Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
07.01.2009 13:38 - Овчи хроники
Автор: valsodar Категория: Лични дневници   
Прочетен: 5378 Коментари: 9 Гласове:
2

Последна промяна: 07.01.2009 13:44

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

В началото бе стадото. 
И то бе щастливо.
Всяка сутрин овчарят го извеждаше на паша, поступваше с гегата непокорните и говореше гальовно на послушните. Само кучетата малко ги плашеха, едни такива едри, рунтави, с дълбок гърлен глас, чието къркорещо изръмжаване бе достатъчно да върне и най-вироглавите отново в пътя .
 И така вървяха дните и се сменяха един с друг.
Овчар подпрял се на гегата си, гледащ с умиление поверените му добичета, кучета въртящи доволно опашки пред него и едно доволно стадо, скитащо се в долината между хълмовете .
 До един ден, когато вятърът изведнъж смени посоката си и довея промяната.
Овчаря се извини на стадото си и се оттегли на заслужена почивка в скромната си хижа. Където умря самотен и забравен от всички.
Кучетата се повъртяха, повъртяха, па като видяха, че няма и за тях кой да се грижи хванаха Балкана и подивяха от мъка по стопанина си.
 Остана само стадото, вцепенено в недоумението си - А сега накъде ?!
Най-метилявата овца избля - Де-е-е-емокра-а-а-ция-я-я , а след нея заблеяха и останалите, обявявайки я за десидент, поради невзрачния й вид, и започвайки да гледат с недоверие по-охранените сред тях, набеждавайки ги за предатели.
 Настана брожение - Свобода ?!
И какво да се прави с нея ?!
Едни поеха незабавно към далечните хълмове, тези за които бяха чували от птиците, че тревата там е по-гъста, зелена и крехка, че вода има в изобилие и слънцето винаги ги огрява, дори и през нощта.
Поеха много и много от тях  се не  върнаха.
Само оттатък баира, долиташе блеенето им, но дали бяха доволни или не, никой не успя да чуе, защото врявата настанала в стадото бе вече страшна.
 Нямаше водач, а стадо без водач, стадо ли е ?
Заблеяха всички вкупом към небето в молбата си Бог да ги чуе и да им даде водач, който да ги води, да се грижи за тях, а те всички вкупом се заклеха в замяна да заплатят с вълната, млякото и дори с месото си ако се наложи, за да имат честта да бъдат водени и насочвани в живота.
 И Бог чу молбите им.
И им откликна, по един саркастичен начин.
От гората слязоха вълците.
Някои все още бяха с кучешките си нашийници, но манталитета им вече си бе вълчи.
И си разпределиха помежду си овцете от стадото.
Едни веднага паднаха в жертва пред прехода, а пръснатите им кости бяха втъпкани в калта , изпод копитцата на уплашените им събратя.
 И стадото замълча.
Замълча в покорството си, защото всяко едно изблейване се наказваше назабавно и жестоко.
С нощно влизане в кошарата и безследното изчезване на провинилият се, въздигнал глас срещу новите водачи.
 А те от ден на ден, дебелееха все повече и вълчият им облик се притъпи под пластовете лой и самодоволство.
 Някои даже смениха цвета на козината си, че даже и я понакъдриха да се харесат на стадото, за да ги почуввства то , като един от тях.
 И стадото припозна в мъчителите си своите Водачи.
Избрани от неговите редици, призвани да го водят.
А стадото си стоеше все в същата долина , а  приказните далечни долини с тучна паша си останаха легенди разказвани скришом вечер...
Дори и малкото което имаше бе вече опоскано, защото никой никъде не искаше да ходи, а водачите ги мързеше да избират новата посока, за новия ден.
 Настанаха тъмни времена, от ден на ден стадото се смаляваше все повече и повече, а по-умните сред него обвиниха за това демографският проблем.
 Водачите започнаха кървави битки помежду си, защото и за тях намаля това, което преди бе в изобилие.
 Мнозина сред стадото започнаха да си спомнят старият овчар с умиление и да разказват на по-младите как ги е галил с гегата , а кучетата са им били верни другари в игрите.
 И зачака отново стадото, далеч по-мършаво и изпосталяло от ония стари дни новият си водач.
Този , който отново да ги поведе и пред този в който да се врекат с вълната, млякото, а дори и с месото си.
 И още чака.
Нейде там, в една далечна долина, забравена от Бога.



Тагове:   ОВЧИ,


Гласувай:
2
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. gothic - Амин!
07.01.2009 13:52
Амин!
цитирай
2. cornflower - Случи се в зима 2009-та...
07.01.2009 14:04
Дърво и камък се пукаше от студ и глад мореше стадото...
А пастирите - колкото две стада...
И случи се тогаз чудото - заваляха камъни и дърве от небето все по главите войводски - хаир да не видят изедници, изедници още предатели...



цитирай
3. katan - valsodar,
07.01.2009 15:18
написал си невероятно хубава и актуална басня!
Поздравления!
цитирай
4. анонимен - Добре го беше казал Фънки на врем...
07.01.2009 15:49
Добре го беше казал Фънки на времето, някой да вземе да пусне една бомба тук и да се свършва с тая мъка...
цитирай
5. анонимен - ...Прекланям се пред името БЪЛГАРИЯ ,но държавата си...
07.01.2009 17:40
Eee,това е нещо много ,много добро БРАВО!
Все едно Радой Ралин я е писал тази басня ! Всичко е точно като в текста , в него открих както българският народ ,така и голяма част от т.нар.,,политическа класа" ! Тук мога да добавя само: Всеки народ си заслужава управлението ,което САМ си е избрал!
Така ,че на следващите избори -СТАДО БЪЛГАРСКО ,не блейте ,а мислете и гласувайте по съвест! daskala80
цитирай
6. valsodar - Радвам се , че в и е харесало :)
08.01.2009 09:01
А тя сагата е безконечна и от ден на ден придобива все по-интересен обрат :)
Чудя се, дали след време да не видим , какво правят вълците във вълчата им хроника ?
цитирай
7. doaiva - Прекрасно казано, valsodar!!!
08.01.2009 09:16
" И Бог чу молбите им.
И им откликна, по един саркастичен начин.
От гората слязоха вълците.
Някои все още бяха с кучешките си нашийници, но манталитета им вече си бе вълчи.
И си разпределиха помежду си овцете от стадото.
Едни веднага паднаха в жертва пред прехода, а пръснатите им кости бяха втъпкани в калта , изпод копитцата на уплашените им събратя.
И стадото замълча."
цитирай
8. bizcocho - Имаш какво да кажеш! Правиш го по ...
28.01.2009 13:09
Имаш какво да кажеш! Правиш го по изумителен начин!
Бори се да те чуят повече хора!
Таланта на "перо" ти е неоспорим!!!! Баснята заслужава популярност!!!
Без да си с претенций за писател,писателят живее в теб!!!!
цитирай
9. born - Поздравления за перфектната ан...
25.01.2013 23:20
Поздравления за перфектната аналогия !
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: valsodar
Категория: Лични дневници
Прочетен: 4854389
Постинги: 1694
Коментари: 18197
Гласове: 27344