Постинг
21.09.2009 19:14 -
Нещо като пътепис - част I - Ловеч. Вароша
Автор: valsodar
Категория: Лични дневници
Прочетен: 5856 Коментари: 6 Гласове:
Последна промяна: 21.09.2009 19:15
Прочетен: 5856 Коментари: 6 Гласове:
7
Последна промяна: 21.09.2009 19:15
Карали ли са ви в училище да правите преразказ по картинки? Идиотско начинание, нали?
Още повече, ако се опитвате да предадете с думи, чувствата и емоциите, които са ви обземали, в момента в който сте искали да запазите и за другите споменът за видяното от вас.
Къде-къде по-простичко е, само да седнеш да си опишеш картината с думи, но нали сме съвременници на модерните технологии, от ден на ден прозата се дебилизира все повече, докато я докараме на ниво ученически лексикон.
Ловеч, град непознат за мнозина, така както бе и за мен.
- Какво пък чак толкоз, някакво си провинциално градче? - би възкликнало софийското парвеню и по този начин би се лишило завинаги от възможността да се докосне до красотата на онази ни България, карала дедите ни да си проливат кръвта за нея.
Но.. това с кръвта е твърде патетично за съвременният еснаф нарекъл себе си гордо потребител, та за това и нека да я караме едно по едно, кадър по кадър, почти като разказ за пълни идиоти.
Не ми се обиждайте, но разказ по картинки е разказ от идиот за други идиоти, непознали красотата на словото ни.
Започвам с Мушкатото и Сакъзчето.
Бабините ни цветя. Тези, под чийто аромат мина детството ни и точно тези, които някак си винаги съм си ги представял точно така - на дървената веранда, надничащи гордо над преминаващият пътник.
Надвесени чардаци, гледащи отгоре на всеки един преминал по калдъръма, извил врат за да се полюбува на достолепието им.
- Кой си ти човече и какво направи от живота си, преди да дойдеш тук? - това е въпросът прошепнат ти от полъха на вятърът, промъкващ се уморено между напуканите дъски, под пясъчните плочници служещи за керемиди.
Не отговаряш нищо, с надеждата отговора да го дадат тези, гледащи с много по-голяма вяра и възторг към живота - новите ни зографи, учещи се да вдишват красотата около тях, чрез четката и аромата на боите от картините си.
- Ех, дано да се научат! - казваш си наум, надничайки мимоходом над скиците в блоковете им и си припомняш за онова далечно време, когато се опитваше да вкараш мечтите си в лист от ученическа тетрадка.
Набърже, ако не те видят и не те накажат за отклонението ти от приетите правила.
Оворена врата на църква.
.
На Божий храм
И Бог наистина е тук.
В тишината. В покоя. В полюшването на листата на бръшляна.
И няма как да не пристъпиш пред този праг.
Да, Поп Кръстю.
Говори ли ти нещо?
- Не бе ли... ?..
А, да ! - пристъпяш и забравяш.
А в дворът на църквата, някак си незабелязано встрани, почти под черешата окичена с ланшни мартеници, стои скромен и самотен един надгробен паметник.
С лица на хора, които не познаваш, но чувстваш близки. Също толкова близки и колкото тези, чиито гробове все не ти остава време да навестиш.
Погалваш с ръка паметника и усещаш топлината на непогалените лица.
На тези, които уж ги няма вече в живота ни.
Вдъхваш глътка надежда и сякаш камък пада от гърбът ти.
Продължаваш в изкачването си.
Църквата с двора си остава нейде зад теб, нейде долу в ниското, а ти все още крачиш към небесата. Поглеждаш накривеният й кръст и кой знае защо се сещаш за кривините в другите, които все сам се мъчиш да изправиш.
А те, те са си точно на мястото.
Просто в твоите очи те са такива, килнати на една страна, неестествено някак си.
Накланяш глава на една страна и кривината се изправя.
Въпрос на гледна точка, нали?!
От високото виждаш всичко. Или поне това, което си мислиш, че може да видиш.
Един град. Една история.
Която може би си успял да разкажеш.
А може би не?
И той ще те чака отново, за да се опиташ отново да вдишаш с пълни гърди от красотата му. От онзи мирис на прашен калдъръм, звук на стари панти проскърцващи с ръждивият си глас, ленивото есенно слънце уморено облегнато на дуварите и покоя влязъл за миг в душата ти.
Ловеч.
Частица от нашият свят.
.
Още повече, ако се опитвате да предадете с думи, чувствата и емоциите, които са ви обземали, в момента в който сте искали да запазите и за другите споменът за видяното от вас.
Къде-къде по-простичко е, само да седнеш да си опишеш картината с думи, но нали сме съвременници на модерните технологии, от ден на ден прозата се дебилизира все повече, докато я докараме на ниво ученически лексикон.
Ловеч, град непознат за мнозина, така както бе и за мен.
- Какво пък чак толкоз, някакво си провинциално градче? - би възкликнало софийското парвеню и по този начин би се лишило завинаги от възможността да се докосне до красотата на онази ни България, карала дедите ни да си проливат кръвта за нея.
Но.. това с кръвта е твърде патетично за съвременният еснаф нарекъл себе си гордо потребител, та за това и нека да я караме едно по едно, кадър по кадър, почти като разказ за пълни идиоти.
Не ми се обиждайте, но разказ по картинки е разказ от идиот за други идиоти, непознали красотата на словото ни.
Започвам с Мушкатото и Сакъзчето.
Бабините ни цветя. Тези, под чийто аромат мина детството ни и точно тези, които някак си винаги съм си ги представял точно така - на дървената веранда, надничащи гордо над преминаващият пътник.
Надвесени чардаци, гледащи отгоре на всеки един преминал по калдъръма, извил врат за да се полюбува на достолепието им.
- Кой си ти човече и какво направи от живота си, преди да дойдеш тук? - това е въпросът прошепнат ти от полъха на вятърът, промъкващ се уморено между напуканите дъски, под пясъчните плочници служещи за керемиди.
Не отговаряш нищо, с надеждата отговора да го дадат тези, гледащи с много по-голяма вяра и възторг към живота - новите ни зографи, учещи се да вдишват красотата около тях, чрез четката и аромата на боите от картините си.
- Ех, дано да се научат! - казваш си наум, надничайки мимоходом над скиците в блоковете им и си припомняш за онова далечно време, когато се опитваше да вкараш мечтите си в лист от ученическа тетрадка.
Набърже, ако не те видят и не те накажат за отклонението ти от приетите правила.
Оворена врата на църква.
.
На Божий храм
И Бог наистина е тук.
В тишината. В покоя. В полюшването на листата на бръшляна.
И няма как да не пристъпиш пред този праг.
Да, Поп Кръстю.
Говори ли ти нещо?
- Не бе ли... ?..
А, да ! - пристъпяш и забравяш.
А в дворът на църквата, някак си незабелязано встрани, почти под черешата окичена с ланшни мартеници, стои скромен и самотен един надгробен паметник.
С лица на хора, които не познаваш, но чувстваш близки. Също толкова близки и колкото тези, чиито гробове все не ти остава време да навестиш.
Погалваш с ръка паметника и усещаш топлината на непогалените лица.
На тези, които уж ги няма вече в живота ни.
Вдъхваш глътка надежда и сякаш камък пада от гърбът ти.
Продължаваш в изкачването си.
Църквата с двора си остава нейде зад теб, нейде долу в ниското, а ти все още крачиш към небесата. Поглеждаш накривеният й кръст и кой знае защо се сещаш за кривините в другите, които все сам се мъчиш да изправиш.
А те, те са си точно на мястото.
Просто в твоите очи те са такива, килнати на една страна, неестествено някак си.
Накланяш глава на една страна и кривината се изправя.
Въпрос на гледна точка, нали?!
От високото виждаш всичко. Или поне това, което си мислиш, че може да видиш.
Един град. Една история.
Която може би си успял да разкажеш.
А може би не?
И той ще те чака отново, за да се опиташ отново да вдишаш с пълни гърди от красотата му. От онзи мирис на прашен калдъръм, звук на стари панти проскърцващи с ръждивият си глас, ленивото есенно слънце уморено облегнато на дуварите и покоя влязъл за миг в душата ти.
Ловеч.
Частица от нашият свят.
.
Много хубаво!
цитирайе доказан предател.
цитирай
3.
анонимен -
Благодаря за разходката!
21.09.2009 21:08
21.09.2009 21:08
Покритият мост и от юг изглежда добре, гледам!
Крепостната стена ми липсва, ма не намирам махна!
Приятна вечер!
цитирайКрепостната стена ми липсва, ма не намирам махна!
Приятна вечер!
Писна ми да цвъчкам картинки.
360 снимки имам от там и от Крушунските водопади за един ден.
Е гат ти и кошмарът ще да е, ако на всяка трябва да слагам пояснителен текст.
Може утре да лепна и на крепостната стена и на другите забележителности, но много олигофренски ми се вижда тоя подход.
Или снимки, или пътепис - в тая мешавица също трябва да си има някакъв баланс инак си става пубертетски лексикон с налепени картинки, ей така - да се запълва само пространство! :)))
цитирай360 снимки имам от там и от Крушунските водопади за един ден.
Е гат ти и кошмарът ще да е, ако на всяка трябва да слагам пояснителен текст.
Може утре да лепна и на крепостната стена и на другите забележителности, но много олигофренски ми се вижда тоя подход.
Или снимки, или пътепис - в тая мешавица също трябва да си има някакъв баланс инак си става пубертетски лексикон с налепени картинки, ей така - да се запълва само пространство! :)))
5.
анонимен -
Оо, не!
21.09.2009 21:44
21.09.2009 21:44
Не мисля, че е нужно.Пък и тя е "съвременна", всъшност - вдигнаха я за годишнината от възстание ли е, що ли е.Цар Асен І я е защитавал навремето.Има и един меч, дето все ми мяза на кръст.Може и да е умишлено!Просто като гледах снимките, си припомних общия вид на мястото - порой романтика на входа на Ловеч, откъм Сечената скала.Човек за миг забравя защо отива в града!
Като мине Покрития, се присеща тутак си, де!:))
цитирайКато мине Покрития, се присеща тутак си, де!:))
"Хисаря" (така се казва крепостта) е била започната да бъде реставрирана по подобие на Царевец. Аз откакто се помня тя си седеше зарязана наполовина, свърталище на пияници и наркомани. Преди 3-4 години я поеха по проекта "Красива България", сложиха и осветление, сцена и се превърна в нещо красиво.
Добре, че има хора, които от време на време идват в Ловеч, снимат и показват красивото в града. Така един местен като мен може поне за малко да забрави, че там живеят най-проклетите хора в България.
цитирайДобре, че има хора, които от време на време идват в Ловеч, снимат и показват красивото в града. Така един местен като мен може поне за малко да забрави, че там живеят най-проклетите хора в България.
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 27880
Блогрол
1. най-доброто до тук
2. Овчи хроники
3. Техническо прекъсване
4. Воаяж
5. Пирин
6. Любовен демон
7. Разговори с Мефистотел
8. Адвокат на Дявола
9. Лечителят
10. Весела
11. Звезден прах
12. Horror story
13. Генетичен пират
14. Аз Пенсионерът
2. Овчи хроники
3. Техническо прекъсване
4. Воаяж
5. Пирин
6. Любовен демон
7. Разговори с Мефистотел
8. Адвокат на Дявола
9. Лечителят
10. Весела
11. Звезден прах
12. Horror story
13. Генетичен пират
14. Аз Пенсионерът