Започна една много интересна полемика, за това до колко грамотно си изграждаме текста из блоговете. Полезна от гледна точка на това, че първо безгрешни няма и второ, че не може да се уважаваме като българи, ако не уважаваме българският си език наш роден!

 Да, едно правилно и прегледно излагане на думите в текста с фрази прости, значително би облекчило читателят му, но... покрай всичко това, като досаден комар се върти из главата ми и един щекотлив въпрос - Ами съдържанието??!
 Защото, колкото и правилно да е издържан един текст в граматическо и пунктуално отношение, няма ли вътре в него диалог с читателят му, то... за какво ли изобщо си заслужава да го четем?

 И в тая връзка, не се ядосвам когато зърна правописни грешки, в текст който ме е развълнувал и впечатлил.
 По една много проста причина - виждам, че авторът му е бил честен към себе си, а зедно с това и към мене, изразявайки чувствата и мислите си в реда на идването им, а не сдържани и редактирани , окастрени и трансформирани през ента на брой редакция, воден основно от мисълта да се хареса на аудиторията си.

 И автори, които основно се стремят да бъдат харесвани аз отбягвам да чета.
По една проста причина, за мен те не са автори, а кухи подобия на идеалите им за такива.
 Кухи, поради факта, че не са намерили съдържанието в себе си, от което да вложа и в текста , та той е останал сив и безличен.
 Като самите тях.

 Та и за това, ето и моето мнение по въпроса:
- Ценете родният си език!
Не го загрозявайте с невежеството си, всеки може да попълни пропуските си, стига да има желание за това.
 Открийте красотата на забравените думи в езика ни, те казват много повече от колкото всички чуждици вкупом биха могли.

 Но... най-вече - бъдете себе си!
Не позволявайте страхът от чуждият присмех, да ви спре да бъдете себе си!
Да дадете излаз на чувствата си, простор на въображението си и свобода на словото си.

 И нека бъде сабя каквото покаже!
А страхлиците, те пак ще замълчат.
Подлеците историята ще ги забрави.

Но словото тръгнало от сърцето, то ще остане.

съдържанието е съществено. спор няма.
но правилното писане е уважение към езика и едновременно към читателя.
ако може и двете да са налице- това е перфектният вариант.

абсолютно прав. особенНо в частта да бъдем себе си :))

само не уточни кои себе си - тия реалните или ония виртуалните

ти не допускаш ли грешки от бързане при писане ? :)

Поздравления, много ми хареса написаното от теб в този постинг. Много е близко твоето усещане до моето по този въпрос, съдържанието е това, което ме кара да се замисля или ме докосва по някакъв начин, за жалост обаче има и хора, които са педантични към правописа. Най-добре е съдържание + правопис, но не сме професионалисти :)

ОсобенНо ми е приятно да те видя пак тук, но това двойнНо Н си ми е на сърце и скоро няма да спра с тази грешка, както е тръгнало.

Под " бъдете себе си" разбирам основно - Бъдете честни спрямо себе си!

Всяка една лъжа с която се самозалъгвате е видна за читателите, неискреността си прозира, така както и фалша и лицемерието в опита да сте модерни и в крак с времето.

Не се страхувайте, от това, че някои могат да ви сметнат остарели поради факта, че не говорите на Споко диалекта.

Българският език е достатъчно красив и богат, за да преживее тези срамуващи се от употребата му!

:)))

Идеалният вариант е смисъл вложен в правилен текст.

Идеален!

Но, нека си даваме сметка и за това, че една голяма част от пишещите тук пишат от потребност за споделяне, а не от желание за изява и награда на литературен конкурс.

Аз в по-голямата си част от времето нямам достъп до текстообработващи програми и не се срамувам от грешките, които допускам, защото в по-голямата си част и естество те се дължат основно на малкото време, с което разполагам, за да пиша в блога си.

Да, един изчистен от грешки текст би стоял много по-добре от такъв, който те дразни с тях, но ако мога да избирам пред правилно изписан и интригуващ текст, бих отдал предпочитание на втория.

Все пак, нека не забравяме, че има и професии като редакторската, и много хора разичитат да се изхранват с корегиране на нашите пропуски.

Та и за това, пишете как си ви е на сърце!
А ако, наистина дай Боже, някой ден стигнете и до публикации, то... тогава вече може и да се говори по-сериозно за чистота на текста.

съдържанието си е по-важната част в едно каквото и да е писмено изявление - постинг, разказ , писмо ,стих или автобиография дори ...но пък нали може идеята за която пишем и да не е наша , докато грамотността си е наш и само наш белег, и това е фактически лицето на пишещия пред читателите - така както внимаваш да не си закопчееш ризата накриво и си правиш възела на вратовръзката , или дори само както си обуваш панталон за да не идеш в банката по слипове ...така би трябвало и външно да е издържан въпросния текст...Защото ако пишеш любовно писмо на някое момиче ,то може и да ти прости правописа ,но само ако е крайно добронамерено ...защо ние да сме по-малко взискателни ...

Приятелю, съгласен съм с теб. И ти , и аз допускаме правописни грешки понякога. Даже ти си направил една от широко разпространените грешки тук ( в предишния си коментар - думата е " корИгирам") :))
Личните ми наблюдения сочат, че в блога се подвизават всякакви критици и критикари, но като цяло творчеството им е на слабо ниво. Посочи ми поне един от талантливите ни колеги, който си е позволил да пише постинги, усмиващи нечий правопис? :))
Важното е да се забавляваме, нали?

не ползвам пунктуация и капс лок, а и имам дълъг и гаден хаплив език и никой не смее да протестира

:))

стефани , а представяш ли си колко жени никога не са получили любовно писмо, па било то и неграмотно?

оооо, не съм безгрешна. допускам. особено откак на работата ми се налага да пиша на фонетикс, а аз винаги съм работила на бедеес... става нещо страшно- ръката непрекъснато бяга към неизползвания в момента стандарт- запетайката излиза грешно, точката е равно, едни букви заместват други. и ме мързи да се връщам и да оправям...
но все пак да напомня за онзи изтъркан пример, отнел човешки живот:))):
"да се обеси, не да се помилва!"
"да се обеси не, да се помилва!"
т.е. препинателните знаци са си важни, хора.

КорЕкция, корЕктор => корЕгирам.

Когато имам съмнения си работя по тази логическа схема.
Друг е въпросът, ако на някой корифей му е хрумнало да определи на думата друго изписване, с което да хвърли в смут душите наши.

Подобно на сешОар, който масово се изписва като сешУар или сУшиар :)))

И сега проферих - КорЕгирам и КорИгирам се изписва правилно и по двата начина - това е дублетна форма на една и съща дума :)))

Дублетни форми/ еднакво коректни и признати за норма/ :

Обеца и обица, корегирам и коригирам, реторика и риторика.

:)))) да - всички които не могат да четат....

Онзи подигравателен и злобен постинг на rustam се отнасяше за мен.
Радвам се че се изказваш обективно. Признавам допускам грешки, но не смяташ ли че бе редно да ми се каже я на лични, я на коментар че съм допуснал грешки и то по нормален начин и тон. Няма базгрешни хора, а това бе маска не за моето очерняне а за очернянето на djgator понеже ме чете и коментира приятелски. Безгрешни хора няма както казваш самия ти. Признавам, човешко е да се греши,но не е човешко да се нарича луд и ненормален човек, който с нищо не е засегнал въпросния автор.
Поздрави и бъди обективен. Хареса ми че не заемаш ничия страна в този провокиран конфликт.
Поздрави!

"Предимство на съдържанието пред формата". И гледам да го спазвам навсякъде. Затова ми е зверски смешно когато някой някъде се заяде за неправилно поставена запетая....

В интерес на истината, ако не бе регистрацията ми в сайта на stihovebg.com и досега щях да си пиша с пунктуални грешки.

Но, за разлика от този, Онзи си е чисто литературен сайт и там се счита за недопустимо публикуването на текст с правописни грешки, за което и всичките материали минават през модераторски(редакторски) контрол и а си изял буква или запетайка - я си ял теслата зад врата!

В началото доста се чудих, какво пък чак толкоз им има на текстовете ми, но една свястна модераторка хем ми посочи типа на грешките, хем ми и даде добри линкове за ограмотяване.

И щеш не щеш, сядаш и си поправяш езиковата култура, ако искаш да публикуваш там.
И сайта ти дава и възможност за проверка на правописа (вграден модул), нещо което тук все още го няма и не е счетено за нужно.

Така че, поне за този сайт е до някъде допустимо да се публикуват текстове с правописни и граматични грешки, отчитайки средното ниво на списващите.

Едно е да си учил езикови правила преди повече от 20 години, друго е да ги помниш и до днес, ако не ги ползваш ежедневно, за да ги затвърдиш като знания.

По тази и причина, поне тук разни забележки за правописа направени от хора, които не могат или не искат да вземат отношение по темата ми се струват леко смешни.

Аз си ги приемам без да се обиждам, по простата причина, че ми помагат да си подобря правописа, а това е един вид и уважение към читателя.

Съвсем друг е въпросът с така наречената блуждаеща мисъл, когато авторът си пише просто заради самото писане и не поглежда какво е насътворил.

Все пак е добре да хвърляме по едно око на насътвореното, преди да натиснем бутон Публикувай, най-малкото за да не изглеждаме като лунатици в очите на читателите си. :)))

http://forums.unibg.org/index.php?showtopic=10987

gramatika.blog.bg

http://www.belschool.net/files/nauchizabalgarskiaezik/1.html

съгласен с теб...Аз даже имах идея да публикувам в няколко поста граматическите правила, но ме изпревариха. Имам пред вид друго. Когато с цел да се изтреска някакъв коментар, най-често негативен, вместо да се вникне в написаното, започва едно коментиране на граматическите грешки, и то не винаги съществени. А иначе грамотността е задължителна, да....

Та, за това и не трябва да се ядосва човек на подобни "коментари" ! :)))