Дзън дзън дзън, вчера ми дрънкаха коледните звънчета в главата, а днес ми се пише.
Щото си е пълна скука и един от начините да се избяга от нея е човек да седне да си пише ей так - без да се замисля над изписаното, просто да види с какво ли може да го изненада тоя път насътвореното.
Просто ей така, колкото да задовли любопитството си, дали едното безцелно писане може да роди нещо интересно.
Защото нито ми се гледа телевизия, нито ми се чете, въпреки изкушенията което и двете предлагат.
Не може да ме изкуши дори и една зимна разходка, просто съм се отдал на най древното познато изкуство на човека, зимния мързел на топличко, съзерцавайки как зимата е сковала всичко навън в ледената си прегръдка.
Съзерцавайки и вас, лутащи се заблудени в текста ми, и вие от едното любопитство търсещи някакъв смисъл в него.
Ето, че станахме вече няколко търсещи смисълът.
Дори и да го няма, ние сме просто така устроени - да го търсим.
Може би защото вече сме забравили, че повечето неща си нямат смисъл и го придобиват единствено, чрез отношението ни към тях.
Така, както привидно нямат смисъл новогодишните късмети изтеглени от баницата, но даващи ни увереност, че ще можем да се справи с предстоящите трудности през започналата нова година, както и че ще си имаме своето късче щастие от нея.
А живота си върви, в очакването ни да открием смисъл в него.
Смисъл, който често съзираме на неочаквани места по неочакван повод.
И таман се усмихнем окрилени от прозрението си ,че сме открили смисълът на живота и хоп - отвлече ни встрани следващия епизод от живота ни, увличайки ни в играта на криеница със самите себе си.
Опитваме се да скрием кусурите си и се опитваме да окрием силните си черти, които имат навика да ги няма , когато ни трябват.
Странно ми е.. дотолкова сме свикнали да се възприемаме като мислещи същества, че сме приели за естествен и неоспорим факт, че мислите ни са изцяло наше творение.
А ако не е така ?
Ако мислите ни са само доловени образи идеи и емоции, в следствие на моментната ни предразположеност към тях ?
А ние просто сънуваме един сън.
В който ние, сме една случайна и блуждаеща мисъл, търсеща своето място и смисъл в него ?
:)
02.01.2009 13:28
Успех !
Докато един ден...
Пожелавам ти много мигове щастие и моментни самонагласи за писане, защото е хубаво това което си написъл:)
Толкова много неща нямат Смисъл, те просто Са.
И самото им съществуване е достатъчно за да се чувсваме добре без да ги осмисляме :)
И в тази връзка малко нещо от Дъглас Адамс:
"Пази ме да не науча това, което не трябва да знам. Пази ме дори да не науча, че има неща, които могат да се научат, а аз да не ги знам. Пази ме да не науча, че съм решил да не знам нещата, които съм решил да не знам. Амин.
Боже, Боже, Боже, пази ме от последствията на предишната молитва. Амин."
В който ние, сме една случайна и блуждаеща мисъл, търсеща своето място и смисъл в него ? "
Ако можеше да не се събуждаме...
Във всяко изпитание се откривам и се виждам отново- аз съм и не съм....Къде ми е огледалото?!....
В белотата се съдържат всички цветове...
Снегът вали, вали...и покрива всичко... Сняг навсякъде!...
Остава да направим нашата пътечка в снега... Пътечка, която ще се превърне в път, ако много хора минат по нея...
Валят снежинки..., частички белота, чистота, невинност... И ни докосват, вълнуват, карайки ни да потърсим смисъла, нашата пътека...За кой ли път...
20.04.2009 12:34
2. Овчи хроники
3. Техническо прекъсване
4. Воаяж
5. Пирин
6. Любовен демон
7. Разговори с Мефистотел
8. Адвокат на Дявола
9. Лечителят
10. Весела
11. Звезден прах
12. Horror story
13. Генетичен пират
14. Аз Пенсионерът