Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
30.06.2009 20:51 - Празни мисли на ...
Автор: valsodar Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1188 Коментари: 1 Гласове:
0



 С течение на времето достигам до някои много простички и същевременно много неприятни изводи за хода на човешката ни еволюция.
 От вид на пионери, борещи се за правото си на живот, от откриватели търсещи невидимото зад хоризонта на общоприетото, днес човечеството масово еволюира в посока  към собствената интелектуална и нравствена си деградация.
 Ибрало пътят на робското подчинение, пред това да носи отговорност за грешките си.
 Избягващо да мисли и да разсъждава, предпочело наместо това удобните истини и аксиоми на авторитетите.
 Готово да продаде идеалите си, срещу сигурност и предвидимо бъдеще, дори и това бъдеще да не е това, за което е мечтало.
 Предпочитащо да затлъстява пред телевизора гълтайки хапове за отслабване, наместо да се разходи сред природата и да чуе песента на птиците.
 Търсещо стерилност във взаимоотнояенията, страхувайки се от прямотата на истината.
 Истината наранява, особенно силно и жестоко тези сред нас, които не са готови да я приемат в цялост.
 И страхувайки се да не бъдем наранени, лъжем себе си, лъжем и всички които не харесваме, изказвайки им фалшивата си почит, за да запазим себе си от истината изречена от техните усти.
 Лъжата е въздигната в масов култ, приела всевъзможни красиви и удобни за възприемане форми.
 Приемаме да ни диктуват, какви трябва да бъдем, изоставяйки собственият си път във вселената, за чието изминаване всъщност сме родени.
 Охотно поддаващи се на всевъзможни манипулации само и само да се отървем от избора и следващата го неизменно лично наша отговорност.
 С едничкото съкровенно и вътрешно съзнание - да сме част от стадото.
 Да не бъдем отлъчени от него.
Да чувстваме, че сме част от всички, дори и тези всички да грешат в определени техни схващания за света.
 Принадлежността към колектива повишава шанса за оцеляване, но също така и занижава шанса да мислиш, да търсиш, да откриваш - да си различен.
 Да гледаш на света през собствените си очи, така както никой до сега не го е видял и никой за в бъдеще не може да го види.

 Да си просто човек!

Това търсещо себе си създание, на което и боговете завиждат!



Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. анонимен - ами то за мисленето...
01.07.2009 09:44
не е за всеки, нали трябва ди имаш орган;))) И всъщност не си съвсем прав за деградацията-дори напротив изобретателността на човечеството в значителна степен изпреварва развитието на морала му...това е по-големия проблем според мен.
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: valsodar
Категория: Лични дневници
Прочетен: 7393402
Постинги: 1738
Коментари: 18276
Гласове: 27880
Архив