147 533 - толкова постинги трябваше да има в блога ми , ако благодарях поименно на всеки един влизащ в него. 
   Кошмарно.
 А може би , преди да ме приберат санитарите щях да вляза в рекордите на Гинес ?

Кой знае ? 
Аз , не.

Мисля си за нещо друго в момента, нямащо нищо общо с казаното до тук. Мисля си за моите истини, за тези които ще си останат само за мен. 
  Защото си има истини и истини. 
Има общоприети истини. Има общовалидни истини. Има и наложени насила истини, но... не знам защо, човек помни най-дълго и пази с най-голяма страст... изстраданите си истини.

 Тези , които е проумял по път болезнен, в мигове на самота, когато е нямало кой да му подшушне верните отговори. И точно тези истини, които са ни най-свидни на сърцето са същите тези, от които бягаме съзнателно в живота си. Отказвайки да ги приемем, надявайки се, че просто са част от заблудите ни.

 Истината ще ви направи Свободни !

А някой питал ли ни е преди това, дали искаме да сме такива ?

Ние сами си се питаме. Наведе ме на неква абстракция. Мисля си че докато говорим на другите в същност говорим на себе си. Дали това е признак на добро здраве незнам, но идвам тук щото си говориш сам.Че си и спориш сам както е видно. И ме кефи като побеждаваш в тия спорове. Колкото до истината - незнам някого да е направила свободен. Тва си е форма на зависимост, като всичко останало.