Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.02.2009 12:01 - Аквамарин
Автор: valsodar Категория: Лични дневници   
Прочетен: 2158 Коментари: 5 Гласове:
0

Последна промяна: 25.02.2009 14:55


 Странни същества сте хората, странни и необясними.
Наблюдаваме ви от зората на създаването ви и въпреки това не можем да ви разберем.

Раждате се свободни за живота, а избирате робството на сигурността в ежедневието.
Дори и тя да ви носи беди и нещастия, вие пак ще я изберете пред страха да бъдете себе си.

Мечтаете за свободата, а нямате силата да я приемете.
Цял живот търсите себе си, а в редките мигове в които се откриете, бягате ужасени от видяното.

Искате истината, но не и когато истината се отнася за вас.
Обичате да говорите, но повече обичате да слушате собственият си глас, отколкото думите на другите до вас.

Покорявате и унищожавате, за да се почувствате творци на вашият свят, но може ли да е съзидателно разрушението, което носите със себе си.
Готови сте да промените всичко около вас, но нищо вътре във вас.
Не спирате да търсите, а когато откриете търсеното с лекота го захвърляте и забравяте.

Странни сте.
Самоопределяте се като социални същества, а животът ви преминава в самота.
Затворени в себе си, прогонващи всеки, който се допре до вашата истинска същност.
Страхувате се от всичко, но най-много се страхувате от самите себе си. За да не откриете забравеният спомен, за това какво е било когато сте били свободни. За времето в което е нямало въпроси, поради това, че сте носили отговорите им в себе си.
Преди да забравите какво е да си Човек и да се отречете от мирозданието.

Странни сте.
А ние ви наблюдаваме.
Отстрани, без да ви се натрапваме.
Така , както сме го правили винаги досега.
image
Опитваме се, да ви покажем безграничният простор на океана пред вас , а вие отстъпвате ужасени пред мощта му.
Желаем да ви дадем от нашата свобода, но вие се ужасявате от мисълта, че може да сте истински свободни и бягате обратно в клетката, която вие сте си сътворили.
Искаме да ви кажем, че ви обичаме , дори и такива каквито сте, а вие... вие все още не искате да ни чуете в глухотата си, приели себе си за венецът на природата.

Заради греха на първата маймуна, взела пръчка в ръката си, за да удари с нея другата маймуна.
С гордост нарекла я оръдие на труда и открила словото, за да се похвали и пред другите маймуни.
Маймуни, заменили храната за да живеят, с живота за да се хранят.
Унищожителни в еволюцията си, но въпреки попитото зло не спиращи да се питат - Кой съм аз ?
Да търсят себе си и в самият си край, да се откриват.

"Аз" - отнел ви възможността да сте част от групата, от обществото , от мирозданието изпълнено с живот около вас.
Гледащи с надежда към звездите, неосъзнали че звездите светят истински единствено, когато са вътре във вас.
Опитващи се да докоснат бога, без да погледнат в себе си, където той винаги е бил.
Където и ще бъде.
Когато имате нуждата от него и го пробудите за живот в живота ви.

Странни сте.
Но, тази ваша странност, не е подсъдна или укорителна.
Та вие сте деца.
Деца на мирозданието, които наблюдаваме от зората на раждането им.
И с които понякога говорим.
Когато могат да ни чуят.





Тагове:   Аквамарин,


Гласувай:
0
0



1. анонимен - Чудесен постинг!
25.02.2009 12:10
но виж на първа, че е по-важно на коя кучетата серат или ядат папуците на стринка й, или на поетЪт хензелски тъпото стихо, впрочем, вчера денис пусна едно такова. А да си спомняш някога поет да е бил на първа?
или че още виси оня скапан янчев с мазната мутра...
или тъпака злика, който от чекии грам мозък няма?
списъкът на помията е дълъг като ламанша
цитирай
2. sowhat - анонимен
25.02.2009 12:19
моето куче е много важно какво яде, въобще не го пипай. :))

наистина е страхотен поста ти валсодаре, тука ще се съглася с анонимника ))))
цитирай
3. snezhi - Браво!
25.02.2009 12:23
Добре формулиран пост със смисъл и послания. =)
цитирай
4. sand - Най-доброто за деня,
25.02.2009 12:41
и от сума ти време насам!
поздрави VALSODAR! :-)))

пуснах постинг за подкрепа
цитирай
5. valsodar - Честно казано
25.02.2009 13:04
за мен е по-важно разказа да остане във вас, а не да се пъчи в в измислена рубрика налагаща неясен вкус на неопределима аудитория.

Изборът вече е сторен, и то от вас самите.
За мен това е по-важното.

Радвам се, че това което е казано, ви е накарало да се замислите , така както и мене, когато го чух :)
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: valsodar
Категория: Лични дневници
Прочетен: 4937043
Постинги: 1697
Коментари: 18201
Гласове: 27364