Не ви звучи нормално това, нали ? Е , и на мен не ми звучи . Опитвам се да разбера какво означава да намразиш държавата си, да се опитам да я намразя - ами не се получава, въпреки всичко.
 Мога ли да намразя родителите си ? Те са част от нея. Не , не мога.
 Мога ли да намразя приятелите си ? И тях не мога, та нали са ми приятели.
 Мога ли да намразя враговете си ? Тук вече е малко по-трудно.
Кои са враговете ми ? Зная ли ги и дали честно не бъркам тези които ми помагат с тях ?
Защото , това което не смеят да ти кажат приятелите и родителите ти го изричат враговете ти .
И врагове ли са тогава тези, които се осмеляват да изрекат неизречимото ?
 Какво е омразата и умеем ли да мразим ?
 Може ли тя да е толкова огромна, че да обхване всичко около нас ?
 Съмнявам се ?
Тогава , защо казваме , че мразим държавата си ?
Или просто ненавиждаме себе си ?!
За това, че сме неспособни да се променим. Че сме имали прекалено много скрупули, попречели ни във времена на разпад да се възползваме от това, което други вече са взели ? И трябва ли да се обвиняваме за това ?!
 Опитвам се да разбера хората, намразили държавата ни и не разбирам, кое мразят ?
Защото държавата е един събирателен образ, включващ и история, и хората в нея и нейното бъдеще даже. А познаваме ли ги ? И можем ли да окачествим като омразни, неща до които не сме се докоснали даже и във въображението си.
  Да, изпитвам симптоми на социална тревожност, дължащи се на несъответствието между визията ми каква искам да е България и текущото й състояние.
 Но може ли да намразиш болен човек повален в болестта си или ще се опиташ да му помогнеш ?
Да му помогнеш, да оздравее , да се възправи здраво на крака и отново да те посреща с ведрата си усмивка , позната от детството ти .
 Дали не сме събрали твърде много злъч и отрова в себе си, посята от популистите на екрана, за да изречем с такава лекота - Мразя я тази държава ?!
 И не е ли вече време наместо омраза в сърцата си, да съхраним обичта ?
Към тези направили ни хора, подали ни ръка в труден момент, вярващи в нас и изпращащи ни с усмивка ?
 Другото лице на България .
 Истинското й лице !

Алтруизма е извор на добро. Но тетралектиката като наука определя че лошото(злото) е нужно за да може да съществува доброто! Ще кажеш как? Ами в един въображаем свят на хармония и доброта няма да можем да се идентифицираме и ще се самоунищожим.

Ако ги няма враговете, ще чуем ли истините за себе си, които ни ги спестяват приятелите ни ? :)))

Даже ще ти дам един много спорен тетралектичен пример. Природозащитници искат да спасят изчезващ вид птица. Вземат няколко двойки и ги настаняват на остров близо до карибите, където птиците имат идеални условия. Много храна, топлина и най-важното(според природозащитниците) липсват основните им врагове. И какво става?? Първите години популацията е голяма, всички казват - успяхме. Но след няколко години този вид напълно изчезва. Защо?? Защото поставени в идеални, почти лабораторни условия птиците губят инстинктите си. Те не се бият със своите врагове за да го има естествения подбор. Не полагат усилия за храна и вода. И така изчезват. Народа го е казал: Много добре не е на добре!:))

tova beshe nai-glupavoto neshto, koeto sum chelaa.. mrazi - mrazqt samo slabite.. !