Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.01.2009 12:43 - Пирин
Автор: valsodar Категория: Лични дневници   
Прочетен: 24446 Коментари: 21 Гласове:
2

Последна промяна: 29.04.2009 12:13


image 
Когато кучетата остареят, стават за смях на овцете.
Тази мисъл би се въртяла в главата на Пирин, ако някой можеше да я прочете.
А той бе полегнал уморено, досами един шипков храст и се наслаждаваше на утринните слънчеви лъчи, прогонващи росата от гърба му и звънта на чановете, разнасян от стадото в долината.
 Не си е работа да си стар, уж си ти същият, а нещо в теб ти пречи да си този, който помниш, че си.
Света бе малко по-избледнял от този, който го помнеше, но това може би се дължеше и на влошеното му зрение.
Не вижаше както преди, но и какво ли имаше да се гледа вече ?!
А той гледаше в дните на отминалият си почти живот, взираше се с надежда да види събратята си по котило, с които се боричкаше за място до топлият корем на майка си.
 Търсеше да види и ласката на стопанина си, когато го взе за първи път на ръце, като невръстно пале. Искаше да чуе отново веселата глъч на децата, които го гонеха по двора и през смях го дърпаха за опашката, а когато се умореше да бяга, гальовно му мачкаха ушите и почесваха по корема.
 Ех, как ги обичаше той тия мигове, как ги обичаше.
И всеки път, утринните слънчеви лъчи ги носеха със себе си и ги съживяваха в спомените му.
Помагайки му да забрави за миг болките в ставите, усещането, че тялото му вече е чуждо и Пирин вече не е онова страшилище от което се плашеха преминаващите покрай селото катуни, а се е превърнал в едно старо изпосталяло псе, чиято козина е събрала върху себе си всичките бодили на полето.

 Вида му бе станал като на пълен клошар и само пожълтелите му зъби, оголващи се леко при тихото му изръмжаване към овцете издаваха, че в него все още дреме една стаена и опасна сила.
 Сила стопяваща се със всеки изминат ден, но неговата си сила.
Тази с която на втората си година удави вълк, два пъти по-голям от него.
Въпреки скъсаното ухо в боя и почти прегризаният до кокал крак.

Затова го бяха кръстили и Пирин. 
Горд и непреклонен, признаващ единствено властта на слънцето над себе си.

 Страшният Пирин.

Сега това бе вече една забравена легенда и обект за насмешка от страна на овцете. 
Обзети единствено от мисълта как да се избутат една друга в борбата си за оскъдната паша, правещи се на слепи, за случващото се около тях, изключващи все повече и повече от съзнанието си, този който бе роден да ги пази.

 А той лежеше встрани в сянка, поемайки за последно дъхът на мащерка, маточина, жълт кантарион и всички омайни билки, що бяха се разтворили и те като него към слънцето, попивайки благодатта му.

 Неусетно почти, в букета от аромати, започна да се промъква и една кисела миризма. 
На гнило, на смърт.
Вълчата.
Те слизаха бавно от гората разделяйки се на две, обхождайки стадото от двете му страни.
Предвкусващи щедрият пир и надсмивайки се над неговата немощ.
А водача им бе един млад и арогантен три годишен вълк в разцвета на силите си.
Следван от останалите три вълка в глутницата, сред които и неговата вълчица, дребна, слабовата на вид, но с отворена паст наподобяваща усмивка.
 Горда от самеца си, надсмиваща се над света в упованието си на неговата дързост и сила.

Пирин се притаи.
Сниши се и стана почти невидим сред високата трева и лопена около него.
Изчакваше.
Изчакваше мига, в който водача щеше да влезе на разстояние три скока от него.
До там му бяха останали вече силите - три скока до границата деляща го между живота и смъртта.

За късмет , вятърът повяваше срещу него, а овчето спокойствие успя да заблуди напълно глутницата , в това че няма кой да я пази.

 Самоуверен водачът й се откъсна напред, за да получи лъвският си пай. Затича се надолу по урвата и таман да впие зъби във врата на най-тлъстата овца, нещо друго впи своите зъби в него.

 Нещо, което приличаше по скоро на плетеница от листа и тръни втъкани в масури от кал, отколкото на животно.
 Самоувереността мигом бе изместена от болката и наместо вкуса на чуждата кръв, водача започна да усеща в давещото си гърло своята собствена. Топла , гъста , кипяща с живот, напускаща тялото му.
Опита се да се извие встрани, да захапе, но натиска на впилият се във врата му Пирин, не отслабваше а се засилваше. Конвулсивно.
 
Така и ги намериха привечер овчарите.
Вкочанени.
Вкопчени един в друг.
Вълкът с изплезен встрани от оголените му зъби език и оцъклен поглед, а Пирин отпуснат до него, досущ като заспал.
Поел по пътя на залязващото слънце, повелителят на върховете.

 




Гласувай:
2



1. krassko - Страхотен разказ.
27.01.2009 12:55
Поздрави !
цитирай
2. bizcocho - Колко нежност има в думите ти!Колко ...
27.01.2009 13:06
Колко нежност има в думите ти!Колко обич лъха, от разказът ти, към кучетата!Благодаря ти,че накара сърцето ми да бие по-силно,четейки написаното от теб!Дори и в тъжният край на историята си вложил много топла обич!
Топло сърце си,валсодар!
Да го стопля и денят ти!
цитирай
3. gothic - Трогателен разказ и достойна см...
27.01.2009 13:12
Трогателен разказ и достойна смърт. Така умират само корави мъжкари. без значение хора или животни....
цитирай
4. reffina - Ето те !!!!!!!!
27.01.2009 13:14
Ето те !!!!!!!!
цитирай
5. kasnaprolet9999 - Много хубав разказ
27.01.2009 13:45
До като го четях все едно бях там, направи си медитирах върху него. Спомних си за фразата-Прави каквото трябва, пък да става каквото ще. Така трябва да живеем и ние, да не предаваме общочовешките ценности, да бъдем отговорни.
цитирай
6. valsodar - Стана нещо интересно
27.01.2009 13:49
Много рядко, когато пиша за нещо съм там, където се развива действието.
Е, този път бях.
И още не мога да се отърся от спомена за него.

Радвам се, че ви е харесало и на вас, това малко пътешествие :)
цитирай
7. bizcocho - И ходиш сам, а?Но нали го споделяш ...
27.01.2009 14:15
И ходиш сам,а?Но нали го споделяш после с нас..та ти е простено :Р :)
цитирай
8. анонимен - Майсторски описан жив разказ
27.01.2009 14:16
Разплаках се от описанието на позната ми случка.
Поздрави за силният и стински разказ ! Благодаря !
цитирай
9. valsodar - Уф, най-сетне му качих и снимката на дзвера
27.01.2009 23:58
Измъчих се докато го открия и два пъти повече, докато я кача.
Явно е имало съпротива от страна на вечните ловни полета ?
цитирай
10. bizcocho - :))))))
28.01.2009 00:14
Поздравления за резултата на усилията! Подсилва , тъй живия разказ ! От очите му гледа умората...с очите си разказва описаното от теб! На мен лично много ми хареса!:))
цитирай
11. evrazol - Взех разказа за продължение
28.01.2009 11:16
на един друг пост - http://valsodar.blog.bg/viewpost.php?id=274297

и ми стана малко сложно, но за това не си крив ти.
Време е да се разпусне стадото...
цитирай
12. valsodar - Да ти кажа и аз си мислех за това.
28.01.2009 11:17
Има някаква странна връзка между двете, но... не мога да я хвана в цялост все още.
Като се избистри още малко ще я пусна да видим, как ще се получи :)
цитирай
13. bizcocho - evrazol ,. valsodar
28.01.2009 14:17
Не я търсете!:)Оставете красотата и верноста чисти,защото заплете ли се другото ще изчезне:)
Нима наистина вярвате ,че във връзката която търсите, Пирин ще съществува,такъв,какъвто е?
цитирай
14. valsodar - A , на Пиринчо, лека му пръст
28.01.2009 14:46
С Еврозола се питаме, а какво стана с овцете ? :)
Дали не проведоха вече първите си демократични избори, коя от тях да ги пази от вълците ?
цитирай
15. evrazol - Точно така се питаме
29.01.2009 09:00
Но съм сигурен, че в кабинета на демократично избраната, на стената зад бюрото, ще стои портрета на ... Пирин
цитирай
16. palisandar - Овчар/и някъде зад декора броят ...
29.01.2009 11:04
Овчар/и някъде зад декора броят овцете.
цитирай
17. valsodar - :)
29.01.2009 11:18
Една преброят - една изядат , като я отмятат в тефтера "Удушена от вълците" :)
цитирай
18. palisandar - )))
29.01.2009 11:21
Което обезмисля някак служенето на Пирин !
цитирай
19. valsodar - Някои живеят по призвание
29.01.2009 11:23
Някои живеят по призвание, а други по инерция - това е което отличава Пирин от овцете :)
цитирай
20. palisandar - А трети с апетит за череши !
29.01.2009 12:14
А трети с апетит за череши !
цитирай
21. bizcocho - palisandar
29.01.2009 13:17
аааа и вълците са в пиесата:)))))))току се завъртят:))и ако отмъкнат-отмъкнат,ако ли не в гората и на изчакване:)))))))
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: valsodar
Категория: Лични дневници
Прочетен: 7387353
Постинги: 1738
Коментари: 18276
Гласове: 27878
Архив