Стана ли една година ?
Май да ?
Ако правилно си спомням, преди почти година, с огромно недоумение видях опцията блог и година по-късно, пак не съм наясно, какво точно се иска от мене в него.
Затова и сложих от всичко.
Малко поезия от късните часове на нощта, откраднати мигове от забързаното ежедневие, гледки предоставени от въображението ми , както и нотка социална тревожност, наблюдавайки света , в който ми е писано да живея.
И всеки един път, когато натисна бутона "публикувай" се питам - Това ли съм аз ?!
Не дадох ли твърде малко и не показах ли твърде много ?
Всеки път търся баланса, между това което искам да кажа и това, което не трябва да се казва.
А това, което не трябва да се казва от ден на ден става все повече и повече, което ме кара да преосмисля необходимостта от виртуалното си себеизразяване.
Какъв е смисълът да търсиш себе си чрез белият лист, когато сам си налагаш рамки, в които да се търсиш ?
Има ли смисъл в споделянето на общоизвестни истини, щом те ще са неудобни, както за тебе , така и за този с който си ги споделил ?
Въпроси, въпроси, въпроси... все повече и повече, събиращи се с нарастването на блога.
И честно казано, ако някой някога ми бе казал, че ще сътворя такава грамада от думи , надали бих му повярвал .
Но, стореното си е сторено, блогът сякаш си живее свой собствен живот встрани от моя и като едно гладно тамагочи всеки ден ме тормози дори и в съня ми, да го погледна и да видя от какво се нуждае.
Отдавна спрях да търся някакви ползи от него, защото не в това е целта му.
Целта бе, да даде отговори на въпроси, а наместо тях си възникнаха нови въпроси.
Какво да се прави, колкото по-високо се изкачва човек, толкова повече гледки странни се разкриват пред очите му.
Омайни или отблъскващи - зависи си изцяло от пристрастността на наблюдателя им и според това, какво иска да види и за кое ще предпочете, да се направи , че не го е видял.
А аз видях много, дори и не винаги да съм коментирал видяното.
Понякога мълчанието може да каже много повече от всички думи на света.
За това и обичам да си замълчавам, когато зърна нещо красиво в отговор на моите неща.
Просто да си помълча и да му се радвам отстрани, да вкуся от идеята на този, седящ от другия край на екрана, да усетя чувството му, да си представя това, което вижда той през неговите очи.
Казват , че всичко това се лекува.
Дали ?!
30.03.2009 14:15
За това и обичам да си замълчавам, когато зърна нещо красиво в отговор на моите неща.
Просто да си помълча и да му се радвам отстрани, да вкуся от идеята на този, седящ от другия край на екрана, да усетя чувството му, да си представя това, което вижда той през неговите очи.
2. Овчи хроники
3. Техническо прекъсване
4. Воаяж
5. Пирин
6. Любовен демон
7. Разговори с Мефистотел
8. Адвокат на Дявола
9. Лечителят
10. Весела
11. Звезден прах
12. Horror story
13. Генетичен пират
14. Аз Пенсионерът