Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.04.2009 12:15 - Опит за размисъл
Автор: valsodar Категория: Лични дневници   
Прочетен: 668 Коментари: 0 Гласове:
0



 - Днес карай внимателно, грози те катастрофа ! - често съм чувал тази фраза и колкото пъти съм я подминавал, като подсъзнателно внушение, толкова пъти съм се разминавал на косъм.
 Понякога, сутрин преди да завъртя ключа на стартера, нещо ми е подсказвало - Не бързай ! - и броени минути след това, съм ставал свидетел на катастрофа по обичайният ми маршрут, случила се в минутите, през които съм щял да премина от там.

  С течение на времето, случките се натрупват толкова много, че няма начин да не се и запиташ - Добре де, тия предупреждения от къде се появяват ?!
 Съпътствани с определени нива на тревожност, със специфичен дискомфорт, каращ те да закъснееш , дори и тогава, когато времето ти е кът .

 Гласът на подсъзнанието ?!

 Да, може да звучи логично, ако приемем , че на подсъзнателно ниво присъстваме както в настоящето, така и в бъдещето си.
 Ангел хранител ?! - Е тоя ангел, да не би да работи към КАТ, че така добре да прогнозира местата на бъдещите "ми" злополуки ??!

  И двете предположения са колкото и допустими, толкова и нелогични.
 Не е проблем, човек да се вслушва във вътрешният си глас, проблем е да разграничи страховете и опасенията си от събитията, които му предстоят да се случат.
 И в момента , в който се случат, да не блокира от прозрението, че той вече ги е преживял на едно въображаемо ниво в съзнанието си.
 Да не се превръщаш в пленник на интуитивното си прозрение, а да накараш интуицията си да заработи за теб.

   Как ли ? - труден въпрос.
 Въпрос, на който търся отговора в последните двадесет години, търсене съпътствано с много попадения, но и с много пропуснати ползи вследствие на нерешителност облечена в дрехите на предчувствието.

 Да усетиш  това, което тепърва предстои да ти се случи е по-скоро тегоба, отколкото благодат, защото всеки път когато усетът ти заговори в теб се питаш - А дали наистина е той - Усетът - или е твоето неконтролирано въображение , примесено със страхове ти ?

 И сам изпадаш в омагьосаният кръг на Касандра, която вижда, но не знае как да постъпи спрямо видяното.

  Опит ?!
 Да, опита с течение на времето може и да помогне, ако сами не си скъсим времето за това, отхвърляйки лековерно видяното в бъдещето си.
 Или , ако приемем изцяло страховете си за неотменна предначертаност и спрем по пътя си, парализирани от нерешителността си.

 Къде е златната среда между знанието и интуицията ?

Може би точно там , където приемем, че всичко е възможно, но същевременно подлежи на съмнение до реализирането му ?!?



Гласувай:
0
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: valsodar
Категория: Лични дневници
Прочетен: 5412926
Постинги: 1711
Коментари: 18237
Гласове: 27455