Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.10.2008 21:45 - Книги за огрев
Автор: valsodar Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1809 Коментари: 11 Гласове:
0

Последна промяна: 18.10.2008 21:56

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 До днес не бях гледал на книгите, като на подпалки, но... човек се учи докато е жив.В личната ми библиотека има книги всякакви, има книги еднодневки , които си събират прах след прочитането им, без всякаква надежда някога да ги отворя отново.
 Има и книги девственици, такива които са ми били подарени и неуспели с нищо да ме заинтригуват.
Има и една малка част , почнати и недовършени, които освен да те приспиват на 17-та страница, за друго не стават, покрай отчайващия банален стил на автора си.
 Но, за моя радост , в библиотеката ми има и вечни книги.
Такива, които препрочитам поне веднъж годишно и всеки един път прочита им е различен, успяват да ми разкрият нещо ново от себе си, нещо убягнало ми предния път.
 Това са книгите на любимите ми автори, за жалост повечето са приключили житейския си път, а с него и възможността да творят нови чудеса на словото.
 И така, до днес, в общи линии това бяха категориите на книгите в моя живот - опърпани от много четене, лъскави и недокоснати, дебели и прашни - книги всякакви.

 Днес отскочих до Пловдив за да си взема сбогом с едно близко семейство, преселващо се окончателно и завинаги в Канада.
 В Уинипег, един много красив, подреден и живописен град. Малко по-голям от Пловдив, малко по-малък от София, нормален град, в една нормална за живеене държава.
 От една страна ми е тъжно за тях, от друга се радвам за тяхното благополучие, защото едва сега след повече от 15 години, те отново ще са всички заедно, дори и на хиляди километри от тук.
 Опитах се да им помогна да транспортират книгите си, до новия си дом, но честно казано условията за това са чудовищни - около 2000 лв за около 100-тина килограма книги, биха накарали и най-заклетия читател да се замисли, кои да вземе и кои да изостави.

 Е, лишиха се от една много голяма част от дрехите си, за да могат да вземат поне любимите си книги със себе си, но все пак една немалка част от тях остана.
 Ей така - безпризорна, прашна, на купчини, очакваща съдбата си.
- Е, виж там, вземи си каквото ти хареса ! - след тия думи пиклекнах сред купчините и започнах да ги прелиствам една по една, за да видя, дали има нещо, което би ме заинтригувало.
 И в тоя момент, измежду прелистваните страници, се завърна времето от преди 30 години, от периода на застоя.
 Напълно непознати наши автори, с ужасен стил на писане, с объркано повествование, отегчителни в нерешителността си да назоват живота с истинските му имена.
 Една отминала епоха се върна пред очите ми.
Времето на големите обещания, обвити в кухи фрази, на вяра в светлото бъдеще, на прикрита завист към класовите ни врагове и на обвит във фанфарен звън призив за неспирна класова борба.
 Партизани мустакати обвити в  дебели ямурлуци, деца с червени връзки шпиониращи родителите си, явяващи се враговете на народа... всичко това взе да се изсипва, да излиза на тумби в спомените ми, за това далечно време.
  Прелиствам ги и се питам - А къде отиде оная вяра, онзи трепет , с които ги разлиствах като дете ?
Защо сега ми се виждат толкова кухи фразите, каращи ме тогава да искам да съм смел, като Матросов или  всеотдаен като едно бедно овчарче, което  носи хляб на партизаните ?
 Магично ли е било словото скрито в книгите от него време, или магията е била само в моите очи , с които съм се взирал в тях ?
Как може за толкова малко години, да стана толкова много различен в начина си на възприемане на света ?
 Питам се и продължавам да разлиствам.
Разлиствам и оставям настрани книгите, които не искам повече да прочета в живота си.
Книги, накарали ме да вярвам в една лъжа.
В лъжата, че всички хора са братя. Че са равни в своите възможности. Че всички имат еднакви права на себеизява в този свят.
 Че не е важно , какъв е произхода, какви са родителите ти и доколко са дебели и здрави връзките ти, а са важни мечтите ти, защото всеки един от нас е дотолкова велик, доколкото са велики мечтите ми.
 Лъжи, разпаднали се под напора на времето. Време, изживяно в едни свят на попаганда, мечти и илюзии за един по-добър свят.
 Една мъртва епоха, скрита в дъното на нечий скрин, събудила се неочаквано за живот, с докосването ми до нея.
 Неусетно, видях пред себе си две купчини.
Една огромна, с книгите за които не искам вече да си спомням и една много малка, нищожна почти с книгите , които считах за изчезнали и ми липсваха досега.
 Взех ги в едно малко кашонче и понечих да тръгна.
- А другите, другите няма ли да ги вземеш ?
- Не, за какво ми са ?
- Ами , ако искаш, поне за подпалки ги ползвай през зимата ! 
 Това определено ме постресна и погледнах с жал, към останалите книги на пода.
А дали нямаше сред тях поне още една, която си заслужаваше да бъде спасена ?
Комунисти, комсомолци, амбразури, народни врагове...червени знамена се веят, а някой цитира дитирамби във възхвала на партията.
- Не, не искам ! 
Но... все пак, не мога да приема мисълта, че една книга може да се изхвърли, независимо от написаното в нея.
 И както за всеки един влак си има пътници, дали и за тях все още не може да се намери и читател?
В днешните времена ?!!
Надявам се.
Защото, не е на добро книги да горят.
С тях изгаря и по нещо от нас.
Нещо забравено и нещо вече отречено, но все пак  нещо от нас.


Тагове:   огрев,


Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. drblondy - Котарацо,
18.10.2008 22:11
направо ме разтресе на стола!
Преди време видях как една баба си пали печката с учебник по история. Изтръпнах и се сопнах.., а тя ми каза само: "Чедо, т`ва не е историята. Тука некой е писал само т`ва, дето е искал да се знае.Историята е онуй, дето `сички помним, носим си го ей тукинка вътре (сложи си ръка на гърдите) и предаваме от уста на уста. Останалото чедо, е ветер у чевал".
цитирай
2. valsodar - Права е бабата
18.10.2008 22:17
И ме кара да си спомням за един много стар филм - филм за хората книги - 458 градуса по Фаренхайт.
Дълго време не знаех защо 458 ?!
Това е температурата при, която хартията започва да гори.
И въпреки всичко, нещо от него време е останало живо.
Просто, днес се изненадах да го видя отново. :)
цитирай
3. tini4 - Имаше такъв филм - "451' по Фаренхайт" от 1966г.
18.10.2008 22:52
Да притежаваш книги в него бе престъпление... И хората все пак намираха начин да четат, макар криейки ги на невероятни места! Жаждата им за знание беше потресаваща!
А познавам хора, които не са чели нито един автор от Световна класика... Те са щастливи в непросветеността си! Е, странно им е, че общуват по - трудно, но нали в такива времена живеем...
Има вероятно книги пълни с дезинформация; има и такива - все едно нищо не си прочел, безсъдържание; има светове на фантазията, където се пренасяме и мечтаем; има и книги, които ако не са прочетени - нещичко ще липсва завинаги у даден чавек...
Не може без тях - те сгряват душата!
цитирай
4. valsodar - Мерси Кака
18.10.2008 22:57
Тая пуста цифра в заглавието, все я бъркам :)))
Но няма как да сбъркам спомена си за филма и странните цветове, в които бе заснет.
Един от малкото силни филми, които променят живота ти :)))
Помниш ли финалът му ?
Горичката, където се бяха събрали всички преследвани от закона - за това, че не са се предали пред наложената, общоприетата, казионната "истина".
Съхранили словото в себе си.
Изключителен филм !
цитирай
5. tini4 - Кака, тя цифрата не е чак толкова важна...:)
18.10.2008 22:59
Но края му още ме кара да се замислям и да вярвам, че и у нас има такива такива изключителни хора!
Поздрави, кака! :)
цитирай
6. usandthem - така е при книгите-
19.10.2008 00:01
- от огромния куп да намериш стойностните.А" 451 ПО ФАРЕНХАЙТ"е преди всичко роман от Рей Бредбъри от 1953г.,а после филм,макар и на Франсоа Трюфо. Поздрави.
цитирай
7. tini4 - За романа, знаем! Но мерси, все пак!:)
19.10.2008 00:59
Въздействието на филма - с музиката, огъня и режисурата...
Потресаващо!
цитирай
8. gothic - И най вече с внушението, с еволюц...
19.10.2008 10:01
И най вече с внушението, с еволюцията на главния герой. Изтърсих чудовищно клише, но е истина!!!!
цитирай
9. rummi - истините, които ни пропагандираха на времето
19.10.2008 11:15
все пак са истини, макар и начинът по който ни ги прадставяха да беше изопачен. "техните" истини не дойдоха от нищото, а от опита, паметта и литературата на човечеството.

Казваш: "В лъжата, че всички хора са братя. Че са равни в своите възможности. Че всички имат еднакви права на себеизява в този свят.". По моему, това не са лъжи. Е, не винаги брат ти те обича и подкрепя. Да, никой не раздава равните възможности "на калпак", а трябва да си ги потърсиш и отстоиш. Както и правото за себеизява - никой няма да ти го даде, но и никой не може да ти го отнеме.

цитирай
10. valsodar - Rummi :)
19.10.2008 12:47
Знаеш ли, в купа в който си запазих, останаха единствено тези книги, в които са заложени общочовешките ценности - тези , които успяват да пребъдат, независимо от епохата, строя, диктатурата.
Има си неща, които независимо на какъв език се казват и кога, при какви условия, са все така значими и днес, в "новото" време , в което живеем.
И разтваряйки ги днес тези книги, човек си дава сметка, че външно може и да сме много променени, но вътрешно сме си останали почти същите - наивни оптимисти, вярващи в силата на доброто.
Дори и във време, когато злото налага правилата си за поведение и ценностите за следване в живота ни :)))
цитирай
11. rummi - valsodar-е, на мене не ми пука особено
19.10.2008 12:50
какво иска да ми наложи времето. както знаем, то често е променливо :-))))))

защото от позицията си на просто една гражданка ме интересува какво мога да му наложа на времето аз.
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: valsodar
Категория: Лични дневници
Прочетен: 7392238
Постинги: 1738
Коментари: 18276
Гласове: 27880
Архив