Постинг
02.11.2009 12:46 -
Свят на смърта
Автор: valsodar
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1059 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 02.11.2009 13:14
Прочетен: 1059 Коментари: 2 Гласове:
3
Последна промяна: 02.11.2009 13:14
Не го мисли, а просто пиши!
Черновата се пише със сърцето, а беловата с ума. Думички изречени от Шон Конъри, които ме накараха да се позамисля малко над казаното и да си река - Да, така си е!
Колкото повече се замисляш върху това което има да кажеш, то толкова по-неестествено и лицемерно си звучи то.
Студено е.
Но не студът навън ме смразява, а студът вътре в нас - от ден на ден с все по-голяма лекота преживяваме трагичното около нас, претръпваме и закоравяваме вътрешно от пренасищането си с негативени новини от медиите.
Убити, пребити, ранени, премазани... това се случва някъде далеч от нас, с нечии виртуални съдби, нещастия които не ни засягат пряко, а ни карат дори и напротив да се чувстваме по-добре от факта, че не се е случило на нас, че тоя път съдбата ни е подминала и се е смилила над нас.
С усещането, че сме безсмъртни и ненараними преминаваме мимоходом през черната статистика, а насред нея се набива една наистина тревожна новина - 15 000 убийци излизат на пътя - това са онези с купените книжки за управление на МПС.
Тия същите, които кога трябва да сменят скоростите гледат към скоростният лост и навлизат слепешката в насрещното платно, джигитите на които мама и тати покрай новата мощна кола са им подарили и шофьорска книжка "скрита" в жабката.
Защо да се мъчи детето да ходи по разни курсове и зли инструктори да го овикват там като пълен некадърник, когато всички може да се купи с пари?
И му купуват, фалшива доза увереност и прекомерна доза самочувствие.
Такова, що го превръща в камикадзе на пътя за ужас и скръб на всички, които не подозират за това.
Колко пъти ми се е случвало да изтръпвам на пътя от подобни "шофьори" не е истина направо и все си викам, то за такива като тях КАТ няма да помогне, защото катаджиите са долни и подкупни, не - за такива като тях има мантинели и крайпътни дървета.
Лошото е само в това, че ... умират и невинни.
Невинни, които в наивноста си до сега са си затваряли очите пред корумпираноста на КАТ, пред начините по които се взима свидетелство за правоуправление и всички ония неща, за които всички си знаем, но някак си ги приемаме в рамките на нормалното, за държавата в която си живеем.
Живеем до онзи трагичен момент, в който невинноста ни не се прекърши от злото, на което сме дали път с безхаберието и безразличието си.
Убиват нас, близките ни, приятелите ни.
Убиват ги тези, с които сме се примирили, че имат правото да играят по други правила, правилата на наглеците плащащи си за правото да ни избиват.
И няма да се оправят нещата.
Не може и да се оправят, докато ние не се променим вътрешно и не спрем да се самозалъгваме, че случващото се около нас, не зависи от нас самите.
А до тогава, до тогава не ни остава нищо друго освен да се молим, когато сме на пътя съдбата да ни пожали за пореден път.
От нас самите и от глупостта родила безхаберието ни към света, в който сме обречени да живеем - свят на смърта.
15 000 шофьорски книжки годишно се купуват
Черновата се пише със сърцето, а беловата с ума. Думички изречени от Шон Конъри, които ме накараха да се позамисля малко над казаното и да си река - Да, така си е!
Колкото повече се замисляш върху това което има да кажеш, то толкова по-неестествено и лицемерно си звучи то.
Студено е.
Но не студът навън ме смразява, а студът вътре в нас - от ден на ден с все по-голяма лекота преживяваме трагичното около нас, претръпваме и закоравяваме вътрешно от пренасищането си с негативени новини от медиите.
Убити, пребити, ранени, премазани... това се случва някъде далеч от нас, с нечии виртуални съдби, нещастия които не ни засягат пряко, а ни карат дори и напротив да се чувстваме по-добре от факта, че не се е случило на нас, че тоя път съдбата ни е подминала и се е смилила над нас.
С усещането, че сме безсмъртни и ненараними преминаваме мимоходом през черната статистика, а насред нея се набива една наистина тревожна новина - 15 000 убийци излизат на пътя - това са онези с купените книжки за управление на МПС.
Тия същите, които кога трябва да сменят скоростите гледат към скоростният лост и навлизат слепешката в насрещното платно, джигитите на които мама и тати покрай новата мощна кола са им подарили и шофьорска книжка "скрита" в жабката.
Защо да се мъчи детето да ходи по разни курсове и зли инструктори да го овикват там като пълен некадърник, когато всички може да се купи с пари?
И му купуват, фалшива доза увереност и прекомерна доза самочувствие.
Такова, що го превръща в камикадзе на пътя за ужас и скръб на всички, които не подозират за това.
Колко пъти ми се е случвало да изтръпвам на пътя от подобни "шофьори" не е истина направо и все си викам, то за такива като тях КАТ няма да помогне, защото катаджиите са долни и подкупни, не - за такива като тях има мантинели и крайпътни дървета.
Лошото е само в това, че ... умират и невинни.
Невинни, които в наивноста си до сега са си затваряли очите пред корумпираноста на КАТ, пред начините по които се взима свидетелство за правоуправление и всички ония неща, за които всички си знаем, но някак си ги приемаме в рамките на нормалното, за държавата в която си живеем.
Живеем до онзи трагичен момент, в който невинноста ни не се прекърши от злото, на което сме дали път с безхаберието и безразличието си.
Убиват нас, близките ни, приятелите ни.
Убиват ги тези, с които сме се примирили, че имат правото да играят по други правила, правилата на наглеците плащащи си за правото да ни избиват.
И няма да се оправят нещата.
Не може и да се оправят, докато ние не се променим вътрешно и не спрем да се самозалъгваме, че случващото се около нас, не зависи от нас самите.
А до тогава, до тогава не ни остава нищо друго освен да се молим, когато сме на пътя съдбата да ни пожали за пореден път.
От нас самите и от глупостта родила безхаберието ни към света, в който сме обречени да живеем - свят на смърта.
15 000 шофьорски книжки годишно се купуват
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 27880
Блогрол
1. най-доброто до тук
2. Овчи хроники
3. Техническо прекъсване
4. Воаяж
5. Пирин
6. Любовен демон
7. Разговори с Мефистотел
8. Адвокат на Дявола
9. Лечителят
10. Весела
11. Звезден прах
12. Horror story
13. Генетичен пират
14. Аз Пенсионерът
2. Овчи хроники
3. Техническо прекъсване
4. Воаяж
5. Пирин
6. Любовен демон
7. Разговори с Мефистотел
8. Адвокат на Дявола
9. Лечителят
10. Весела
11. Звезден прах
12. Horror story
13. Генетичен пират
14. Аз Пенсионерът