Постинг
04.12.2009 21:52 -
Кой си ти?
Автор: valsodar
Категория: Лични дневници
Прочетен: 10597 Коментари: 10 Гласове:
Последна промяна: 04.12.2009 23:19
Прочетен: 10597 Коментари: 10 Гласове:
7
Последна промяна: 04.12.2009 23:19
Едва ли Робърт Луис Стивънсън пишейки романът си "Странният случай с доктор Джекил и мистър Хайд" би предположил, че раздвояването на личноста от заболяване на психиката, би прерастнало в световна мода, с навлизането на Интернет.
А днес, днес всички ние сме с раздвоена самоличност, което не само не ни звучи странно, но дори се приема и за нещо нормално, във времето на интерактивните общества и масови комуникации.
Живеем два живота едновременно, опитвайки се да балансираме между двата - един реално и един виртуално.
Реалният е това, което ни се случва, докато в същият този момент изграждаме желаната си реалност в другият .. нереален - виртуален живот.
Но, доколко реално е виртуалното и... няма ли в крайна сметка да изгубим самите себе си, подтискайки и ограничавайки се в реалноста, с която не искаме да влизаме в конфликт, за да се разгърнем пълноценно единствено във вторият ни свят, в който бягаме все по-често, чувствайки се защитени и недосегаеми, зад маската която с течение на времето се пропива дотолкова силно в нас, че започваме да я възприемаме като истинското ни Аз.
Онова Аз, което не се бои, може да елиминира проблема чрез едно просто натискане на клавиша за изключване или просто се клонира под нова, далеч по-неуязвима самоличност.
Копията, които създаваме на себе си са толкова много, че в един момент животът ни започва да прилича на живот в огледална зала, където - накъдето и да погледнеш виждаш отражения, смеещи се и казващи - Това съм аз, това съм Аз!
Кой си ти?
Този, който сега стои зад монитора и чете всичко това, чудейки се дали да репликира или онзи, който преди време, наместо да стои във виртуала излизаше с приятели и бе готов да мръзне в студа, само и само да дочака времето на срещата с тях?
Много по реален и отчайващо старомодно .. невиртулен.
С едно име, с едно лице.
Кой си ти?
Мистър Джекил или...
А днес, днес всички ние сме с раздвоена самоличност, което не само не ни звучи странно, но дори се приема и за нещо нормално, във времето на интерактивните общества и масови комуникации.
Живеем два живота едновременно, опитвайки се да балансираме между двата - един реално и един виртуално.
Реалният е това, което ни се случва, докато в същият този момент изграждаме желаната си реалност в другият .. нереален - виртуален живот.
Но, доколко реално е виртуалното и... няма ли в крайна сметка да изгубим самите себе си, подтискайки и ограничавайки се в реалноста, с която не искаме да влизаме в конфликт, за да се разгърнем пълноценно единствено във вторият ни свят, в който бягаме все по-често, чувствайки се защитени и недосегаеми, зад маската която с течение на времето се пропива дотолкова силно в нас, че започваме да я възприемаме като истинското ни Аз.
Онова Аз, което не се бои, може да елиминира проблема чрез едно просто натискане на клавиша за изключване или просто се клонира под нова, далеч по-неуязвима самоличност.
Копията, които създаваме на себе си са толкова много, че в един момент животът ни започва да прилича на живот в огледална зала, където - накъдето и да погледнеш виждаш отражения, смеещи се и казващи - Това съм аз, това съм Аз!
Кой си ти?
Този, който сега стои зад монитора и чете всичко това, чудейки се дали да репликира или онзи, който преди време, наместо да стои във виртуала излизаше с приятели и бе готов да мръзне в студа, само и само да дочака времето на срещата с тях?
Много по реален и отчайващо старомодно .. невиртулен.
С едно име, с едно лице.
Кой си ти?
Мистър Джекил или...
Следващ постинг
Предишен постинг
и да замълча с болка в душата за жестоката истина. Погубихме себе си, заличихме се с лека ръка и унищожихме ценностната си система. А бяхме богати...
цитирайвъзприемам нета като още едно място, където аз мога да си бъда аз и да споделя какво мисля и усещам с хора, които иначе никога не бих срещнала.
виртуала не ми е заместител на реала, а просто още малко пространство в повече.
най-общо казано, всеки намира каквото търси.
цитирайвиртуала не ми е заместител на реала, а просто още малко пространство в повече.
най-общо казано, всеки намира каквото търси.
просто... връщайки се назад във времената преди идването на интернет, сякаш бяхме доста по.. истински, с приятелите си, които не гледахме по скайпа, а с които обикаляхме из парковете и кафенета, споделяйки неща за които днес не остава време.
цитирайaida написа:
и да замълча с болка в душата за жестоката истина. Погубихме себе си, заличихме се с лека ръка и унищожихме ценностната си система. А бяхме богати...
Така е Руми, всеки търси нещо тук, което си му липсва от въд.
Но, за да ти липсва то отвъд, в другият живот има някаква причина това да се случи, нали?
И.. до кога ще бягаме от себе си, приемайки желаната самоличност на мястото на доста по-невзрачната реална?
Знаеш ли, Стефчо като автор не го харесвам много. По-скоро не приемам като приятни за четене от мене, всичките му разкази преливащи от еротика, не ми е по вкуса просто.
Но като човек, той е доста по-различен от това, което приемам през виртуала.
И не трябва да допускаме виртуала, да измести истинският ни досег с хората, да пропускаме възможността за общуване на живо, очи в очи, защото често се оказва, че тук сме нещо като на бал с маски, а отвъд сме си просто хора.
цитирайНо, за да ти липсва то отвъд, в другият живот има някаква причина това да се случи, нали?
И.. до кога ще бягаме от себе си, приемайки желаната самоличност на мястото на доста по-невзрачната реална?
Знаеш ли, Стефчо като автор не го харесвам много. По-скоро не приемам като приятни за четене от мене, всичките му разкази преливащи от еротика, не ми е по вкуса просто.
Но като човек, той е доста по-различен от това, което приемам през виртуала.
И не трябва да допускаме виртуала, да измести истинският ни досег с хората, да пропускаме възможността за общуване на живо, очи в очи, защото често се оказва, че тук сме нещо като на бал с маски, а отвъд сме си просто хора.
не мога да приема истинския Стефчо поради безумието, което струи от творчеството му :-)))
цитирайпри мен няма раздвоение на самоличноста .Както в реала така и във виртуала аз съм си аз.Интернета го възприемам като възможност която имам за да казвам това което мисля и да научавам това от което се интересувам, това е и възможноста за хората да се запознават и да обменят свои мисли и идеи като в някои случаи се установявават много трайни отношения .
цитирайНяма го естествения начин, защото възприятието на човека от интернет е постфактум. В реалния свят възможностите за срещи също не са ограничени. Това да бъдеш препоръчан или изпратен при конкретен човек, срещите с приятели, компании и т.н.
Нима темите са изчерпани в реалността ??? Или тук в нета оставаш на саме със себе си и си по-смел отколкото си навън ??? Комуникацията е по-отговорна в реалния свят, затова много хора я търсят тук и тук се получава това бягство и раздвояване.
Вярно е, че интернета дава страшно много информация, вярно е че създаваме контакти, но това е водовъртежа на сухата вода. Все още знаем кои сме, защото сме в самото начало, ами след време ???
цитирайНима темите са изчерпани в реалността ??? Или тук в нета оставаш на саме със себе си и си по-смел отколкото си навън ??? Комуникацията е по-отговорна в реалния свят, затова много хора я търсят тук и тук се получава това бягство и раздвояване.
Вярно е, че интернета дава страшно много информация, вярно е че създаваме контакти, но това е водовъртежа на сухата вода. Все още знаем кои сме, защото сме в самото начало, ами след време ???
прочети коментара ми от ново за да разбереш , че обяснявам как аз възприемам интернета !Всеки по- различен начин ги възприема нещата в зависимост от това какъв е като личност .Има хора които са интелегнтни но са срамежливи и притеснителни от което в реала немогат да общуват пълноценно и,интернета е възможност за тях да изявят своята същност .Реала няма и този голям потенциал да дава възможност на хората да се запознават и да общуват .Комуникацията в реала и в нета не е от кой знае колко голямо значение за тези които се интересуват от елементарните неща , защото на обикновени или клюкарски теми могат да разговарят със семейството , със съседите си , с колегите и по - принцип с всички които са в близкото обкръжение , но на теми които се изискват по- специфични знания съгласи се , че в реала имаш ограничение и в този случай единствено чрез нета може да намериш хора с нужната компетенция за обмяна на знания по- темата .Не съм съгласна и с твърдението ти , че инфото от нета и създаването на контакти е водовъртеж на суха вода .Интернета помага на тези които го ползват пълноценно като ги обогатява интелектуално и в много от случаите хората изграждат полезни контакти и в личен план има не малко случаи които са създали и семейни отношения .Относно последния ти въпрос ще кажа , че не всеки е опознал себе си така , че и това е индивидуално и относително .
цитирайИдеше реч не толкова за възприятието, а за тръпката и истината преди възприятието. И защото се опасявам, че тази мисъл ще се стори много сложна, ще обясня накратко :))
цитат: valsodar
"Кой си ти?
Този, който сега стои зад монитора и чете всичко това, чудейки се дали да репликира или онзи, който преди време, наместо да стои във виртуала излизаше с приятели и бе готов да мръзне в студа, само и само да дочака времето на срещата с тях?
Много по реален и отчайващо старомодно .. невиртулен.
С едно име, с едно лице. "
Поздрав от мен :)
цитирайцитат: valsodar
"Кой си ти?
Този, който сега стои зад монитора и чете всичко това, чудейки се дали да репликира или онзи, който преди време, наместо да стои във виртуала излизаше с приятели и бе готов да мръзне в студа, само и само да дочака времето на срещата с тях?
Много по реален и отчайващо старомодно .. невиртулен.
С едно име, с едно лице. "
Поздрав от мен :)
Разбрах :)
цитирайВашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 27883
Блогрол
1. най-доброто до тук
2. Овчи хроники
3. Техническо прекъсване
4. Воаяж
5. Пирин
6. Любовен демон
7. Разговори с Мефистотел
8. Адвокат на Дявола
9. Лечителят
10. Весела
11. Звезден прах
12. Horror story
13. Генетичен пират
14. Аз Пенсионерът
2. Овчи хроники
3. Техническо прекъсване
4. Воаяж
5. Пирин
6. Любовен демон
7. Разговори с Мефистотел
8. Адвокат на Дявола
9. Лечителят
10. Весела
11. Звезден прах
12. Horror story
13. Генетичен пират
14. Аз Пенсионерът