Лесно е човек да се отчае, виждайки събитията , които се развиват в държавата ни с всеки един ден. И именно поради това, му става едно ведро на сърцето и леко на душата, когато види нещо красиво и обнадеждаващо.
 Дори и това да е, едно малко момиченце, застанало с флейтата си на входа на хипермаркет и свирещо на нея "Хубава си моя горо"
 Песен, която те стъписва с негата по изгубеният ни земен рай.
Флейта, звучаща като водопад на горски ручей, със звуци тихо прокрадващи се между стените на безличието и отекващи дълбоко в сенките на здрача.
 Момиченце, слабичко и нежно като финната сребърна флейта в ръцете му, дошло сякаш от един друг свят, свят изгубен в забързаното ни ежедневие и страховете ни нощем, как ще посрещнем злото на новият ден.
 Красота, разливаща се плавно, на пластове, оцветяваща в пролетни краски всичко по пътя й.
 Искрица Надежда.