Днес бях почнал да пиша една историйка за циганина Спиридон. Получи се добре, даже ме и разсмя, но... кофти софтуер, скапан хардуер и историята отиде във вечните ловни полета де всичко е ток и жици.

 Е, какво пък толкоз ? Може пък съдбата да е решила , че е добре да си начеша собствената си краста, но е пожалила читателите на блога ми , си рекох аз и не зажалих за изчезналата история от екрана.

 А бе добра, даже и на мен си ми хареса, но както и да е - след като е казано, че не е е редно да види бял свят, то явно няма да го види.

 А Спиридончо за малко го видях. 
 С неговата си му съдба. 
 Що пък точно Спиридон ? 

 Може би , защото баща му бе мъртвешки пиян на изписването му, и изфъфленото Спиртомор, бе чуто като Спиридон от сестрата , записваща новородените в дневника ?

 Интересна съдба има наш Спиридончо, дори и комична в усвояването на тайните нинжа умения на клана, за сваляне на жици под напрежение.

Да влачиш в ръка високоволтов кабел по мокра поляна , малцина джедаи посветени в силата могат да се похвалят с подобни умения и то ако са останали живи за да разказват, а то над наш Спиридон, сякаш самият Господ Бог лично бдеше или поне някоя негова по-мургава реинкарнация.

 Както и да е, няма да ви отегчавам повече с историята му, оставаме двамата с него на ракийка , за да ми я доразкаже, а аз няма повече да се разсейвам с блога, че каквито са му чевръсти ръцете и палави очите...

С удоволствие бих я прочела.

ма и с ракийката внимавай, щот те братчедите държат доста! :)
И не разбрах до кое селце край Дунава ходи, щото...аз ходя, макар и много рядко, до Байкал - баща ми е от там!...Ма тва лято ще отида непременно, стига да няма пак пълчища комари! :)

Още не ми е останало време да източа фотоапарата, намеря ли ще кача снимките от там.
Селцето не е никак лошо или по-скоро не е било преди да го завземат мангустите :)

Братле, нов герой се ражда тук? С нетърпение ще очаквам продължението :))

Спомняш ли си онзи разказ на Елин Пелин за св.Спиридон, дето си избол очите !
Спиридон е хубаво име, ама... що така бе , бате Радо го затри този ми ти разказ...:)
Чакам, хайде , да не те помръзва, постни го, бе бате Радо :)
Напоследък в Блог.бг. ми липсват моментите на удоволствие от прочитането на добре написан разказ.

Честно казано чудя се... има ли смисъл.
Поживьом - увидем.

Пускам го до там, до където е - пък кога ще го довърша - един бог знае :)))

легна ми на сърцето тоз момък с бозав тен....:)))

Симпатяга е джигита.
Анахронизъм странен някакъв :)

ама се вписва и днескашний ден криво-ляво тоз джигит неземен :))))