се срина.
И ме остави беззащитен срещу болката.
На другите.
На тези, които не ме интересуват.
Някакви си там.
Без лица и без имена.
Неизвестни.
Непотребни ми.
Опитвам се да вдигна стената отново, да се облека в бронята на безразличието и да продължа ведро напред.
Сякаш нищо не се е случило.
Не знам дали ще успея.
Опитвам се.
За да оцелея.
Не съм способен да понеса Неговата болка.
Тяхното страдание.
И само сърцето ми остава свито.
Изгубило част от себе си.
Божествената.
Просто днес , направих грешка.
Голяма грешка.
Допуснах да остана без защитата, която градях толкова дълго и упорито в себе си.
Няма я преградата крепяща се на убеждението - Това мен не ме засяга !
Усетих болката на Бога.
А него го боли неистово.
Боли го за всяко едно човешко същество , което умира сега в една безсмислена война.
Останала незабелязана на фона на дребнавите ни проблеми.
Той ни направи по негово подобие и вложи частица от себе си, във всеки един от нас.
Радва се с нас, когато откриваме Човешкото в себе си и страда за нас, когато започнем да се отдалечаваме от същността си.
Преражда се, с всяко едно добро дело в живота ни, с всеки един акт на хуманност.
И умира.
С всеки един акт на несправедливост, който подминаваме с пренебрежение , увлечени в мисли по себе си, по нашите си проблеми.
И вглъбени в себе си, всеки ден стената, която изграждаме между себе си и него става все по-дебела и непреодолима.
Днес , тя просто се срина.
И ме остави беззащитен срещу болката.
На другите.
На тези, които не ме интересуват.
Някакви си там.
Без лица и без имена.
Неизвестни.
Непотребни ми.
Опитвам се да вдигна стената отново, да се облека в бронята на безразличието и да продължа ведро напред.
Сякаш нищо не се е случило.
Не знам дали ще успея.
Опитвам се.
За да оцелея.
Не съм способен да понеса Неговата болка.
Тяхното страдание.
И само сърцето ми остава свито.
Изгубило част от себе си.
Божествената.
Следващ постинг
Предишен постинг
защо говориш само за тази война?! Вярно, ти беше единственият, който удари камбаната и се опита да поразтърси людете. Не беше обърнато подобаващо внимание. Дали щото е далече тая война, дали щото не ни засяга (а така ли е?)...
Но има и още нещо, Валсодар... Знаеш много добре, че от края на Втората голяма война, войните и конфликтите по света не са спрели. Една мирна година няма! Какво да кажем за Африка или Югоизточна Азия?! Че и за Южна Америка... Всеки божи ден там насилствено умират хора в резултат на ВОЙНА. (Па и тук умират всеки ден хора в резултат на друга "война".)
А ние нехаем. Защо? Ми нямаме информация. Франкенщайновото чудовище, което сами си създадохме и го нарекохме "информация". Като я няма я търсим, като е в повече - се оплакваме...
Всеки Божи ден в тоя Божи свят умират хора в резултат на ВОЙНА. Но ние не знаем това. Друг е въпроса, че нищо не можем да направим. И още по-друг е, че нехаем!!!
Поздрави и ме извини за леко емоционалния коментар!
цитирайНо има и още нещо, Валсодар... Знаеш много добре, че от края на Втората голяма война, войните и конфликтите по света не са спрели. Една мирна година няма! Какво да кажем за Африка или Югоизточна Азия?! Че и за Южна Америка... Всеки божи ден там насилствено умират хора в резултат на ВОЙНА. (Па и тук умират всеки ден хора в резултат на друга "война".)
А ние нехаем. Защо? Ми нямаме информация. Франкенщайновото чудовище, което сами си създадохме и го нарекохме "информация". Като я няма я търсим, като е в повече - се оплакваме...
Всеки Божи ден в тоя Божи свят умират хора в резултат на ВОЙНА. Но ние не знаем това. Друг е въпроса, че нищо не можем да направим. И още по-друг е, че нехаем!!!
Поздрави и ме извини за леко емоционалния коментар!
А обикновенно защитата си работи и... не приемам емоционално случващото се. ( виновна е емпатията )
Не е само тази война, не опира само до днес или до вчера...
Опитваме се да лавираме между незаинтересоваността и любопитството си.
Искаме да сме информирани, но не винаги имаме силата да сме съпричастни.
Сами не можем да променим света, а само тази му част до която се простират отраженията ни.
Не мога да им помогна на хората, които умират там днес, независимо от коя страна на фронта са застанали - човешки същества са.
Не мога да им помогна, само се питам - Ще свърши ли някога това ?!
Ще доживее ли някога човечеството мига, в който Човечността ще е неговия идеал и кумир ?
Просто, днес не ми е ден.
Позволих на събитията да ми повлияят емоционално, а това определено ми се случва много рядко.
Опитвам се да подтисна емоциите и да изведа разума над тях, но и разума мълчни неспособен да разбере случващото се, да го осмисли и да види логиката в нещата.
Едни умират, идват други - Кръговрат.
Дали нечие страдание е способно да ни направи по-добри, по-хуманни в избора ни, който правим всеки ден ?
Или просто утре пак ще сме си същите, възстановили баланса си, в ролята си на безпристрастни наблюдатели ?
По тази причина и не искам да съм Бог.
За да разбереш случващото се, трябва да имаш силата да го приемеш в себе си, да го преживееш.
Аз я нямам.
И не искам скоро да я имам.
цитирайНе е само тази война, не опира само до днес или до вчера...
Опитваме се да лавираме между незаинтересоваността и любопитството си.
Искаме да сме информирани, но не винаги имаме силата да сме съпричастни.
Сами не можем да променим света, а само тази му част до която се простират отраженията ни.
Не мога да им помогна на хората, които умират там днес, независимо от коя страна на фронта са застанали - човешки същества са.
Не мога да им помогна, само се питам - Ще свърши ли някога това ?!
Ще доживее ли някога човечеството мига, в който Човечността ще е неговия идеал и кумир ?
Просто, днес не ми е ден.
Позволих на събитията да ми повлияят емоционално, а това определено ми се случва много рядко.
Опитвам се да подтисна емоциите и да изведа разума над тях, но и разума мълчни неспособен да разбере случващото се, да го осмисли и да види логиката в нещата.
Едни умират, идват други - Кръговрат.
Дали нечие страдание е способно да ни направи по-добри, по-хуманни в избора ни, който правим всеки ден ?
Или просто утре пак ще сме си същите, възстановили баланса си, в ролята си на безпристрастни наблюдатели ?
По тази причина и не искам да съм Бог.
За да разбереш случващото се, трябва да имаш силата да го приемеш в себе си, да го преживееш.
Аз я нямам.
И не искам скоро да я имам.
3.
анонимен -
комплименти за всичко което написа днес
08.08.2008 18:42
08.08.2008 18:42
колко подготвен трябва да си за една Война
пиши пиши още
цитирайпиши пиши още
За уточнение в превода де :)
Този глас, не е случаен, така че да видим какво ще се получи ?!
цитирайТози глас, не е случаен, така че да видим какво ще се получи ?!
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 27880
Блогрол
1. най-доброто до тук
2. Овчи хроники
3. Техническо прекъсване
4. Воаяж
5. Пирин
6. Любовен демон
7. Разговори с Мефистотел
8. Адвокат на Дявола
9. Лечителят
10. Весела
11. Звезден прах
12. Horror story
13. Генетичен пират
14. Аз Пенсионерът
2. Овчи хроники
3. Техническо прекъсване
4. Воаяж
5. Пирин
6. Любовен демон
7. Разговори с Мефистотел
8. Адвокат на Дявола
9. Лечителят
10. Весела
11. Звезден прах
12. Horror story
13. Генетичен пират
14. Аз Пенсионерът