Постинг
31.01.2009 14:48 -
Horror story II - Снежанка.
Автор: valsodar
Категория: Лични дневници
Прочетен: 4542 Коментари: 18 Гласове:
Последна промяна: 29.04.2009 12:08
Прочетен: 4542 Коментари: 18 Гласове:
0
Последна промяна: 29.04.2009 12:08
Снежанка.
Снежанка.
Кръстиха я така, защото дойде на този свят с първият сняг за годината.
Пухкав, искрящ, сипещ се тихо, обрисуващ чудни фигури и каращ те да мечтаеш.
И Снежанка израстна в мечти.
За рицарят на бял кон, който един ден щеше да дойде в животът й и да я отведе със себе си , в света в който мечтите бяха действителни.
Свят, който всеки ден следеше притихнала, със затаен дъх, от прозорецът на малкият екран хвърлящ феерични сини отблясъци в стаята й.
Свят с приказни истории, свят на трагична любов, разбити мечти и чудодеен хепи енд.
Така и порастна.
В него си свят, с героите носещи екзотични и топли имена. Страдайки заедно с тях, изпитала първият любовен трепет и разочарование чрез тях , почти както в разказаните им истории.
И все се взираше, вечер преди лягане през прозореца.
Чакаше.
Чакаше рицарят на бял кон.
- Е, може и да дойде в някоя лъскава спортна лимузина, кой ще ти пусне човек на кон да се разхожда из града - мислеше си тя и притискаше личице до прозореца.
А когато, стъклото съвсем се запотеше от дъхът й, рисуваше върху него лицето на приказният си любим, усмихнато ведро и с очи гледащи те честно и прямо сякащ казващи :
- Аз съм този, който ще остарее с теб.
- Аз съм този, който ще е винаги до теб, когато ти е зле и ще държа ръцете ти в моите. Ще те милвам нежно по косите, а когато болката си отиде завинаги, ще те целуна нежно за лека нощ и ще заспя прегърнал те до тебе.
Срещна го почти случайно.
Една вечер, на излизане от дискотеката, кикотейки се до припадък от закачките на приятелките си, хвърляйки скришом поглед в посоката на присмеха им.
И го позна.
По лъскавата лимузина, досущ като на филмите, с цвета в който винаги бе мечтала да е - сребристо изкушение, с гланц примамващ те да го докоснеш с ръка.
Приближи се като хипнотизирана до нея и в тоя момент стъклото плавно се спусна надолу, откривайки лицето на нейният принц.
С лека процеждаща се усмивка, в крайчето на устните му и с очи които я разголиха изцяло. Пронизващи я като свредел, с поглед достигащ и до най-скритите кътчета на душата й.
Попита , иска ли да я повози ?
Снежанка не се замисли нито за миг, поизчерви се, кимна и влезе.
Нейният рицар.
Срещна го.
Сега той беше нейн, а тя негова.
Изцяло.
Досущ, като в приказните истории, но това бе нейната история, мечтата в която бе израсла.
Мечта превръщаща се в действителност.
Не се и замисли когато той я заведе в дома си.
Не се поколеба пред това което последва.
Отдаде му се изцяло, въпреки болката и припряната му грубост, която я причини.
Та това бе рицар, а рицарите са преди всичко Мъже. Груби, рядко миришещи приятно, разхвърляни и дори цинични. Такива са мъжете, нали ?!
На сутринта, докато се обличаше, той я попита как се казва.
- Снежанка - плахо отвърна му тя, изчервявайки се от глупавото си име , с което я бяха нарекли.
- Снежанка значи ? - отвърна и той. - Ей тука мило, имам малко снежец, какво ще кажеш да се позаскрежим малко и двамата, а ?
Тя бе само чувала за тези неща, никога нито ги бе виждала, нито си бе представяла какво е да ги опиташ.
Усещането бе фантастично.
Сякаш всичките й сетива избухнаха в зрелищен фойерверк, запращайки я с неистова сила в другият свят. Света на фантазиите , свят в който си бог.
Свят, в който можеш да летиш без да имаш крила.
Свят, в който цветовете се сменяха един с друг в приказен калейдоскоп и всеки от тях ти рисуваше история една от друга по-омайни. Свят на екстаз, вдъхновение и безтелесна лекота.
Светът на ангелите, що бяха слезли от небесата, за да я срещнат с нейният принц.
И той бе нейн, месеци подред.
Дни на страст и екстаз, в света на белият ангелски прашец, сипещ се като снежинки, за поредната пътечка, отвеждаща я в света на мечтите й.
До един ден, когато съзря рицарът си с друга.
По млада и по-красива от нея, без сенки под очите и без отнесеният й вид, който бе придобила от вслушването си в песента на ангелите.
Разплака се, разгневи се, понечи в изблик на ярост на го удари , но...
В мига в който посегна към него, нейният рицар вече го нямаше.
На негово място се бе появил Злият.
- Парцал, да се разберем веднъж за винаги ! Така, твоята няма да я бъде , всичко се плаща, време ти е да си платиш за дозите.
- Ама аз, ама ти, ама нали... ? - през сълзи се опита да изхлипа въпросът си тя , но в отговор срещаше само нови удари по тялото си и болка изгаряща я отвън и отвътре.
Отвън, от сипещите се шамари, юмруци и ритници по тялото й, а отвътре - от рязяждащият тялото и глад, за новата среща с ангелската благодат.
Благодат, към която тялото и бе привикнало неусетно, а сега я разкъсваше от вътре, като с огнени щипци, крещейки й - Съгласи се, направи каквото ти казва, на нас ни е нужен този ангелски прах.
И тя се съгласи.
Затвори дълбоко в себе си, момичето което се взираше през прозореца и стана жената, която всеки можеше да пожелае.
За каквото и да е, когато й да е било, както и да е... само и само за да има своята малка пътечка, по която да избяга от света на Ужаса, в който се бе отзовала.
Пресметливият цинизъм и помогна да издигне стена в себе си, стена зад която да скрие уплашеното малко дете, хлипащо от ужас в нощта.
Дете, чийто приказен свят бе заменен от кошмара на съществуванието.
Тя спря да живее, спря да мечтае - тя само съществуваше.
Употребявана , бита и унижавана, тресяща се от вътрешният си глад, пречупващ волята й и изтривайки все повече и повече от мечтите й.
До денят, в който една стара жена не я срещна по пътя си и не се взря в очите й.
Прочитайки в тях, целият път който бе изминала дотук и съзряла детето, криейки се уплашено в краят му.
С треперещи ръце, тя и подаде една ябълка, която забърса в скута си.
Ябълка с една капчица от сълза, отроила се неусетно върху нея.
Снежанка се прибра, като по пътя не смееше да отхапе от ябълката, а само се взираше в сълзата върху нея. Сълза пречупваща като приказна сфера света около нея, отмиваща в отблясъците си, грозното що бе насъбрала душата й.
Разплака се и взе последната си доза.
Прегърнала ябълката, която щеше да я върне там, където започна приказката.
А навън тихо се сипеше сняг.
Пухкав, искрящ, сипещ се тихо, обрисуващ чудни фигури и каращ те да мечтаеш.
Снежанка.
Кръстиха я така, защото дойде на този свят с първият сняг за годината.
Пухкав, искрящ, сипещ се тихо, обрисуващ чудни фигури и каращ те да мечтаеш.
И Снежанка израстна в мечти.
За рицарят на бял кон, който един ден щеше да дойде в животът й и да я отведе със себе си , в света в който мечтите бяха действителни.
Свят, който всеки ден следеше притихнала, със затаен дъх, от прозорецът на малкият екран хвърлящ феерични сини отблясъци в стаята й.
Свят с приказни истории, свят на трагична любов, разбити мечти и чудодеен хепи енд.
Така и порастна.
В него си свят, с героите носещи екзотични и топли имена. Страдайки заедно с тях, изпитала първият любовен трепет и разочарование чрез тях , почти както в разказаните им истории.
И все се взираше, вечер преди лягане през прозореца.
Чакаше.
Чакаше рицарят на бял кон.
- Е, може и да дойде в някоя лъскава спортна лимузина, кой ще ти пусне човек на кон да се разхожда из града - мислеше си тя и притискаше личице до прозореца.
А когато, стъклото съвсем се запотеше от дъхът й, рисуваше върху него лицето на приказният си любим, усмихнато ведро и с очи гледащи те честно и прямо сякащ казващи :
- Аз съм този, който ще остарее с теб.
- Аз съм този, който ще е винаги до теб, когато ти е зле и ще държа ръцете ти в моите. Ще те милвам нежно по косите, а когато болката си отиде завинаги, ще те целуна нежно за лека нощ и ще заспя прегърнал те до тебе.
Срещна го почти случайно.
Една вечер, на излизане от дискотеката, кикотейки се до припадък от закачките на приятелките си, хвърляйки скришом поглед в посоката на присмеха им.
И го позна.
По лъскавата лимузина, досущ като на филмите, с цвета в който винаги бе мечтала да е - сребристо изкушение, с гланц примамващ те да го докоснеш с ръка.
Приближи се като хипнотизирана до нея и в тоя момент стъклото плавно се спусна надолу, откривайки лицето на нейният принц.
С лека процеждаща се усмивка, в крайчето на устните му и с очи които я разголиха изцяло. Пронизващи я като свредел, с поглед достигащ и до най-скритите кътчета на душата й.
Попита , иска ли да я повози ?
Снежанка не се замисли нито за миг, поизчерви се, кимна и влезе.
Нейният рицар.
Срещна го.
Сега той беше нейн, а тя негова.
Изцяло.
Досущ, като в приказните истории, но това бе нейната история, мечтата в която бе израсла.
Мечта превръщаща се в действителност.
Не се и замисли когато той я заведе в дома си.
Не се поколеба пред това което последва.
Отдаде му се изцяло, въпреки болката и припряната му грубост, която я причини.
Та това бе рицар, а рицарите са преди всичко Мъже. Груби, рядко миришещи приятно, разхвърляни и дори цинични. Такива са мъжете, нали ?!
На сутринта, докато се обличаше, той я попита как се казва.
- Снежанка - плахо отвърна му тя, изчервявайки се от глупавото си име , с което я бяха нарекли.
- Снежанка значи ? - отвърна и той. - Ей тука мило, имам малко снежец, какво ще кажеш да се позаскрежим малко и двамата, а ?
Тя бе само чувала за тези неща, никога нито ги бе виждала, нито си бе представяла какво е да ги опиташ.
Усещането бе фантастично.
Сякаш всичките й сетива избухнаха в зрелищен фойерверк, запращайки я с неистова сила в другият свят. Света на фантазиите , свят в който си бог.
Свят, в който можеш да летиш без да имаш крила.
Свят, в който цветовете се сменяха един с друг в приказен калейдоскоп и всеки от тях ти рисуваше история една от друга по-омайни. Свят на екстаз, вдъхновение и безтелесна лекота.
Светът на ангелите, що бяха слезли от небесата, за да я срещнат с нейният принц.
И той бе нейн, месеци подред.
Дни на страст и екстаз, в света на белият ангелски прашец, сипещ се като снежинки, за поредната пътечка, отвеждаща я в света на мечтите й.
До един ден, когато съзря рицарът си с друга.
По млада и по-красива от нея, без сенки под очите и без отнесеният й вид, който бе придобила от вслушването си в песента на ангелите.
Разплака се, разгневи се, понечи в изблик на ярост на го удари , но...
В мига в който посегна към него, нейният рицар вече го нямаше.
На негово място се бе появил Злият.
- Парцал, да се разберем веднъж за винаги ! Така, твоята няма да я бъде , всичко се плаща, време ти е да си платиш за дозите.
- Ама аз, ама ти, ама нали... ? - през сълзи се опита да изхлипа въпросът си тя , но в отговор срещаше само нови удари по тялото си и болка изгаряща я отвън и отвътре.
Отвън, от сипещите се шамари, юмруци и ритници по тялото й, а отвътре - от рязяждащият тялото и глад, за новата среща с ангелската благодат.
Благодат, към която тялото и бе привикнало неусетно, а сега я разкъсваше от вътре, като с огнени щипци, крещейки й - Съгласи се, направи каквото ти казва, на нас ни е нужен този ангелски прах.
И тя се съгласи.
Затвори дълбоко в себе си, момичето което се взираше през прозореца и стана жената, която всеки можеше да пожелае.
За каквото и да е, когато й да е било, както и да е... само и само за да има своята малка пътечка, по която да избяга от света на Ужаса, в който се бе отзовала.
Пресметливият цинизъм и помогна да издигне стена в себе си, стена зад която да скрие уплашеното малко дете, хлипащо от ужас в нощта.
Дете, чийто приказен свят бе заменен от кошмара на съществуванието.
Тя спря да живее, спря да мечтае - тя само съществуваше.
Употребявана , бита и унижавана, тресяща се от вътрешният си глад, пречупващ волята й и изтривайки все повече и повече от мечтите й.
До денят, в който една стара жена не я срещна по пътя си и не се взря в очите й.
Прочитайки в тях, целият път който бе изминала дотук и съзряла детето, криейки се уплашено в краят му.
С треперещи ръце, тя и подаде една ябълка, която забърса в скута си.
Ябълка с една капчица от сълза, отроила се неусетно върху нея.
Снежанка се прибра, като по пътя не смееше да отхапе от ябълката, а само се взираше в сълзата върху нея. Сълза пречупваща като приказна сфера света около нея, отмиваща в отблясъците си, грозното що бе насъбрала душата й.
Разплака се и взе последната си доза.
Прегърнала ябълката, която щеше да я върне там, където започна приказката.
А навън тихо се сипеше сняг.
Пухкав, искрящ, сипещ се тихо, обрисуващ чудни фигури и каращ те да мечтаеш.
В Малко Чукундурово
Балканци - Марш на 34-ти Троянски полк
Великденските истории според четирите ев...
Балканци - Марш на 34-ти Троянски полк
Великденските истории според четирите ев...
Съдбата на Снежанките в Чалгария...:(
цитирайТова е светът в който живеем - с черен контур за контраст.
От нас зависи кои краски ще са повече в него, розовите, черните или тези , които ние ще нанесем с присъствието си.
цитирайОт нас зависи кои краски ще са повече в него, розовите, черните или тези , които ние ще нанесем с присъствието си.
Прав си, Радо, зависи. Но и от всеки човек си зависи в какви цветове ще е оцветен неговия собствен живот, нали?
цитирайВсеки твори сам собственият си живот, а според силата си внася и липсващите нюанси в този на околните.
Животът е пъстър калейдоскоп, в който не знаеш, какво ли лъскаво стъкълце ти е отредила съдбата за днешният ти ден.
Може да е лазурно синьо, през което кристално ясно да виждаш около теб, може да е мечтателно розово, а може и опушено сиво през което нищо да не видиш :)
Въпрос на взор :)))
цитирайЖивотът е пъстър калейдоскоп, в който не знаеш, какво ли лъскаво стъкълце ти е отредила съдбата за днешният ти ден.
Може да е лазурно синьо, през което кристално ясно да виждаш около теб, може да е мечтателно розово, а може и опушено сиво през което нищо да не видиш :)
Въпрос на взор :)))
Друже, от нас зависи как ще се казва Родината ни, каква ще бъде Снежанка в утрешният ден!
valsodar ,
Прощавай приятелю, зная че и тази Снежанка я има......но аз ще си помня старата!
Не се цупи, де :)))
цитирайvalsodar ,
Прощавай приятелю, зная че и тази Снежанка я има......но аз ще си помня старата!
Не се цупи, де :)))
Просто, им дойде времето на страшните приказки срещу лека нощ да бъдат разказани.
За да се събудят някои от съня си.
Но, след лошото си идва и доброто, а ето ти и една малко по-весела история от преди доста време, но актуална и днес :)
http://valsodar-valsodar.blogspot.com/2008/08/blog-post_21.html
Да взема да й сложа и картинка ли ?!
Тъй и тъй съм го подкарал днеска на шаренко... :))
цитирайЗа да се събудят някои от съня си.
Но, след лошото си идва и доброто, а ето ти и една малко по-весела история от преди доста време, но актуална и днес :)
http://valsodar-valsodar.blogspot.com/2008/08/blog-post_21.html
Да взема да й сложа и картинка ли ?!
Тъй и тъй съм го подкарал днеска на шаренко... :))
Давай...
цитирайне можах да коментирам там....
цитирайВалсодар,картинките са си много на място и добре подбрани.Те само подсилват и без това доста силния текст. Една жестока истина,една неизмислена реалност е разказът ти!
В днешния жесток и корумпиран свят в който Богът са парите,а дрогата е най-верният им другар,твоят разказ има своята висока стойност,не само като тематика.Разказът ти е и доста добре написан!Казвам доста добре,а не перфектно,защото понякога ми е неудобно,да давам такива оценки,тъй като аз не съм професионален критик,но вярвай ми винаги със задоволство съм поглеждала когато нещо на което съм дала висока оценка в себе си,получи потвърждението и от специалисти. :)))))
Поздравявам те за този разказ!!!
цитирайВ днешния жесток и корумпиран свят в който Богът са парите,а дрогата е най-верният им другар,твоят разказ има своята висока стойност,не само като тематика.Разказът ти е и доста добре написан!Казвам доста добре,а не перфектно,защото понякога ми е неудобно,да давам такива оценки,тъй като аз не съм професионален критик,но вярвай ми винаги със задоволство съм поглеждала когато нещо на което съм дала висока оценка в себе си,получи потвърждението и от специалисти. :)))))
Поздравявам те за този разказ!!!
да вземеш да ни "светнеш" как да пускаме коментари там, където се подвизаваш, викам аз :)))
цитираймахнах част от антиспам защитите, сега трябва да е ок ?
под постнга има линк за коментар - през него
цитирайпод постнга има линк за коментар - през него
Можеше и по-добре, то кога ли не може, но ... днес съм на половин батерия и..толкова се получи :)
За картинките заслуга има и Тинич, последните две тя ми ги прати, да й се ненадява човек на меланхоличната колекция от фотоси :)
ПП Трогнат съм
цитирайЗа картинките заслуга има и Тинич, последните две тя ми ги прати, да й се ненадява човек на меланхоличната колекция от фотоси :)
ПП Трогнат съм
Kogato bjah malka sama se krastih s tova ime, haresvah mnogo tazi prikazka. Az imah kasmet da sre6na moja prinz, moje bi za6toto me4tite mi biaha realni, az me4taeh samo za ljubov i ni6to materialno kam neja.
цитирайГледала си със сърцето, затова и си открила мечтата си в реалният живот :)
Дай Боже повече тякива зрящи, сред нас ! :)))
цитирайДай Боже повече тякива зрящи, сред нас ! :)))
Много неща в живота можем да направим по-добре! Дори и твоята героиня е можела да осмисли по-добре това нейно трепетно желание.Мечтата и е нормална и напълно човешка,но пожлекла се по течението на "общата"мода,тя е акцентирала на мисълта си "с какво ,как ще дойде нейният принц",а не какъв точно принц иска,а това не е маловажно!Точно този нюанс в мечтата и,проваля самата мечта.Остава безмисловна пред силното си желание да е обичана от някого,но...от някого,който и да е той без да се замисли за различията в отделните хора.Без да потърси в себе си,кои качества на даден мъй биха я направили щастлива,без да се опита да разбере:А какви качества притежава срещнатия случайно мъж.
Една необмисленост,следва втора такава...и края е неизбежен,а за жалост при нея и фатален може би!:)
цитирайЕдна необмисленост,следва втора такава...и края е неизбежен,а за жалост при нея и фатален може би!:)
Както и тъжно!!! Като милата ни, родна действителност...
И като си помисля, колко цветя се стъпкват в калта... тръпки ме побиват!
Поздравления за постинга! :)
цитирайИ като си помисля, колко цветя се стъпкват в калта... тръпки ме побиват!
Поздравления за постинга! :)
17.
samotnata40 -
****
01.02.2009 09:05
01.02.2009 09:05
прочитайки написаното от теб се сетих за тази песен
http://www.youtube.com/watch?v=GNqNyi-9C9k
цитирайhttp://www.youtube.com/watch?v=GNqNyi-9C9k
и тъжно....
цитирайВашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 27880
Блогрол
1. най-доброто до тук
2. Овчи хроники
3. Техническо прекъсване
4. Воаяж
5. Пирин
6. Любовен демон
7. Разговори с Мефистотел
8. Адвокат на Дявола
9. Лечителят
10. Весела
11. Звезден прах
12. Horror story
13. Генетичен пират
14. Аз Пенсионерът
2. Овчи хроники
3. Техническо прекъсване
4. Воаяж
5. Пирин
6. Любовен демон
7. Разговори с Мефистотел
8. Адвокат на Дявола
9. Лечителят
10. Весела
11. Звезден прах
12. Horror story
13. Генетичен пират
14. Аз Пенсионерът