Яд ме е на злобата и простотията човешка, на низостта с която определени хора влизат като анонимни, за да спамят по темите и на воля да проявяват най-ниските си качества.
 Яд ме е не заради тях, а заради останалите анонимни, които по този начин не могат да се включат в дискусиите.
 Защото, честно казано , писна ми да ходя като пъдар и да чистя осраното , обидите към други блогъри, опитите за интриги и отявления спам.
 Някакъв неизживян келешлък ли е това да ходиш и да осереш из блоговете - не знам.
Знам само,  кои са част от тези хора и се чудя на двуличието им - самата невинност в собствените си блогове и пълно безобразничене в блоговете на другите.
 Вярно е, че блогосферата си е един вид виртуална психиатрия, но тези с тежките диагнози , явно са останали съвсем без лекарства.
 Нормално е, когато един сайт се модерира, да се следи и за спазването на правилата на сайта.
 Нормално е, когато един потребител от един IP адрес, влиза едновременно като регистриран потребител, а впоследствие и като анонимен за да безчинства безнаказано, да се вземат съответните мерки.
 Разбираемо е, че модераторите и те не могат да са вечните пъдари, така че в крайна сметка го отнасят тези хора, на които съм им задължен за интересните мнения, но по едната причина , че не са регистрирани са отнесли теслата, за да се спре достъпа на някои злосторници по темите.
 Поне да им се спре този достъп, за който си мислят, че могат безнаказано да безчинстват, да създават интриги и да нападат просташки, всеки който им се види в ролята на поредната жертва.
 Има си един термин - психовампиризъм.
В случая, е по-удачен  един друг термин -  нет тероризъм,
Защото жертва на техния терор паднаха немалко стойностни автори, които имаха какво да дадат на всички нас като творчество, които в момента ги няма и скоро няма да има кой изобщо да пише в блогосферата, ако тая простотия се задържи.

 Честно казано, започвам сериозно да се замислям, дали да не прекратя съществуването на този блог и да не потърся сайт, в който този проблем е по-добре решен.
 От една страна ми се иска да тегля една много дълга майна и с това да се приключи веднъж завинаги.
 От друга съм задължен на приятелите и съратниците , които открих тук и сърце не ми дава, да капитулирам пред простаците , които злорадстват четейки точно този ми пост.
Ще намеря решение - не съм рекъл, не съм го открил.

Но... просто собственика на сайта, трябва малко да се позамисли над въпроса, заслужава ли си заради една лъжица катран да си катурне сам кацата с меда.
 Защото кошера може и да е негов, но меда в него го носим всички ние.

тук си у дома. И стига си мрънкал .

Поне за да коментирам като самия себе си.
А за останалото - има време, ще видим накъде ще се развият нещата.
Не се ли променят, предприемам тези мерки, които считам за нужни :)

Хей, никакви такива (боже дано не плюят по мен в твоя блог, ако го правят поне нека да е в моят по дяволите). Ти си стой тука. Ще свикнем да не им обръщаме внимание, на тях ще им стане скучно и ще се ометат.

някои неща ще ги има тук, а други вече ще са на нов адрес - http://valsodar-valsodar.blogspot.com/

Гугъла определено си пази по-добре клиентите :)

Надникнах в новото ти местенце. Както винаги си the best. Ама я си стой тук моля те. Сега нали съм си тъпа и не съм в час, а ти май си по...Обвиняват се един друг блогери за едно и също нещо и по един и същи начин. Обърквам се вече. Глупава работа. Обаче същевременно и много хубави постове с много стойностни теми има, така че ...

И смятам, това което си ценя от писаното в блога си да го кача там.
За мое огромно съжаление, няма как да кача и репликите, които са не по-малко стойностни за мен.

Върти ми се една идея, за този блог.
Ще я обмисля още малко, ще я оставя да отлежи още няколко дни и ако все още съм на същото си мнение, смятам да я реализирам.

Писнало ми е от манипулации, от толериране на интригантството и простащината в блогосферата от тези на които им се плаща да я поддържат в ред и съответно, ще си има последствия за това.

Не съм единствения, на които това му се е набило на очи, няма да съм и единствения, който предприема подобни мерки.

Защото собственика на сайта трябва да си даде сметка, че или ще направи сайта едно приятно и спокойно място за посетителите му, или след време този сайт ще стане трибуна единствено за простащината и посредствеността.
Ако смята, че от това ще спечели, нека да продължава с водената си до момента политика на модериране и администриране на сайта.

Съгласна съм, все пак трябва да има граница на поносимост на простотия и правила, които да гарантират, че тази граница няма да се преминава. Естествено, правилата трябва да се спазват. Днес четох една блогерка в коментара си да нарича авторката на поста, че за нищо не става, че е тъпа. Не беше анонимно, но дори да е така е отвратително. Има сбъркани хора. Не ги разбирам. Собственика на сайта сигурно си прави сметката кое му е по-изгодно, знам ли и аз.

Но трябва да реши, кое ще се толерира и кое не.
Както сме дошли, така и можем да си тръгнем - нищо не е вечно.
Просто сайта е печеливш не заради простаците в него, който го осират постоянно, а заради една шепа хора - има няма 20-30 човека, които имат какво и как да го кажат.
Апропо да питам - защо няма поддиректория "Поезия" ? Има великолепни поети тук и Евчето е един много добър пример за това .
Защо никога нейно стихотворение не е влизало в "избрани" ?
Защо хората които се изразяват в рими и са част от културното ни богаство са отритнати по този начин ?

Бил съм свидетел на залеза на немалко сайтове, в които модераторите са се считали за богоизбрани и сами са си отрязли клона на който са седели.
Сега тези сайтове са мъртви.

От блогосферата може да се печели немалко.
Въпрос на правилна стратегия и ясни правила е , дали този сайт ще се развива или ще си отмре, както мнозина други , които съм посещавал преди.

В същност поне за мен няма проблем, можи би защото съм го правила вече и трябва да ти кажа, че всичко е ОК. Тук обаче страшно много ми хареса първоначално. За поезията си абсолютно прав. А пък и какви снимки съм виждала и изобщо много хубави и мили неща. Ще поостана още малко. Чао за сега.

Както е казал шопът: "Не е важно на мене да ми е добре, а на Вуте да му е зле!"

Лекето се изпари. Спряхме да му обръщаме внимание и спря да му е интересно. Кроти, мерси за съвета ;o)