Ех бедни ми Апостоле, по-добре да не се бе раждал никога, за да не буниш напразно племето робско  !  Племе, което отдавна се е отрекло от тебе и само веднъж в годината чества обесването ти. За да е сигурно, че си нейде в земята заровен, че няма да се родиш отново и да го караш да се чувства гузно и виновно в робската си същност, от която то не може нивга да избяга.
 Ние нямаме нужда от теб и никога не сме я имали.
Не слушай тези които те величаят днес, защото още утре те ще са забравили , че са българи целувайки задника на по-силният независимо чий е той.
 Отвърни завинаги очи от робите, що неуспешно се опита да пробудиш за свободата им и ги остави на съдбата им, която сами са си отредили.
 Ти не си за нашият свят, тук няма място за хора като тебе.

Вечна ти памет.

До края на днешният ден, а утре всички ние отново ще те забравим.
За да се стреснем от делото ти след още една година и пак да заспим спокойни, че вече хора като теб не се раждат.

И няма как да се родят !