За какво, има ли смисъл ? Днес ми е един от ония дни, в които се замисляш за преходността на нещата в живота. Съобщиха ми за смъртта на колега.
 Нелепо.
Много нелепо.
Хранително натравяне.
А човека бе много свестен и ме е яд, че по един такъв нелеп и болезнен начин си е отишъл.
Познавахме се добре, много пъти сме работили заедно.
Яд ме е.
Да, знам , че на всеки един му е предопределен житейският път, но въпреки всичко ме е яд .
Не трябваше да се случва, не и по този начин.
Смъртта винаги е нелепа, просто е едно недоразумение някакво, което идва да ни напомни, че времето с което разполагаме е крайно ограничено.
 Някак си съм изключил днес, хвърлям по едно око на изписаното в блоговете, но отново ми се завръщат пред очите миговете, в които  двамата с него сме отвън на по цигара.
 Двамата с проблемите и с ядовете си, с помощта и разбирането, които сме си оказвали взаимно.
 Свестен човек беше и като такъв ще го запомня.
 Само едно нещо не ми дава мира - Защо ?
Неведоми са пътищата божии , за да са непредвидими делата човешки.
Може би това е основната причина, за да не знаем срока , който ни е отреден.
Да не се уповаваме на приказката - Има време - и да отлагаме живота си за утрешния ден.
Да го живеем пълноценно, страстно, в цялост.
Да можем да сгрешим и да осъзнаем грешките си.
Да се променим, а с нашата промяна да променим и света , в който живеем.
За да остане следа от нас.

 Разбирам много неща, за други се досещам, но продължава да ми е криво.
Може би е нормално.

А на вечния въпрос "Защо?" сам си си отговорил.

Просто защото бе Човек и сега сме с един по-малко.
Тъпо, но... това е животът - не всичко , което се случва през него може да ни хареса .
Някои неща , просто трябва да приемем, че се случват и да имаме силата да ги преживеем.

Което ме кара за пореден път да направя преоценка на живота си :)))

живота е това, което се случва, докато ние правим преоценки за него :)

Нормално е да ти е криво. Не е справедливо, че си е отишъл един човешки живот, но кой ти пита...

Пиши за живота от нещата