Интересен кръчмарски почин ме наведе ненадейно на париотични помисли. Да миксираш една типично кръчмарска обстановка с възрожденски портрети по стените и пропагандни материали по масите е инициатива, за която определено не бях подготвен, посещавайки популярното кръчме "Сите българи заедно" .
  Честно казано възприех спокойно комитския портрет на популярен ти-ви водещ. 
 Сравнително скопосно изпълнен, портрета на комитата от нов тип ( с по два байрака в ръце, като Сандохан со двата ножа ) си хармонизираше приятно с битовата обстановка, но.. възрожденските черно-бели фотографии по стените леко ме стъписаха.
  Ботев, Каравелов, З.Стоянов, Каблешков, Раковски  и почти всички известни наши възрожденци наблюдаваха начумерено и недоумяващо вихрещите се шумни компании под себе си, а в аурата около тях се четеше недоумението - Що щат тук ?!
 Дори и на заклет трезвеник, като Левски не бяха спестили място на стената. 
Да може отвисоко да види, къде отлетя духът български, който се опита да пробуди навремето.
Потънал в опиянението на днешното безвремие, прикрит под пушеци цигарен дим, раздирани от шумни наздравици за здравето на шефа.
 Една типично хъшовска обстановка, в която всеки отпивайки от ракията си, взирайки се в портретите за миг се сравнява с тях, а сетне засрамено отпива дълбока глътка, за да ги забрави.
 Не върви някак си , цяла година да си подвивал гръб, да си си мълчал и премълчавал, а сетне да кажеш Наздраве на будителите ни, гледащи те строго от стената.
 Защото връзката ни с тях  се изчерпваше единствено с екзотичните наименования на блюдата, сред които фигурираха комитска сабя, хайдушка пържола и други кулинарни аналогии, които сякаш искаха  да те убедят, че цялото ни освободително движение е протекло на маса, всред шумно мляскане и дъвчене с надеждата отоманската империя да се спомине по естествен път.
  Така, както и днес, очакваме полиелита ни да се спомине по естествен път.
Пуквайки от преяждането си с власт, за наша радост и душевен рахатлък.
 Без нашето участие, защото  от всеки който се е възправил срещу подтисника е останал само, като портрет на стената, а не спомен под формата на благинки и имане за наследниците му.
Отпивам бавно от ракията и се взирам в портретите.
Взирам се в тях и ги питам безмълвно - Това ли бе ? За това ли мечтахте и за това ли отдадохте живота си ?
 А те, засрамено отместват очи, отказвайки да припознаят в мене, един от техните наследници.
Почувствал се изцяло патриот за една вечер, на една кръчмарска маса.
Изцяло в плен на ... трапезният патриотизъм.