"Те не са лоши... Просто са безсилни" - реплика, която ме връща към събития , на които скоро ще им честваме 76 години от настъпването им.
 5 Март 1933 година, една знаменателна дата, променила завинаги историята на 20-ти век - идването на нацистите на власт.
 Избрани от хора, които не са били лоши, а просто безсилни в избора си.
Предпочели Месията, повярвали на демагогията му, доверили се на правотата му.
Отрекли се доброволно от свободата си, наблюдаващи безучастно как се отнема тя от тези, които се борят да  я отстоят.
 А първата крачка към отнемането на личната свобода е Цензурата.
Дали някой ще цензурира словото ти, чрез подмяната му с угодно нему или ти ще се самоцензурираш воден от страха си да не настъпиш по мазола силният - има ли някакво значение, след като крайният резултат е един и същ ?
 Без свобода на Словото, може ли да има свобода на Избора ?!
И има ли избор, след като няма алтернатива пред нас ?!
Има !
И той е , да продължим напред.
Да отстояваме ценностите в които вярваме, да останем верни на себе си и на идеалите, които досега са ни движили напред.
 И ако няма вече на кого да вярваме, поне да запазим вярата в себе си, че можем да се променим към по-добро, да надделеем над злободневните изпитания , които ни поднася живота и .. да продължим изправени напред.
 Не превити под бремето на страховете и съмненията си, не нагъзени в стойка подходяща за употреба, уповавайки се на човечността на демагога, отнел  изборът ни с користните си обещания , а изправени.
 Защото, само когато човек е изправен той може да крачи напред по Пътя си.
 Към бъдещето което го очаква, към съдбата която сам той си отрежда и реализира.
 Без да чака друг да му каже кое е правилно и кое не,, без да губи себе си.
Оставайки човек, дори и за кратко.