Таман днес се бях отчаял, че няма с какво да си почеша пръстите по клавиатурата и ми дадоха податка за крастичката .


КАКВО Е ЗА ВАС БЛОГ.БГ?


 Наистина, какво е блогосферата за нас ?

За вас не знам, но вече започнах да придобивам представа , какво е за мен - една нова форма на неусетно пристрастяване.
 Чесалка за сърбежи - мисловни, емоционални, социални - каквото и да те засърби, блога ти е мястото, в което можеш необезпокоявано да се почешеш , там където си те засърби.
 И там, където ти не достигаш , те почесват  другите - с репликите си.
Едни , малко по-сопнато и грубо, изявяващи се като безспорни чесала, а други нежно и дискретно, щадящи емоционалната ти цялост.

 А блога може да е още много неща.

Трибуна например.
Подиум, на който да се възправим и честно, прямо и откровенно да изявим гледната си точка за света в който сме и за света , в който искаме да сме.
 Гледна точка, която на моменти може да е гневна, в други наивна, пряма или погрешна, но все пак си е нашата гледна точка - показваща ни такива , каквито сме си.
 Със собствения си светоглед, прозрения, кусури и въжделения.
 Вик в безкрайността на виртуала , отекващ все по-далеч с всеки следващ прочит, връщащ ехото на нашите съмнения и надежди.
 Възможност, чрез споделеното да преоткриеш себе си в другите и да разбереш, че не сме чак толкова различни, че колкото и да спорим едни с други, винаги ще се намери поне една идея, която да ни сплоти и обедени около себе си.
 Че всички , заедно и поотделно търсим отговор на вечния въпрос - Кои сме , защо сме тук, какво ни предстои ?

 Блога, може да е и поредната форма на пристрастяване, вечния събеседник, който е налице, когато сме сами със себе си и редейки буквичките по екрана се опитваме сами да се разберем.
 Отдушник за стреса.
 Виртуална психиатрия.
 Гъделче за егото.
 Стимул, да се научим да се изразяваме така, че да бъдем разбрани от първия път.
 Работилница за идеи.

 Много неща.

Блога е нещо много лично, защото отразява твоята същност.
Той е твой и същевременно не съвсем.
 Притежава някаква собствена душа , събрала пръснатите отражения от теб самия и от всички влезли в него, дори и за миг.
 Една нова форма на живот, събрала всички противоречия в едно цяло, пъстър калейдоскоп от съдби, емоции и преживяни мигове.
 Спомени и надежди, радости и тревоги, гняв към неправдата и възхвала на любовта.

Но важното за мен е едно - блога , това е начина да се научим да живеем като социални същества.
Нещо, от което сме отвикнали в преследването на амбициите си, затваряйки се все повече и повече в себе си, от нежеланието ни да не бъдем наранявани от тези , които не познаваме.
 Да се научим отново  просто как да бъдем хора.
 Да открием забравените добродетели в себе си и да приемем възможността за промяна, която ни се дава с всеки един следващ ден, с всяка нова споделена идея и мисъл , която ни е накарала да се замислим, да се разсмеем или дори ни е натъжила.

Хм, странно - от десет минути съм спрял да пиша, а текста си върви сам - тоя блог , наистина е полудял ! :)))