пише се особености.
и настъпени. :)

Мда-а-а-а, ама ще си го оставя така - харесвам си грешките !

:)))

не го разваляй с поправяне на правописните грешки :))

Навя ми един много приятен спомен за даскалка любима и не искам да го развалям с корекция на грешките ! :)))

хахаха

ама че роля.

апропо темата е тривиална. и доста преекспонирана. защо не написа нещо по хапливо?

Толкоз!
За два дена като простосмъртен - толкоз са ми впечатленията.

Въпреки че, най си ми хареса в метрото - страшни мацки пътуват до спирката на СУ !
Там блъсканицата си ми липсваше.

Да ти разказвам ли за преминаването си през Надежда с 83?! Имам спомени, като за два романа. :))

А за маршрутката, дето я хванах днес сутринта в посока автосервиза на Илиянци мога да разказвам с часове.
Изтръска ми всичките камъни от бъбреци и постави половината ми пломби под съмнение!

И не забравяй да споменеш българския вариант на "извинете" като те настъпят - "опа". ;)))

Аз заради благовонните индийски масла не се возя в градски транспорт от тинейджърска възраст. ;)))

аз викам за утре да ти разкажа как пътувах с метрото преди няколко години :))

Мислех си за безименните герои, които всеки един ден се възползват от общественият градски транспорт - бях забравил какво е да си простосмъртен.

Но... животът обича да си ни напомня, това което считаме за забравено.

Пишисах една циганка с малко дете отстъпвайки й местото си, но май по-пищисани бяха останалите българи в автобуса?

Май, като е циганка и вече не е човек?!
Странно е, колко много неща може да види, усети и помирише човек, возейки се в градският транспорт.

Лица, съдби, потоци от време, преплитащи се с измерението в което съм аз.
За малко, за кратко, мигновенно почти, но оставящи своят отпечатък в моя живот.

И каращи ме да се замислям над нови въпроси, нещо което лиспваше на гладният ми ум :)

като те зяпнах по фейса
хахахха

браво за мястото на майката. дали си даваме по някога сметка за привилегиите които сме получили по рождение?

Чакай да се сетя.... май е от 2003-а??!
Тогава почнах да се занимавам с тай-чи, около една година учихме формата с меч на ян-стил, значи ще да е било 2004-2005 нейде.
После се освиних от спирането на цигарите, качих 30 кила, пропуших отново, метаболизми всякакви и сега кат се гледам пак си ме мяза на "Пианиста" ??!

Най-бухенвалдский вид имах в студентски времена, тогава колко купони организирах с надеждата, че някой ще донесе нещо за ядене - бедна ти е фантазията.

Но представи си разочарованието ми, когато отваряйки сутрин вратата на хладилника виждаш 3 бутилки с водка и само един презрял домат към тях?!

Мда-а-а, добре е човек да помни от къде е тръгнал, през какво е минал, за да оцени това, което има към момента! :)

в смисъл - към по актуални :)

тоест, ти просто нямаш желание да бъде друга may be

иначе три бутилки водка ми звучи опиянително
а ще ми е интересно да разкажеш за тай- чи

по едно време се бях запалила по изучаване на направата на нихон-то и прочее щуротии

Нещо ме е налегнал съклета и ще ми се размине тренировката по карате за вечерта - едно нещо или трябва да се прави с мерак или да не се почва.

Та... то за разказване има много и малко.
Много е това, което мога да разкажа, а малко е това, което би ти било интересно.

Но.. заниманията с него поне не вредят стига да следваш гласът на тялото си - то ти подсказва най-добре, кога движенията са ти правилни и кога грешни.
Усещаш ли дискомфорт, то това е сигурен белег, че нещо не правиш как си трябва.

Или "гониш" с изнесен център на тежестта, или си усукал прекомерно ставите си - тялото е това, което трябва да слушаш, а не думите на околните, колко добре изглежда отстрани това което правиш.

И благодарение на заниманията си с Тай-Чи изправих стоежа си, научих се да ходя по един нов и различен начин и забравих за дископатията.
От към здравословна гледна точка е добро занятие.

От към гледна точна на бойна приложност и реална самоотбрана... какво да ти кажа?

Един на хиляда в България я си има представа - я не.
Започне ли едно бойно изкуство да се комерсиализира и предлага под път и над път, като панацея за всичко ,то спира да е вече бойно изкуство за изучаващите го и деградира в секта.

Нищо лесно не е ценно и нищо ценно не се дава лесно.
А единствено истинските си умения можеш да приложиш с лекота и по всяко едно време :)

да ти кажа на мен един дзен ми стига :))

Сама ще се удивиш, колко елементарни, логични и естествени за теб са привидно сложните неща, стига да се намери поне един, който да ти ги покаже правилно.

Заеби шарлатаните опитващи се да облекат всичко с мистика и тайнственост за да продават скъпо и прескъпо лакърдиите си.

Основният принцип около който е построена философията на Тай-Чи е следване на естествените движения присъщи по природа на тялото ти, следване на човешката биомеханика, а не насилването й.

Но и точно там е препъни-камъка за 99% от практикуващите, приели за вярно че в мекото липсва твърдост и в плавното - бързина :)))

аз съм от "постоянното присъствие" в граАДския транспорт. Разправяш ги такива, все едно пътуваме заедно. Решил съм само проблема със звуковия фон. Като оставя джуниър в детската, на ушите ми се появяват едни слушалки, вързани към миниатюрен mp3 плейър и изчезват чак като си седна зад бюрото. По този начин клюките за Марето от третия етаж, преразказванията на "Перла" и "Цената на истината", както и телевонните обаждания и "опа" з нията си остават енигма за мен....

но за мен най естествените ми движения са в хоризонтално положение :))

а съм плавна като тесла :))

То в час пик, човек да ползва градският транспорт си е спортно мероприятие.

Нещо като градски биатлон, включващо добри умения в дисциплини, като лека атлетика - за да догониш, ръгби - за да влезеш, и борба свободен стил - за да не те повалят и стъпчат вътре.

И ползващият това Благо на цивилизацията, развива успешно тези черти на характера, след придобиването на които не могат да го уплашат ни тройни коалиции, ни европейски комисари и резолюции :)

Такива като теб, навремето са ги носели четирима роби в носилки, покрити с балдахин из улиците на Рим :)

Лежиш си, хапваш си грозде и зяпаш от високо полегнал на минувачите.

Не е чак толкова зле, колкото се изкарваш. Между другото, най-важната стъпка вече си я направила - знаеш кое си ти е най-присъщо :)))

така си виках пътувайки в междуградския бус за работа, то разбирам вечер, ама сутрин да тръгнеш дъхащ на вчерашна пот...направо отврат!

Като цяло си прав, ама аз, бидейки на работа от 08,00 до 20,00 някак си пропускам най-пиковите часове. Но походите ми по учреждения в почивните ми дни ме сблъскват с тази прелест. И да, калава и духа и тялото :)))

Едни и същи мисли ни спохождат! :)))
Вчера и аз споделих кво изживях в метрото, като гледам - и мненията ни съвпадат! :)

Синергия, явно си ни е било писано и на двамца ни да преживеем сходни неща, но Пламен определено си ни води с едни гърди напред - той направо си е ветеран! :)