Денят започна странно. С откъслечен спомен, за странен сън, след който обикновенно се търчи до най-близкият тото пункт, с твърдото убеждение, че този път птиченцето на щастието не само е кацнало на рамото ти, ами и гнезди за да те нацвъка с още по-приятни изненади, една от друга по-мечтани.
 Е , днес е понеделник, да не мечтаем чак толкоз, а да отидем да изкупим тежката си карма на водач на МПС пред КАТ. (18.12.2008 09:05 - Един Акт - една добра поличба. )
 Да, това бе основната ми задача за деня, да отида рано - рано в КАТ и с виновно изражение на лицето да призная всички свои смъртни грехове, откак съм взел книжка и са ме признали за правоспособен водач.
 7.30, чашата ароматно гръцко кафе е вече преполовена, навън започва лекинко да се развиделява, а аз поемам към КАТ с надеждата , че ще съм първи, чувствайки се леко неудобно , че ще вляза едва ли не с чистачките.
 Навлизам в кривите ниви и заледените улички към него, а пред мен с всяка следваща крачка, все повече и повече народ се тълпи в същата посока.
 Е, надявам се да съм поне сред първите и  да не чакам дълго, обнадеждавах се аз, до момента в който към потока от грешници не започнаха да се присъединяват и такива, с бутилки вода, храна за по три дни и дебели вестници, от типа на тия,  с които може да се отопляваш половин ден.
 Опп-аа, работата става дебела - се промъкна в съзнанието ми и ускорих крачка.
Подминах на свински тръс, някои по-бавно разкайващи се грешници и влязох във фоайето на КАТ.
Поглеждам информационното табло 7:56, а вътре народ, все едно Лили Иванова ще пее за последен път в живота си ??!
 Номерче ?!
 Номерче ??!
Ха, ето го автомата на късмета, Вашето печелившо число е 86 !
Не е зле, 86-та година бе първото ми влюбване, може и да е на добро , помислих си аз.
Прибирам номерчето и чета - Пред Вас са 59 чакащи ??!
 Мамка му и прасе, а бе тия хора да не са ги заключили от снощи тука бре, уж съм първи, а то една сватба народ вече чака пред мене ??!
 Както и да е, настаних се удобно и се загледах във филма "КАТ много Ви се радва".
"През настоящата година се очаква да загинат 900 човека" премина злокобният надпис през плазмата на екрана.
 Хм, мен ли имат впредвид ?!
Сега остана да ми препоръчат и погребална агенция и ол-инклузивът им ще е пълен !
Загледах се в реакцията на околните - пълен пас , само някои с наслаждение проследяваха каръшките катастрофи на червен светофар, показвани за утеха на тези чакащи за Акт в бус лентата.
 Каръци като мене, които са предпочели акта, пред мелето на Цариградско, където за да влезеш сутрин в средна лента, трябва да имаш психо-подготовката на камикадзе, от битката при Маршаловите о-ви на Втората Световна война.
 А че си бе, като на война на филма , бе си - гледаш колко много простотия човешка има на този свят, а подсъзнанието те кове подмолно - не минавай повече през този участък от града - Снимат те , мамка им и прасе !
 Дойде и заветния миг, да се явя пред създателя си, пардон наказателя си - гише No9. 
А там, една симпатична блондинка с уморен вид и тъжни очи.
Кой те натъжи мило ? 
 Ето ти моя акт, ето ти и моята лична карта, дано поне идиотската ми снимка на нея, те накара да се усмихнеш поне малко и да разведри денят ти !
 Компа чагърка, чагърка и изплюва загадъчната фраза - "Да се яви в стая 20 за справка ! "
А сега де, то стая 20 е банковия клон - пари ли ще ми дават, кредит ли ще ми рекламират или к"во ?!
Нареждам се на втората опашка за деня, иде ми реда и банковата служителка изпада в пълен потрес виждайки физиономията ми , идентична на тази на любезният лос.
- Вие ??!
- Ми , за справка някаква, знам ли ? Пратиха ме при вас !
- Ние справки тука не правим ,върнете се при тоя, който ви е пратил !

А бе знаех си аз, че с блондинката ще намерим доста общи неща за споделяне, но каква ли бе тайната на нашата връзка.
 Отново при нея , с още по-бодра физиономия ;
- Колежката ви от 20 гише ме изгони , да не би компа да бърка ?!
- А-а-а, щом от 20-то ви не щат, идете на 21-во гише !

Обръщам се и чета 21- "Видеоконтрол".
Опп-аа-а, ей ся се прочух като кинозвезда, кой знае колко мои фенове ме очакват вътре за автограф върху бланка, что начинается с имени "Акт".

Цап-царап, завлякох се на третата си опашка, а там бъкано с кинозвезди като мене.
Е, нямаха я моята ведра усмивка, но за сметка на това разказваха покъртителни истории, как GPS-а им отчитал , че са в правилната лента, а камерата на КАТ друго.
 Позаслушах се, с една леко-гадна тръпка в стомаха, опитвайки си да си спомня , колко пъти за изтеклите години съм минавал през снимачните площадки на КАТ и колко ли пъти съм им минал кастинга, че сега така трескаво да се нуждаят от персоната ми.
 За какво ли са ме номинирали, ша ли ми стигне кеша в джоба ( около 300 лв, от лоши предчуваствия ) или ще трябва да търся банкомат наблизо.
 Хм, а ако парите по сметка не стигнат, какво ли да заложа ?
Котки дали приемат ?
Давам котака за 50, а си го приемам обратно за 350 !
Добра сделка нали ?! Той Котьо винаги си пуска демо версията пред непознати, а после е среднощният отмъстител, черногъзият кошмар, продраното кресчендо и тихият вампир, впил ненадейно зъби в прасецът ви , докато се бръснете - от едната любов и закачливост котешка.

Чакам, чакам, чакам.
Опашката расте, с все нови и нови кинозвезди.
Понечвам да вляза, а вътре Сцила и Харбида.
Сцила от мъжки род, със шкембенце и строг вид, а Харбида в образа на тъщата , която те мрази и в червата си.
 Сцила изчезна с тежка походка, остана ми Харбида.
-Следващият !
-Ами-и-и, май съм аз ?! - оглеждам се с надежда , някой да препира за среща с Харбида, но явно шанса тоя път не е на моя страна.
- Дайте си призовката !
- Ама аз призовка нямам, никой досега не ме е призовавал ?
- ??!!!?
- Вижте, дайте да приключим по-бързо, готов съм да си платя за всички свои прегрешения , само кажете колко !
Поглед изпълнен с изненада и покруса се измести от мене и се впери в монитора.
Потракване.. 10 цифри.
Аха ЕГН-то ми.
Последва още по-гневно потракване, изместено от едно крайно настойчиво набиране на клавишни комбинации, след което Харбида ми върна документите с думите "Вървете си! "
- Моля, не ви ли трябвам за нещо, някъде няма ли ме на кадър ?! - запитах с нотка звездно разкаяние в гласа си.
- Вървете си !
Странно, а преди години, около 2-3, бившият ми хазяин с наслаждение, ми връчи призовка , която той бе разписал в мое отсъствие, след като срока за явяване по нея бе отдавна изтекъл, а на нея с мазно подчертан шрифт се четеше - За неявяване в посоченият срок, дължите глоба в размера на 100 лв."

Ай-де-е-е, съня почна да се сбъдва - До тук джакпот 100 лв. от съдбата + премия от изтекъл срок на Акт + ... отивам обратно на гише 9 и получавам разпечатка на която чета "нямате отнети контролни точки" - дължите 20 лева.
 Абе, за къде с тия 20 лева бре хора, аз се чудех дали ще мина тънко с 200, а вие за двайсет ми се притеснявате ?
 Платих и излязох щастлив.

"През настоящата година се очаква да загинат 900 човека"
А ако не загинат ?!
Ако просто се постараем да сме по-добри едни към друг ?!
И внимаваме повече, как се държим на пътя ?!
Какво ни пречи, а ?