Постинг
01.12.2009 23:46 -
Реещи се светулки в нощта.
Автор: valsodar
Категория: Лични дневници
Прочетен: 882 Коментари: 3 Гласове:
Последна промяна: 02.12.2009 00:04
Прочетен: 882 Коментари: 3 Гласове:
1
Последна промяна: 02.12.2009 00:04
Новата парадигма на нашето време.
Коя е тя?
От отговорът, на кой точно въпрос се нуждае човечеството, за да продължи достойно изправено напред към своето бъдеще, което го очаква?
Сами ли сме във вселената?
Отговорът на този въпрос няма да ни помогне, ако не се научим как да живеем заедно, не като граждани на затворени в страховете си общества, а като жители на една обща за всички ни планета.
Без да се уповаваме сляпо и единствено в политиците и лидерите си, делегирайки им правото си на безвластие, а едва когато всеки един от нас, застане с личната си отговорност пред своя живот.
Какво значение ще има, сами ли сме или не във Вселената, ако ще сме обречени от всички останали форми на разум на самота, заради безконтролните разрушителни сили, които задействаме с глупоста и страхът си от Свободата и отговорностите идващи с нея.
Ще победим ли световният глад?
Има ли смисъл да търсим отговора на този въпрос, ако не сме победили лакомията в себе си, водеща ни до желание за имане, заради самото имане и демострираното измамно усещане на превъзходство над другите с него?
Колко неща ви правят щастливи?
Има ли ги по магазините? Купуват ли се с пари?
Парите могат ли да са мерило за вашите възможности, мечти и светоглед?
Ще се избави ли човечеството от войните?
А ще се избавим ли от страховете си?
Ще надскочим ли тесногръдите си граници, за да се опитаме да разберем тези, които не познаваме и в невежеството си приемаме за наши врагове?
Коя е новата парадигма на човечеството?
Коя е светлата идея, неустоимият идеал, които ще запалят искрата на пробуждението и ще ни преведат през времената на заблуди, лъжи и мракобесие, в които живеем днес?
Всеки носи по една малка светлинка в себе си, слаба, бледа и крайно недостатъчна, за да се осветли с нея отговорът на този въпрос. Разминаваме се без да се познаем, угрижени от почти угасналият й под тегобите на времето мъждукащ пламък, търсейки поотделно отговорът сами за себе си.
Реещи се светулки в нощта.
На път да станат Супер Нова.
Коя е тя?
От отговорът, на кой точно въпрос се нуждае човечеството, за да продължи достойно изправено напред към своето бъдеще, което го очаква?
Сами ли сме във вселената?
Отговорът на този въпрос няма да ни помогне, ако не се научим как да живеем заедно, не като граждани на затворени в страховете си общества, а като жители на една обща за всички ни планета.
Без да се уповаваме сляпо и единствено в политиците и лидерите си, делегирайки им правото си на безвластие, а едва когато всеки един от нас, застане с личната си отговорност пред своя живот.
Какво значение ще има, сами ли сме или не във Вселената, ако ще сме обречени от всички останали форми на разум на самота, заради безконтролните разрушителни сили, които задействаме с глупоста и страхът си от Свободата и отговорностите идващи с нея.
Ще победим ли световният глад?
Има ли смисъл да търсим отговора на този въпрос, ако не сме победили лакомията в себе си, водеща ни до желание за имане, заради самото имане и демострираното измамно усещане на превъзходство над другите с него?
Колко неща ви правят щастливи?
Има ли ги по магазините? Купуват ли се с пари?
Парите могат ли да са мерило за вашите възможности, мечти и светоглед?
Ще се избави ли човечеството от войните?
А ще се избавим ли от страховете си?
Ще надскочим ли тесногръдите си граници, за да се опитаме да разберем тези, които не познаваме и в невежеството си приемаме за наши врагове?
Коя е новата парадигма на човечеството?
Коя е светлата идея, неустоимият идеал, които ще запалят искрата на пробуждението и ще ни преведат през времената на заблуди, лъжи и мракобесие, в които живеем днес?
Всеки носи по една малка светлинка в себе си, слаба, бледа и крайно недостатъчна, за да се осветли с нея отговорът на този въпрос. Разминаваме се без да се познаем, угрижени от почти угасналият й под тегобите на времето мъждукащ пламък, търсейки поотделно отговорът сами за себе си.
Реещи се светулки в нощта.
На път да станат Супер Нова.
е една. Че всеки човек е уникален и наповторим. И когато всички се припознаят като такива, а не като единица от овчото стадо, може би ще настъпят по-добри времена и за Човечеството и за Планетата. Едва тогава можем да посрещнем достойно едни евентуални братя по разум. Не като врагове, не каго жертви а като равни....
цитирайТака е :)
Стадото изпълни функциите си.
Време е да се излезе извън него.
цитирайСтадото изпълни функциите си.
Време е да се излезе извън него.
и ми се дорея до степен, че забравих какво е "парадигма"...
цитирайВашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 27883
Блогрол
1. най-доброто до тук
2. Овчи хроники
3. Техническо прекъсване
4. Воаяж
5. Пирин
6. Любовен демон
7. Разговори с Мефистотел
8. Адвокат на Дявола
9. Лечителят
10. Весела
11. Звезден прах
12. Horror story
13. Генетичен пират
14. Аз Пенсионерът
2. Овчи хроники
3. Техническо прекъсване
4. Воаяж
5. Пирин
6. Любовен демон
7. Разговори с Мефистотел
8. Адвокат на Дявола
9. Лечителят
10. Весела
11. Звезден прах
12. Horror story
13. Генетичен пират
14. Аз Пенсионерът
