с думи или без...

Ще ги намериш. Понякога очите говоря, не са необходими думи. Понякога мълчанието е по-красноречиво.
Желая ти успех. Желая й успех и светлина в душата, която ще я напътства в правилната посока.

Няма точни думи. Гадно е, но ги няма. И колкото и изтъркано да ти прозвучи - човек трябва сам да си помогне.
Изпитвала съм подобно чувство. Помня, че очите ми се насълзиха и ако не бях сред хора хубаво щях да си се наплача. Едно приятелче от детските ми години - весело момче с невероятен дух, със закачлив привкус, с огромна душа, с остър ум и невероятен живот. Не бях го виждала от 4 години. Един ден се засякохме. Видях го дрогиран. Беше...наистина...отвратително и толкова тъжно.
Не разбрах причините, не знам дали ги имаше (най-вероятно - не). И ме хвана яд на тоя свят. Но не успях да му кажа нищо, само гледах срещата да бъде по-кратка. Казах, че имам работа и си разменихме телефоните. Обади ми се след няколко дни и се видяхме. Изглеждаше друг и го осъзнаваше. Но говорихме общи неща. Когато си тръгнахме му казах само "Моля те, пази се!" Той ме изгледа, сякаш току що бях разбрала, че е свършил някоя беля, както ме гледаше, когато бяхме 3ти клас и се засмя. "Не ме мисли - спокойно!"
Това беше. Не съм го виждала оттогава. Надали е спрял, надали внимава. Надали и аз ще имам думи.
Някак си - да седиш и да "ръньориш" над главата им..нищо не правиш, само след това ще бягат от теб.
Успех! Не търси думи. Кажи й го с очи и жестове - може би е по-добре... не зная

Страшно е, най-лошото е, че не зная дали и най-точните и въздействащи думи са в състояние да я върнат обратно... И аз съм така с цигарите, дори когато съм ги оставял за известно време, една да запаля, и на другия ден съм до магазина за кутия. Стискам палци наистина да намериш верния тон и реално да успеш да помогнеш на този човек. А за приятелката...За мен това е деградирало същество, което или въобще вече не е в състояние да мисли, или в някаква форма на озлобление се опитва да прецака и останалите, за да не се чувства само то прецакано. Успех!

Може би приятелката й иска да обезцени и обезсмисли усилията й,да покаже на нея и на себе си,че не само тя е наркоман..

без да я съдиш. Само я слушай. Тя трябва да разбере, че я приемаш точно такава, дай й внимание, приемане, доверие,прегръдка. Защото тя е уплашена от себе си сега, а когато човек е изплашен - бяга, а къде ще избяга - при бягащите. Защото наркотиците са бягство от действителността. Покажи й, че действителността може да бъде и красива, приемаща,приятелска. Само бъде там за нея, с нея, без много думи и я слушай. Успех.

До каква степен това, което и кажеш ще стигне до нея? Ако си сигурен в своето влияние можеш да постигнеш много. Викториявселена е права на първо място трябва да я слушаш и да чуеш това, което иска да сподели. И Ледцепелин също има право, най-вероятно причината "приятелката" да постъпи по този начин е именно такава, да оправдае собственото си малодушие.

Кажи и на първо място, колко много я обичаш и че ще продължиш да го правиш, независимо, че тя не се обича, щом си причинява това. Разбери, какво всъщност иска и как очаква да го постигне. Разкажи и, че понякога старите приятели ни изоставят по пътя, но ние намираме нови.
Много неща още може да се кажат. Аз бих те посъветвала да следваш сърцето си и да не я съдиш.
Нека отиде при специалист.

новата песен и приказка може да намерите на http://finbel.blog.bg/viewpost.php?id=271081

от враговете си човек може да се пази и сам. Много внимателно трябва да се говори с нея. Случи ми се да се опитвам да помогна и знам колко е опасно да се докоснеш до болката на такъв човек. Реакцията е непредвидима, трябва много обич и внимание. Успех!

Имам познати със същия проблем...
То е като...омагьосан кръг... Когато си мислиш, че има някакъв напредък, все ще се намери някой "приятел"...
Пожелавам ти сили и търпение... Много търпение... В такива случаи подкрепата от близък човек е много важна...

Поне половината от добрината ви, да успея да занеса до нея - ще знам че съм успял.

Започнала е отново лечението си, но.. защо трябваше да се стига до там !
Адски много ме е е яд, че точно на нея и се е случило всичко това, но как може човек да предвиди подобни неща.
На приятелят ми, направо му се плаче, той как се чувства, направо не мога да си го въобразя.
Ужасна ситуация, но... си мисля, че ако тя види нашата подкрепа, нашата готовност да я приемем въпреки грешката и и дори и заради нея, ще и бъде малко по-лесно да я поправи.
Защото вярвам в нея, дори и след подобна глупост, не спирам да вярвам.

И много, много ми се ще, с тази нейна приятелка да бъдем поне за 5 минути насаме и в близката околност да няма хора и свидетели.
Просто съм потресен от това до колко ниско може да падне едно човешко същество за да повлече умишлено и други със себе си към Ада , за да не се чувства самотно там ?!

Гледам да изчистя днес емоциите , които бушуват в мене, утре да съм спокоен и да мога да съм този човек, от който тя ще има нужда, когато се видим с нея.
А тя определено ще има нужда от нас, защото за какво ли са изобщо приятелите ти, ако ги няма в подобни моменти ?

Има приятели и приятели, Радо! Моите, преди много години, в тежък за мене момент ми попречиха да тръгна по този път. По-точно, спряха ме в началото...

Покажи й ,че я разбираш, че й вярваш,
тя навярно има нужда от това за да повярва
във себе си ...Не гледай на нея като на обречена!
Съвети се дават лесно, но направи това което трябва
пък чудото може и да стане...Успех!

Подкрепям казаното до момента. Подходи по един разумен начин :)

Осланяй се на интуицията си. Предстои ви разходка из ада. Дано успеете да се преборите.
А за "приятелката" въобще не ми се пише. Колкото и грозни думи да кажа, ще са верни!

Стискам ви палци!

В трудни моменти човек говори само ако няма какво да направи. От личен опит с мой близък, зависим знам, че ако направиш нещо, за да помогнеш, независимо колко голямо или млко, желанието за живот и мотивацията да се бори със зависимостта стават много по-силни. Думите не помагат, в такива моменти те са просто празни приказки. Само зависим може да я разбере, другото обикновено го приемат като лицемерие или осъждане. Не мисли за "приятелката", а за човека, на който държиш. Тя има нужда от енергията, усилията и подкрепата на близките си, за да се върне обратно към нормалния си живот.

ne mislj,4e priatelkata e vinovna!vsi4ko dopira do samia 4ovek-men sa me karali da opitam i taka i ne se saglasih!priznavam-ot strah da ne mi haresa!!!taka,4e 4ovek ako ne iska.....njma da go pravi,vse edno koi 6te te kara,priatel ili nepriatel!vido e,4e dargi6 na nej i ti pogelavam uspeh ot vse sarce,no mislj,4e dumite njma da pomognat mnogo!trjbva stimul,ne6to koeto da podtikne da hvarli "bokluka"....prosto ako j poznava6 dobre 6te znae6 i samata recepta!!!stiskame kakto vigdam vsi4ki tuka palci.!

ако може да проумее разликата от приятел и "приятел"...и дано тез без кавички да се окажат по-важните за нея!
Късмет! -на теб,че да я стигне и нейния.

Ако ще търсиш точни думи, не забравяй да осъзнаеш, че не само твоите любими имат нужда да се спасят, а АБСОЛЮТНО ВСИЧКИ. НИКОЙ НЕ ЗАСЛУЖАВА ТОВА.

И защо, ако е ДЖОФРА да стане самоубийца?
Няма да я убедиш с егоистичните си търсения.
И какво като си влюбен в нея?
Това повод ли е да се откаже? НЕ.
Затова потърси доволи на свестен човек.

Не мога да повярвам, че ти пиша това като медицинско лице и приятел...
Но в такива случаи не се предлага помощ, яко не ти я поискат... Деликатна ситуация... Хората с подобен проблем са мнителни и с изключително ранима психика - виждат недобронамереност и предателство във всеки и всичко! И само естественото и прямо отношение, с разбиране помага... Ако преди това си спечелил доверието и има шансове... Ако не, ще се почувстваш виновен...
Разчитам на това, че си добър психолог! Дано си помогнал!!!

Проблема на повечето зависими от хероин е не толкова това , че не могат да се откажат, а че след като се откажат правят рецидиви. Временното отказване е постижимо , но е краткотрайно. Много хора, след като са престояли в комуните, се връщат и отново започват. Проблема не е в приятелите. Даже новите теории за лечение се основават на идеята зависимите да се лекуват в обичайната им среда - сред старите приятели и старите места . Защото ако се отделят от средата си, има шанс да се откажат, но след като се върнат, ада започва оново и отново.
Зависимият от хероин няма мотивация да се откаже - нормалния живот не е алтернатива, дори да се откаже, живота му няма да стане по-добър, защото навън също е ужасно. Можем ли ние нормалните да твърдим обратното ? И на какво основание.? Когато си отговорим на този въпрос , тогава ще можем и да помогнем.
Зависимият дори да се откаже, вече има много по-малки шансове да си стъпи на краката. Нормалния живот не приема “ падналите от гнездата птички “, той им предлага трудности, които не са по-лесни за преодоляване от хероина – безработица, безпаричие, криминално минало, липса на разбиране и любов, разбити отношения...
Наблюденията ми показват, че тези , които са се отказали дълготрайно от хероина, са имали късмета да попаднат сред благоприятни фактори – разбиращо семейство, материално благополучие и приятелка / или приятел /.
Мисля, че при твоята приятелка се е случило нещо в нормалния живот, което я е тласнало отново към хероина. И това не е скуката и безделието или лошите приятели. Нещо друго е . На какво се дължи депресията , празнотата в живота и ? Това сам ще разбереш, като поговориш с нея., /ако пожелае да ти каже/.

Помощ на такива пострадали се оказва и без да ти я искат. Стига да можеш да помогнеш коректно и съобразно с техните разбирания. Оценка за помощта могат да дадат едва, когато са вече на себе си, нормални. Щото докато взимат дрога не са.
За сравнение, предлагат ми се обезболяващи с подобен ефект. Около 2-4 часа съм в "проповдигнато" настроение, а след това съм адски зле. Ами това си е и при дрогираните. Т.е. мога да говоря с известен опит.
Дрогираният не знае какво става В ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ. и не би могъл реално да оцени помощта. Не разчитай на това. Не искай да те помоли за помощ да го откажеш от другата. Егати медицинските лица имаме. То си е ясно де, за медицинските лица, колко са ни добри. Затова умират 1/3 от българите от лекарски "ГРИЖИ".

За болния могат да се предложат истински мотиви да се откаже. Трудно? Да, трудно е. Най-трудното. Да намериш мотива, който ще го движи с години да не взима наркотици. Но...това е помощ. Другото е отбиване на номера.
А да спечелиш доверието, да, желателно е.
Но често пляскаме децата си, когато са сгрешили, за да не го правят пак. Кой ще напляска наркоманите, че вършат простотии? И това е помощ. Защото ние обичаме децата си, и не ги учим на добро, защото ги мразим. Точно обратното. Разбира се, първо се прилагат по-уважителни методи. Но винаги се стига да по-остро наказание, при грешка. Защото тя продължава.
Защо при наркоманите да е различно? Ако е минала тежкия път на отказването и започва пак, наистина заслужава наказание, което да я отрезви. Но... не обида, а само наказание. Българите обичат да обиждат, вместо да наказват с любов. В унижението виждат нещо интересно, постижение.

Напълно се съгласявам с казаното от тебе.
На хората им е нужно да се чувстват потребни, да виждат смисъл в живота си, а донякъде точно това според мен е била и една от причините отново да иска да изпита тези усещания, които могат да й предостави наркотика.
Не мога да погледна изцяло през нейните очи, защото никога не съм потребявал наркотици, с изключение на някои медитивни практики, когато съм синтезирал ефедрин, но ... да не се отвличам чак толкоз от темата.
За мен по-важното е тя да се чувства потребна, да види бъдещето пред нея и да предпочете него, пред бягството от себе си.
И може би най-важното - никога да не остава без работа, без нещо което да я влече да продължи напред, дразнител който да измести депресивните състояния, които лесно може да тласнат човек към глупост, която може да му коства много.

И се опитвам внимателно да премервам действията си, за да не се приемат повратно, защото е много лесно желанието за помощ да се сбърка с укор или с подценяването на възможностите на този, на който искаш да помогнеш.
Преди с един друг подобен случай ми бе много по лесно, просто казах истината в очите, такава каквато я виждам, грозна и безалтернативна и... опредлено това помогна.
Човека се лекува от две години, но през цялото време се придържа към основния съвет - никога да не остава без работа, за да няма време за глупости.
Защото, забелязал съм от личен опит - започне ли човек да скучае, върши най-големите грешки в живота си за да запълни с нещо безделието си.

Имах приятелка още от детските години, която стана зависима, а после приобщи и брат си.Обичайните неща: разбито семейство, крадяха за да си набавят дозата, взаимни обвинения кой бил виновен- майката или бащата.Последният си намери любовница и ги заразя, защото му писна, майката скоро след това се самоуби.
И аз го отнесох. :)
Намериха ме една вечер припаднал под душа/ от препиване/ и майка ми реши, че и аз съм тръгнал по "пътя".За да ме откъснат от средата решиха да ме пратят в изгнание при брат ми.Него време живееше в едно смотано градче- Downey, CA.
Лошо няма тръгнах с малка изкривена представа за това което ме чака.Тук може и да е смотанко, но поне има готини и лесни мацки.Опаа отклоних се.Та за какво говорехме, а да:just say NO to drugs!