Постинг
11.07.2009 00:23 -
Сън в лятна нощ
Искрено се надявам, сега да успея да напиша най-скучният си постинг.
До толкова скучен, че да ме приспи, а заедно с мене и читателите ми, ако и вас ви мъчи среднощното отегчение и лятната безсъница.
Тихо е.
Щурците, що всяка вечер огласяха поляната пред блока, са заглъхнали в калта, покрила ги изцяло в дупките им под тревата.
Славеите и те не се обаждат - прави любов, а не свирня! - е навярно мотото им за тая седмица и докато те работят трескаво по въпроса, аз излизам за по цигара навън и се взирам в небето.
Небе няма.
Някаква опушено в мътно-сиво пелена се стеле над града, закриваща напълно звездите.
Прозорците наоколо загасват един по един.
Щастливци.
Те може би ще спят и ще сънуват мечтите си.
За какво мечтаят хората насън?
За детството си?
За изоставената си първа любов.
За отрязаните си криле, на които са летяли в младостта си?
Или да зърнат поне още за миг, тези които са ги напуснали завинаги?
Някои се усмихват в съня си.
Може би виждат мечтите си?
Красиво е да го повярваш, невероятно е да го преживееш.
До толкова, че да не ти се иска да се събудиш и да излезеш от магията запратила те в света, в който си истински щастлив.
И кой тогава е нашият свят - истинският?
Този, за който се събуждаме през седмицата с неприязън и отвращение ли или този, в който се потапяме уморени вечер с усмивка на уста?
Кое е реалното за нас?
Това, което долавят сетивата ни, това което регистрира и отмерва с логиката си умът ни или...оня далечен, призрачен и нереален свят, в който сме по странен и необясним начин щастливи?
Тихо е.
Градът притихнал спи, унесен в мечтите си.
А отвън, наместо мириса на прах се носи друг странен аромат.
На разцъфнали в съня усмивки.
Спите ли вече?
Надявам се.
А аз вече се прозявам, доволен от постигнатата цел.
До толкова скучен, че да ме приспи, а заедно с мене и читателите ми, ако и вас ви мъчи среднощното отегчение и лятната безсъница.
Тихо е.
Щурците, що всяка вечер огласяха поляната пред блока, са заглъхнали в калта, покрила ги изцяло в дупките им под тревата.
Славеите и те не се обаждат - прави любов, а не свирня! - е навярно мотото им за тая седмица и докато те работят трескаво по въпроса, аз излизам за по цигара навън и се взирам в небето.
Небе няма.
Някаква опушено в мътно-сиво пелена се стеле над града, закриваща напълно звездите.
Прозорците наоколо загасват един по един.
Щастливци.
Те може би ще спят и ще сънуват мечтите си.
За какво мечтаят хората насън?
За детството си?
За изоставената си първа любов.
За отрязаните си криле, на които са летяли в младостта си?
Или да зърнат поне още за миг, тези които са ги напуснали завинаги?
Някои се усмихват в съня си.
Може би виждат мечтите си?
Красиво е да го повярваш, невероятно е да го преживееш.
До толкова, че да не ти се иска да се събудиш и да излезеш от магията запратила те в света, в който си истински щастлив.
И кой тогава е нашият свят - истинският?
Този, за който се събуждаме през седмицата с неприязън и отвращение ли или този, в който се потапяме уморени вечер с усмивка на уста?
Кое е реалното за нас?
Това, което долавят сетивата ни, това което регистрира и отмерва с логиката си умът ни или...оня далечен, призрачен и нереален свят, в който сме по странен и необясним начин щастливи?
Тихо е.
Градът притихнал спи, унесен в мечтите си.
А отвън, наместо мириса на прах се носи друг странен аромат.
На разцъфнали в съня усмивки.
Спите ли вече?
Надявам се.
А аз вече се прозявам, доволен от постигнатата цел.
Може би ще те разочаровам , но хич не ми се спи и хич не ми се сори скучен постинга ти......на мен ми хареса, за някои неща дори и не съм се сещала да помисля, а ти ме кара да го направя........
Е, дано поне ти спиш - знаеш отговорите навярно......
цитирайЕ, дано поне ти спиш - знаеш отговорите навярно......
За спане не става. Всъщност от доста време е така. И моя "афтърдрийм" на този етап дори не мирише на усмивки. Лягам си само, когато почувствам, че докосна ли възглавницата, ще заспя преди мислите да се съпикясат и да ме нападнат, както правят ежевечерно.
Но това не пречи да се радвам на тези, които могат да се усмихват преди и по време на това блаженство - съня.
10х за готиния постинг :))
цитирайНо това не пречи да се радвам на тези, които могат да се усмихват преди и по време на това блаженство - съня.
10х за готиния постинг :))
И аз така мисля - не ти се е получил скучният постинг. Напротив даже.
Поздрави!
цитирайПоздрави!
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 27883
Блогрол
1. най-доброто до тук
2. Овчи хроники
3. Техническо прекъсване
4. Воаяж
5. Пирин
6. Любовен демон
7. Разговори с Мефистотел
8. Адвокат на Дявола
9. Лечителят
10. Весела
11. Звезден прах
12. Horror story
13. Генетичен пират
14. Аз Пенсионерът
2. Овчи хроники
3. Техническо прекъсване
4. Воаяж
5. Пирин
6. Любовен демон
7. Разговори с Мефистотел
8. Адвокат на Дявола
9. Лечителят
10. Весела
11. Звезден прах
12. Horror story
13. Генетичен пират
14. Аз Пенсионерът
